Решение № 5801 от 1.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Вълчанов против решение 3 от 01.02.2023 г. по адм. дело 173/2022 г. на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата му против заповед ЗК-1895/22.12.2021 г., издадена от кмета на община Силистра, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж гараж 1, находящ се в ПИ 00895.502.2040 по кадастралната карта на с. Айдемир. Касационният жалбоподател поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага съображения, че предмет на заповедта е преместваем обект, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, както и че не се намира върху имот публична общинска собственост, а върху земя, която не е била потърсена от собствениците. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на община Силистра не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Силистра е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съображенията на административния съд в този смисъл се споделят от настоящата инстанция изцяло. Изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, също е законосъобразен. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ гараж 1 с приблизителни размери 3,30/6,20м. и височина 2,40м., с площ около 21,00 кв.м. Стените и таванът са изпълнени от бетон с конструктивни оребрявания. Гаражът не е свързан с мрежите на техническата инфраструктура и е изграден в имот публична общинска собственост, предвиден за улична регулация. Строителството е извършено без разрешение за строеж и инвестиционен проект през 1994 г. (установеното в констативния протокол относно годината на извършване на строителството, не се опровергава от останалите доказателства). При тези факти административният съд правилно приема, че описаният в заповедта за премахване гараж представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от пета категория и представлява постройка на допълващото застрояване по смисъла на чл. чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж и инвестиционен проект. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Обстоятелството, че строежът е определен от административния орган в заповедта като такъв от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ и чл. 12 от Наредба 1 за номенклатурата на видовете строежи не води до незаконосъобразност на административния акт, тъй като не променя компетентността на издателя, както и заключението за незаконност на строежа, като издаден без разрешение за строеж, каквото се изисква и за строежи от шеста категория съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Възражението на жалбоподателя, че описаният в заповедта гараж представлява преместваем обект по смисъла на чл. 57а, ал. 1, т. 2 ЗУТ, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, е неоснователно. Обстоятелството, че гаражът не представлява преместваем обект, е установено с влязло сила решение по адм. дело 39/ 2021 г. на Административен съд Силистра. В допълнение следва да се посочи, че строежът не може да се определи като търпим. С оглед времето на извършване същият попада в обхвата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Според цитирания текст не подлежат на премахване и забрана за ползване строежи, започнати в периода 08.04.1987 г. -30.06.1998 г., ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите по устройство на територията, действали по време на извършването им или по сега действащите такива. Строежът е извършен в имот, общинска собственост, а според действащия ПУП на населеното място попада в разширение на улица. Следователно същият е изграден в нарушение на действалите по време на извършването му правила и нормативи - чл. 55 ЗТСУ (отм.) и чл. 112 и чл. 116, ал. 2 ППЗТСУ (отм.) в относимите редакции, а също и в противоречие с чл. 20, ал. 3, чл. 41 ал. 1 и ал. 2 и чл. 42, ал. 1 ЗУТ. Освен това строежът не е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998г., каквото кумулативно изискване поставя § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ. Всичко изложено мотивира крайното заключение на административния съд, че нареденият за премахване строеж е незаконен, не е търпим и подлежи на премахване, а издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Решението е постановено след обсъждане на събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, като изводите на съдебния състав за законосъобразност на заповедта са мотивирани съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е обоснован и е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съодпроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,