Решение № 5448 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10757/2016 г.

Решение № 5448 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10757/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Б. С. - управител и представляващ "РУБИШИПС ТРАНСПОРТ" ООД със седалище и адрес на управление гр. Р., чрез процесуален представител адвокат Г. Х. Ф. от САК, против решение № 27 от 13.07.2016 г. на Административен съд Р. по адм. дело № 118/2016 г. С него се отхвърля оспорването по жалба от "РУБИШИПС ТРАНСПОРТ" ООД против решение № 1040-17-15/25.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ Р., с което е потвърдено разпореждане № 22/26.02.2016 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което декларираната злополука вх. № 22/04.02.2016 г. станала на 01.02.2016 г. с А. М. А. се признава за трудова. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. По същество се правят възражения, че не се установяват кумулативните предпоставки в чл. 55 КСО, тъй като не е установено в какво се изразява внезапното увреждане, довело до смъртта на пострадалия, нито е установено къде, кога и при какви обстоятелства е попаднал във водата, не е установена функционална връзка между изпълнението на трудовите функции на пострадалия и внезапното му увреждане, т. е увреждането не е настъпило при изпълнение на работата по трудовото правоотношение. Също така, че липсват каквито е да било доказателства за това, че към момента на инцидента пострадалият е бил ангажиран с дейност, която да е във функционална връзки или по повод на извършваната от него работа при работодателя или пък да е извършвал каквато и да е друга работа в интерес на работодателя си и от наличните по преписката писмени обяснения и доказателства се установява че на инцидента липсват преки свидетели. В касационното производство се представят съдебно медицинска експертиза на трупа на А. А. и химическа експертиза на трупа на А., извършени по следствено дело № 534/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура Р. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ Р. не се представлява и не взема становище по жалбата. О. К. З. А., чрез адвокат Чечев взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение КРД № 1040-17-15 от 25.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ Р. С него се отхвърля жалбата на Б. С. управител на "Р. Т." ООД и се потвърждава разпореждане № 22/26.02.2016 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ, с което злополуката станала с А. М. А. на 01.02.2016 г. се приема за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. С разпореждането се констатира, че като капитан на кораб "С. Н." А. А. изчаква разтоварване на кораба на борда му в района на Корнойбург, Австрия. Навечерял се и се прибрал в кабината си да си почива. На сутринта не се появил на закуска. Издирването дало резултат след около два дни, когато е намерен в реката по надолу по течението с причина за смъртта удавяне. Внезапното увреждане на здравето е станало по време и по повод на извършваната работа. В решението, предмет на жалбата е отразено извършеното разследване което е задължително от комисия и е описано с подробности поведението на пострадалия преди злополуката от доказателствата събрани по време на това разследване. При обсъждане на предпоставките по чл. 55 КСО е прието, че правилно злополуката е определена като трудова. Съдът е разгледал по същество жалбата срещу това решение, която приел за неоснователна. Прието е за установено от фактическа страна като беспорно между страните, че между жалбоподателя и пострадалия е съществувало трудово правоотношение от 14.01.2016 г. въз основа на сключения между страните договор № 193/13.01.2016 г. според който А. е бил назначен на длъжност на "капитан". Не е спорно и това, че на 15.01.2016 г. в сръбско пристанище А. се качва на кораб "С. Н.", собственост на жалбоподателя като продължава плаването си към К. А.. Установено е, че денят на инцидента е 01.02.2016 г. според всички доказателствата този факт. На 31.01.2016 г., около 21.00 часа капитан А. след приключване на вечерята станал от масата и казал, че се прибира в кабината си за да си вземе лекарствата и ще се видят с екипажа на закуска. На следващия ден А. не се явил и при потърсване от екипажа било установено, че кабината му заключена отвън и капитанът не бил открит вътре. На 02.02.2016 г. била получена информация, че тялото му е било открито по надолу по течението на реката. Установено е, че за разследването на злополуката е била издадена заповед, в хода на това разследване е бил съставен протокол и злополуката била призната за трудова с обжалваното разпореждане и решение. При установеното от фактическа страна съдът е извел правни изводи за съответствието на решението с материалния закон - чл. 55, ал. 1 КСО. При съобразяване на материалните предпоставки от съда е прието, че те са налице. Прието е, че нормативният акт регламентиращ отношенията между работодателя и пострадалия е Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя. Прието е, че в случая е от съществено значение разграничението между понятието работно време и непрекъсната работа на борда на кораб, като последното понятие включва освен работното време и почивките, през които морякът се намира на борда на кораба и извършва всякаква друга работа в интерес на предприятието по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. При тези изводи от фактическа и правна страна е прието, че злополуката правилно е приета за трудова поради което жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка друга работа, извършвана в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Тези материални характеристики на трудовата злополука в съчетание с разпоредбата на чл. 55, ал. 3 КСО че не е налице трудова злополука когато пострадалият умишлено е увредил здравето водят до извода, че доказателствената тежест върху пострадалия, респективно неговите наследници и административния орган е значително облекчена в установяването на минимален фактически състав, предвиден в закона, за да се приеме, че една злополука е трудова. Установяването на действията във връзка, или по повод на извършваната работа и всяка друга работа в интерес на предприятието в конкретния случай е обусловено от характера на отношенията между работодателя и пострадалия, който е изпълнявал задълженията си непрекъснато на кораба. Конкретните факти от механизма на увреждането не са установени, като е безспорно, че смъртта е настъпила от удавяне. Причината за попадане във водата не е установена, и няма никакви данни, че това е било умишлено действие от самия пострадал или по повод на други лица и причини. Представените доказателствата в касационната инстанция не могат да установят факти с правно значение за настоящия спор, тъй като са назначени и предвидени по друг ред в друго производство. От друга страна дори да се приеме наличието на установеното количество на алкохол в кръвта, с това не се установява пряката причинна връзка с този факт и механизма на причиняване на попадането в реката и настъпването на смъртта. Предположенията в случая не са годно основание за фактически и правни изводи, поради което представените експертизи от друго произоводство не променят установеното от съда от фактическа страна и изведените правни изводи. Поддържаните доводи и твърдения, че няма данни в какво се състои поведението на пострадалия в механизма на увреждането и попадането му във водата са обстоятелства които следва да се ценят в полза на пострадалия, респективно на наследниците му като по силата на закона се приема, че злополуката е трудова при наличието на посочените в чл. 55, ал. 1 КСО предпоставки. Приоритетна констатация в случая е, че злополуката е станала по време и място, когато пострадалият е бил ангажиран във връзка и по повод работа в интерес на предприятието. Тези факти са напълно достатъчни като законово основание злополуката да бъде приета за трудова. При тези съборажения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски на касатора не се дължат, а ответницата Камелия ЗДравкова А.а не е доказала и искала разноски пред настоящата инстанция, поради което такива за нея не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение