Решение № 2243 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8627/2018 г.

Решение № 2243 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8627/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. срещу решение № 3200 от 15.05.2018 г., постановено по административно дело № 3119/2017 г. от Административен съд С.-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата ? против заповед № 353/06.03.2017 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите. По пространно наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от нея заповед бъде отменена като незаконосъобразна, като ? бъдат присъдени и направените деловодни разноски. Допълнително тези доводи са повторени в представените по делото сигнал и писмена защита. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителният директора на Националната агенция по приходите (НАП) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против индивидуален административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от него. Съдът е изяснил фактите, като е събрал необходимите доказателства и при извършената проверка по реда на чл. 168, ал. 1 АПК приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението е неправилно. Не са обсъдени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, а направените въз основа на тях изводи са неправилни. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е била заповед № 353/06.03.2017 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която служебното правоотношение на Иванова за длъжността "главен инспектор по приходите" в ТД на НАП – С., дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители", отдел "Ревизии и проверки" е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради получена най-ниска оценка на изпълнението на длъжността за 2016 г., съгласно Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Не се спори между, страните, а и въз основа на събраните доказателства безспорно се установява, че съгласно заповеди № № РД-01-1728/30.12.2015 г. и РД-01-775/30.06.2016 г. на Директора на НАП С. от 01.01.2016 г. до 30.06.2016 г. и съответно от 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. ръководители на екипа, в който е работила Иванова са било съответно Б. Перушинска – главен инспектор по приходите за първия период и Й. З. – главен инспектор по приходите за втория период. При това безспорно се установява, че посочените две служителки на НАП заемат същата длъжност като Иванова, а именно главен инспектор по приходите. При това процедурата по оценяване на Иванова е проведена от некомпетентни органи. Съгласно чл. 4, ал. 1 НУРОИСДА оценяващ е ръководителят, на когото съответният служител е непосредствено подчинен. В случая неправилно е прието, че Иванова е подчинена на определените с посочените по-горе заповеди ръководители на екипи. От Класификатора на длъжностите в администрацията не се установява да е предвидена нормативно ръководна длъжност "ръководител на екип", а освен това, заеманите и от жалбодателката и от оценяващите я служителки длъжности експертни, а не ръководни. Ръководна по отношение на служителката в случая, съгласно Класификатора и НУРОИСДА е длъжността "началник сектор", която обаче в конкретния случай не е била оценяващ ръководител, а е изпълнила функциите на контролиращ такъв. При това настоящият състав намира, че в случая оценяването не е извършено от лице, отговарящо на изискванията на чл. 4, ал. 1 НУРОИСДА, предвиждащ, че оценяващ е ръководителят, на когото съответният служител е непосредствено подчинен. В случая не е налице и възможността, предвидена по ал. 2 - ръководителят на административната структура да възложи функциите си на оценяващ ръководител по отношение на служителите, които са на негово пряко подчинение, на свой заместник, тъй като по делото липсват доказателства Перушинска или Захариева да са заемали длъжност заместник на началник сектора. Освен в посочените нормативни актове такава длъжност – "ръководител на екип" и липсва, предвидена и по Закона за Националната агенция по приходите. При това така определените ръководители на екипи в издадените заповеди на директора на ТД на НАП очевидно са само и единствено за целите производството по извършване на ревизии, но не утвърждават йерархична структура по смисъла на Закона за държавния служители (ЗДСл) и Закона за администрацията (ЗА), в които също не е уредено понятието "ръководител на екип". От изложеното следва, че обстоятелството, че Перушинска и Захариева са били определени за ръководители на екип в заповедите на Директора на ТД на НАП не води до извод, че същите са били непосредствени ръководители на Иванова. Този факт не се променя и от писма изх. № 20-00-238/17.12.2015 г. и 20-00-223/28.12.2016 г. на Главния секретар на НАП, адресирано до директорите в ЦУ на НАП, директори на дирекции ОДОП, директорите на ТД на НАП и управителите на УЦ и УБ с указания за провеждане на годишното оценяване, тъй като разпореденото в тях не е базирано на нормативен акт, а на "утвърден подход", което не може да санира така установеното нарушение. При това, съответно и контролиращият ръководител е определен в нарушение на чл. 5, ал. 1 НУРОИСДА, предвиждащ, че контролиращ е ръководителят, на когото оценяващият ръководител е непосредствено подчинен. В случая контролиращият ръководител е бил компетентният да извърши оценяването, а контролиращ е по смисъла на НУРОИСДА е неговият ръководител. На следващо място от съдържанието на приложения формуляр за изпълнението на длъжността от С. И. се установява, че описаните цели в индивидуалния работен план не отговарят на изискванията посочени в чл. 9, ал. 3 НУРОИСДА, доколкото от съдържанието им се установява, че същите не са конкретни, измерими по обем, качество и срокове. Отделен е въпросът, че от показанията на Перушинска се установя, че същата сама е изготвила индивидуалния работен план, след като са разменяли проекти с Иванова, които не са били възприети и от двете, като същата твърди пред АССг, че е определила количествен критерий – участие в не по-малко от 10 ревизии, което обстоятелство не се установява от съдържанието на същия. Разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 НУРОИСДА уреждат действията на оценявания и оценяващия ръководител по време на междинната среща. Съгласно предвиденото в тях, на тази среща оценяващият ръководител и оценяваният правят преглед на изпълнението на длъжността относно постигането на целите, определени в индивидуалния работен план, на показаните компетентности от служителя, както и на други въпроси, които са свързани и могат да подобрят изпълнението на длъжността. При необходимост някои от целите в индивидуалния работен план или възложените конкретни задачи може да се изменят или допълнят, както и да се набележат конкретни действия за подобряване на изпълнението. От съдържанието на формуляра не се установява изпълнение на тази законови изисквания. Оценяващия ръководител в съответствие с неясно и общо формулираните задачи в индивидуалния работен план, в коментара си за установеното на междинната среща е дал също така обтекаеми и неясни препоръки, при което се установява, че не са изпълнени изискванията на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 НУРОИСДА. При това в показанията си пред съда Захариева, установява, че на проведената, едва след връчване на писмена покана, междинна среща Иванова отказала обсъждане на срещата и поискала да бъде осигурено място за нейния коментар, което е напълно логично при изготвен предварителен коментар от оценяващия ръководител със съдържанието, описано по-горе и при неизпълнени изисквания за съвместен преглед на изпълнението на целите. Съгласно разпоредбата на чл. 13 НУРОИСДА на заключителната среща оценяваният представя накратко основните си постижения, възникналите трудности, възможности за подобряване и самооценка за своето изпълнение, след което оценяващият ръководител и оценяваният обсъждат степента, в която са постигнати целите в индивидуалния работен план, степента, в която оценяваният е показал компетентностите, необходими за ефективно изпълнение на заеманата длъжност и подходящите действия за развитие на служителя. След приключването й се попълва формуляра. По делото липсват доказателства тези стъпки да са изпълнени. Поставената годишна оценка също не отговаря на изискванията по чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА, тъй като липсва конкретно посочване на степента на изпълнение по всяка от целите. В изложението са посочени конкретно възникнали проблеми по две от възложените на Иванова конкретни проверки, но описаното не кореспондира с поставените цели в индивидуалния работен плат. От формуляра за корекция на годишна оценка на изпълнението не се установява контролиращия ръководител да е извършил конкретна проверка по възражението на служителя, а изложените съображения, въз основа на които е потвърдена оценката на оценяващия ръководител не са свързани с целите на индивидуалния работен план и се базират най-вече на сведения на други служители за трудна комуникация с Иванова. Посоченото, че възложените ? проверки са ниска степен на сложност, че в резултат на извършените проверки не са извършени доброволни корекции и внасяне на данъци и осигурителни вноски обуславят извод за поведение на трети лица, но не и на служителя, а и липсват такива цели в индивидуалния план. С оглед на така установеното следва, че извършената оценка е направена при допуснати особено съществени нарушение на предвидените административнопроизводствени правила за извършване на оценка на работата на държавния служител. Оценяването е извършено от лице, което не е пряк ръководител на оценявания, тъй като не заема ръководна длъжност, който освен това не е спазил изискванията, предвидени в НУРОИСДА за извършване на оценката. От своя страна и контролиращият ръководител не е определен в съответствие с нормативната уредба. При така установеното настоящият състав намира, че в случая оценяването е извършено и в нарушение на разпоредбата на чл. 18 НУРОИСДА, а също и на тези на чл. 4, ал. 1 чл. 6, ал. 1, чл. 7 и чл. 8 АПК, тъй като оценяващият и контролиращият ръководител не са изпълнили задълженията си да извършат оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. С оглед изложеното следва да се приеме, че получената от служителя обща оценка при атестирането, като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до извод, че правото на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение е упражнено съобразно нормативните изисквания, Административен съд С. - град постановява решение в противоречие със закона, което следва да бъде отменено. С оглед на това и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено ново решение по същество, с което заповед № 353/06.03.2017 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите бъде отменена, като незаконосъобразна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва администрацията при органа, издател на заповедта – НАП да бъде осъдена да заплати на касационния жалбоподател направените деловодни разноски в размер на 1510 лв., от които по 1300 лв. заплатен хонорар за един адвокат за производството пред АССг, 10 лв. държавна такса и 200 лв. хонорар за един адвокат пред ВАС. П. изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение