Решение № 13743 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4516/2018 г.

Решение № 13743 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4516/2018 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция Югозападна при Агенция "Митници" – правоприемник на Митница Аерогара София съгласно т. VI. 1. 2 от заповед № 3 МФ-1318/27.12.2018 г. на министъра на финансите, подадена чрез пълномощника му юрк. Алексиев, против решение № 735/8.02.2018 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 7404/2016 г., с което е отменено решение № 85/28.04.2016 г. на началника на Митница Аерогара София, потвърдено с решение № Р-352/32-170907/21.06.2016 г. на директора на Агенция "Митници", и в полза на жалбоподателя "Къртис - Балкан" ЕООД са присъдени разноски в размер на 13 469 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – "Къртис - Балкан" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цар Борис III" № 156 /съдебен адрес: гр. София, ул. "Хан Аспарух" № 54, ет. 4, ап. 8 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. З. Люцканова. Иска от съда да остави в сила решението на АССГ и да му присъди сторените разноски, посочени в представения списък на разноските.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било решение № 85/28.04.2016 г. на началника на Митница Аерогара София, потвърдено с решение № Р-352/32-170907/21.06.2016 г. на директора на Агенция "Митници". С него: 1. е определена нова митническа стойност по 818 митническите декларации /ЕАД/ за внос на стоки от трети страни на основание член 32, параграф 1, буква "в" от Регламент № 2913/92 и член 157 във връзка с член 160 и във връзка с член 158, параграфи 1 и 3 от Регламент № 2454/93 г.; 2. е извършена промяна на декларирания код по ТАРИК в част от ЕАД и е определена нова ставка на митото по тези митнически декларации. В резултат на това са установени на "Къртис - Балкан" ЕООД / "Къртис - Балкан"/ дължими и невнесени публични държавни вземания, представляващи мито в размер на 50 004. 40 лв. и данък върху добавената стойност /ДДС/ - 356 369. 29 лв. за периода 1.01.2012 - 31.05.2015 г. заедно със законната лихва съгласно член 1, точка 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други държавни вземания.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

1. Къртис - Балкан е българско еднолично дружество с ограничена отговорност /ЕООД/, регистрирано на 14.11.1989 г. и според данните, вписани в Търговския регистър, едноличен собственик на капитала в размер на 1 194 205 лв. е "Къртис инструментс" инк., САЩ, Ню Йорк (Curtis Instruments INC), наричано по-долу Къртис-САЩ. Част от капитала е внесена под формата на непарична вноска, представляваща право на собственост върху машини и оборудване на Къртис-САЩ на стойност 1 193 090 лв. Отново според вписаните в търговския регистър данни Къртис-Балкан осъществява технологична и производствена дейност в областта на електронните устройства и системи и техните компоненти за електрически транспортни средства.

1. На 01.02.1996 г. е сключен договор за заплащане за правото на използване на патент между Къртис-САЩ и Къртис-Балкан за срок от 10 години. Според този договор:

"А. Къртис-САЩ се съгласява да продаде на стандартна цена на Къртис-Балкан комплекти за производството на индикатори на запаса от гориво, използвайки собствен чип 12073 МLС02, и комплекти за производството на високочестотни регулатори на скоростта MOSFET на базата на тяхната патентована технология.

Б. Къртис-Балкан ще заплати на Къртис-САЩ единична цена от 4. 50$ за чип 12073 МLС02 и 4. 50$ за MOSFET. Заплащането за правото на използване на патент ще се извършва всяко тримесечие въз основа на отчетите за осъществените през тримесечието продажби на продуктите, включващи компоненти, за които се заплаща възнаграждение за правото на ползване на патент. Заплащането ще се извършва в рамките на 30 дни след приключването на всяко календарно тримесечие. Къртис-Балкан ще има правото да произвежда и да продава продуктите, които съдържат компоненти, за които ще заплаща възнаграждение за ползването на патент в границите на неговите пазарни територии.

В. Къртис-САЩ си запазва правото да прекрати този договор по всяко време, ако Къртис-Балкан не извърши договорените плащания или ако продава продукти, съдържащи компоненти, за които се заплаща възнаграждение за патент, извън съответните пазарни територии без да е упълномощено писмено преди това от собственика на патентованата технология".

Договорът е подписан отново от страните през 2002 г. Към него е подписан анекс от 02.01.2006 г., съгласно който срокът на действие на договора се продължава с 10 години, считано от 1.01.2006 г.

Към договора е подписан и анекс от 1.09.2010 г., съгласно който договорът се променя както следва: "На Къртис-САЩ се заплащат роялти в размер на 10% от нетната продажна цена на всички продукти, произведени и продадени от ЕООД, посочени в Таблица А и обозначени като 1243 и 1243 С, 1207 А, DC/DC, 1230 S, 1230, 1519, 1222, 1234, 900 901, 1204 1204 X, 1205 1205 X, 1209 1209 B, 1221 1221 B, 1298, 933 3 D, 1720, 1721 и 1722, с изключение на продукти 1230, по отношение на които 5% роялти се заплаща на МТК и 5% на Къртис-Обединено кралство.

1. На 26.11.2002 г. е сключен между посочените по-горе две дружества договор за предоставяне на управленски услуги. Според клаузите на този договор:

"А. Къртис-Балкан е дружество, ангажирано в България с производството и продажбата на широка гама регулатори на скоростта на двигатели и елементи за електромобили, наричани "продукти", на клиенти от Европа, Азия и Северна Америка.

Б. Къртис-САЩ е ангажирана в производството и продажбата на същите продукти на клиенти в САЩ и други страни.

В. Къртис-САЩ като по-голяма компания е в състояние да получи благоприятни цени при закупуването на материали.

Г. Къртис-САЩ е разработила собствени методи и процеси, които й позволяват да произвежда продукти със значителна ефективност, като същевременно е натрупала опит в общата дейност и техники за управление, в т. ч. маркетинг, реклама, разработване на бюджети, финансови доклади, информационни системи и човешки ресурси.

Д. Къртис-Балкан желае да ангажира Къртис-САЩ да му предоставя управленски услуги с цел получаването на експертни съвети относно управлението и разширяването на дейността му и методите за подобряване на производствената му ефективност, както и с цел получаване на достъп за намаляване себестойността на материалите. Къртис-Балкан се съгласява да ангажира Къртис-САЩ в качеството му на независим изпълнител за извършването на експертни управленски услуги.

Е. Къртис-САЩ се задължава да осигурява методи и обща делова дейност (управление, включително маркетинг, реклама, разработване на бюджети, финансови доклади, информационни системи и човешки ресурси) срещу договорено в следващия член от договора месечно възнаграждение".

1. Извършен е от българските митнически органи контрол след вдигане на стоките по реда на член 78 от Регламент 2913/92 на митническите декларации /ЕАД/ за внос на стоки от трети страни, различни от Къртис-САЩ, с получател Къртис-Балкан в периода 1.01.2012 - 31.05.2015 г., описани в т. 2 от оспореното решение на началника на митницата /818 броя/. Установено е, че внесените стоки /части и елементи/ се влагат от Къртис-Балкан в производството на продуктите, за които то заплаща на Къртис-САЩ роялти такси за правото на използване на патент в изпълнение на договора от 1.02.1996 г., коментиран по-горе. Установено е също така, че в ЕАД е декларирана митническа стойност на внасяните стоки, определена по реда на член 29, параграф 1 от Регламент 2913/92, а именно, платената действително или подлежаща на плащане цена, и в нея не са включени роялти такси за ползване на патент.

1. В хода на проверката са представени писмени обяснения, дадени от господин С. Маруел от името на Къртис-САЩ в качеството на негов председател, както и обяснителна записка от финансовия директор на Къртис-Балкан. В хода на проверката във връзка с искането от страна на митническите органи на поставени от тях въпроси са дадени отговори от управителя и представляващ Къртис-Балкан в писмо от 6.11.2015 г.

1. Допълнителна проверка е направена от митническите органи и във връзка с тарифното класиране при внос на стоки от трети страни, декларирани с код по ТАРИК 8536 691000 "щекери и щепсели за коаксиални кабели", код по ТАРИК 8536 693000 "щекери и щепсели за печатни платки", код по ТАРИК 8536 901000 "свръзки и контактни елементи за проводници и кабели". В хода на проверката проверяваното дружество е представило технически спецификации на внасяните конектори, 32 броя мостри на 32 различни изделия, класирани в посочените кодове по ТАРИК, артикулен номер съгласно отчетността на Къртис-Балкан. Установено е неправилно тарифно класиране на изделия с артикулни номера 15479001 и 15490155, декларирани в код по ТАРИК 8536 901000 със ставка на мито 0%, които не представляват конектори или електрически елементи, а изолационни части от пластмаса и следва да бъдат класирани в код по ТАРИК 8547 200090 със ставка на мито 3. 7%. Установено е неправилно тарифно класиране на стоки в тарифни кодове по ТАРИК 8536 691000, 8536 693000 и 8536 901000 със ставка на мито 0% на стоки (конектори) с артикулни номера 13144, 13431, 16584, 16949, 37093, 37094, 37918, 98733, 98795, 98933, 15553001, 12072 ВS48, 12072 ВS52, 12072 ВS60, 12072 ВS45, 12072 ВS47, 12072 RAS04, 12072 RAS10, 12072 RAS13, 12072 RAS15, 12072 SР14, 12072 SР15, 12072 SР34, 12072 SР61, 12072 SР62, 12072 SР63, които следва да бъдат класирани с код по ТАРИК 8536 699099 със ставка на мито 2. 3%.

1. Установените факти при проверката са обективирани в Доклад № BG005800/1/17 от 17.12.2015 г. След изключването на тези ЕАД, по които задълженията са под 10 ECU на основание член 868 от Регламент № 2454/93 г. е установен с оспореното решение на митническия орган размер на дължимото допълнително мито и ДДС.

1. Пред административния съд жалбоподателят представя писма от вносителите /доставчиците/: ART ELECTRIC MFY. (HK) LTD; B&B THREADED COMPONENTS; BOSSARD Proven Produktivity; CNCORDE Nippon Core Electrical Co Ltd; The EIS advantage, FREMONT; EVAN FASTENING SYSTEMS CO, LTD; ISI INTERCONNECT SYSTEMS INC; LEAD WIN INDUSTRIAL CORP; RENATA SA; SAGER ELECTRONICS; SAMTEC Lim.; SCREW AND FASTENER (HK) CO., LTD; SHOGYO INTERNATIONAL CORP., NY; STOCKWELL ELASTOMERICS, INC.; YOULONG; XURON CORP.; CIRCUITRONIX (HONG KONG) LTD, според които цените по поръчките от Къртис-Балкан за стоки /скоби, винтове, гайки, шайби, батерии, пръстени, смес за заливане, други механични части и компоненти/ не зависят и никога не са зависели от роялти таксите, които това дружество плаща на Къртис-САЩ. Къртис-САЩ не е правно или оперативно в положение да насочва или да извършва ограничаване на действията на фирмите в качеството им на доставчици.

1. В хода на съдебното производство пред АССГ по искане на жалбоподателя е изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на експерта стойността на процесните митнически декларации за доставки на елементи от трети лица, различни от Къртис-САЩ, не надхвърля прага от 100 000$, до който българското дружество разполага с оперативна самостоятелност при поръчването на стоките, и за тях не се е изисквало одобрение от дружеството-майка на доставчиците и цените на доставките. Този праг от 100 000$ е надвишен само по отношение на доставките от Къртис-САЩ. В себестойността на произвежданите от Къртис-Балкан крайни продукти няма включени роялти такси. Счетоводно обаче Къртис-Балкан ежемесечно отразява тези такси като разход чрез счетоводен запис Dt сметка 90010 /Royalty/ - Kt сметка 240 MK /Misc. payables to Inc. /.

1. Разпитана е свидетелката И. Цоловска – митнически инспектор в отдел "Последващ контрол", която е участвала при извършването на проверката на Къртис-Балкан. Според нейните показания: На база представените писмени обяснения в хода на проверката и определени клаузи в търговските договори е установен пряк контрол от държателя на търговската марка върху целия производствен процес и непряк върху доставчиците. Установено е, че производството от Къртис-Балкан се осъществява въз основа на спецификации на държателя на търговската марка. Ако са били проверявани спецификациите, според свидетелката, то това би следвало да е обсъдено в доклада. Констатациите в доклада се отнасят до всички доставчици без те и стоките да са разграничени.

След като подробно е изложил фактите по спора, мотивите на органа, издал оспорения административен акт, доводите и възраженията на жалбоподателя, приетата без оспорване основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и свидетелските показания, първостепенният съд е обосновал извод за материална незаконосъобразност на решението на началника на митницата. Според изложените от него мотиви:

Не са налице условията за увеличаване на договорната стойност на внасяните стоки със стойността на заплатените роялти, регламентирани в член 157, параграф 2 от Регламент 2454/93 г., а именно заплатените роялти да са свързани с остойностяваните стоки и роялти плащанията да са условие за продажбата им. Договорените между Къртис-САЩ и Къртис-Балкан роялти такси засягат крайните изделия, описани в съответните приложения и анексите към споразумението /Таблица А/, и са за използване на производствено ноу-хау и правото да се произвеждат въпросните крайни изделия. Описаните в процесните ЕАД стоки /щекери и щепсели за печатни платки, свръзки и контактни елементи за проводници и кабели и др. / не са предмет на споразумението за роялти и по отношение на тях не се дължат подобен вид такси. Не са представени доказателства от страна на издателя на акта за това, че във внасяните стоки неотделимо са въплътени специфични производствени процеси, ноу-хау и др., правата за които се държат от американската компания "Къртис" /компанията-майка/. Спецификации, предоставени от тази компания на производителите, даващи основание да се приеме, че по отношение на внесените части /елементи/ следва да се начислят роялти такси, също не са представени от ответника по делото. Не е доказано и второто условие, а именно роялти плащанията да са условие за продажбата на внасяните стоки. Липсват доказателства за това 17-те компании, доставящи стоките, да са поставили условие за доставката им, изразяващо се в заплащане на роялти таксите към американската компания, т. е. към трето лице по смисъла на член 160 от Регламент 2454/93 г. Не е доказано съществуването на каквито и да било отношения между Къртис-САЩ и тези 17 доставчика, даващи основание да се приеме, че първото дружество осъществява върху тях непряк контрол, какъвто се твърди в решението на началника на митницата. Контролът, осъществяван от Къртис-САЩ по отношение на Къртис-Балкан, не означава задължително, че американската компания избира или контролира избора на доставчик, логистиката и транспорта на доставките, или че този контрол покрива другите, изброени в Коментар 11 на Комитета, обективни критерии за свързаност между лицензополучателя и доставчиците. Последното е категорично отречено от доставчиците.

Настоящата касационна инстанция преценява оспореното първоинстанционно решение като валидно и допустимо, както и правилно в частта му, в която е отменено решение № 85/28.04.2016 г. на началника на Митница Аерогара София относно определената с него нова митническа стойност по 818 ЕАД за внос на стоки от трети страни с получател Къртис Балкан на основание член 32, параграф 1, буква "в" от Регламент № 2913/92 и член 157 във връзка с член 160 и във връзка с член 158, параграфи 1 и 3 от Регламент № 2454/93 г. и установените във връзка с това допълнителни задължения за мито и ДДС.

Правилно е приел първоинстанционният съд, че оспорването е допустимо. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, ред. ДВ, бр. 60 от 2015 г. след извършена проверка по реда на чл. 84 и следващи ЗМ в рамките на последващ контрол, възложена със заповед за възлагане, издадена от компетентен орган – началник на митницата на основание чл. 84в, ал. 2, т. 2 ЗМ. Налице са данни за проведено заключително обсъждане с проверяваното лице на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях по реда на чл. 84к ЗМ. Проверката в рамките на последващия контрол е приключила с констативен доклад със съдържанието, регламентирано в чл. 84л ЗМ.

Според установената от първостепенния съд фактическа обстановка, описана по-горе, не са спорни между страните следните обстоятелства:

1. Къртис-Балкан заплаща на Къртис-САЩ роялти такса за правото да ползва ноу-хау за производството на описаните в споразумението между тях продукти, представляващи регулатори на скоростта на двигатели и елементи за електромобили.

1. Заплащането за правото на използване на ноу-хау се извършва всяко тримесечие въз основа на отчетите за осъществените през тримесечието продажби на продуктите.

1. Къртис-САЩ упражнява пряк контрол върху дейността на Къртис-Балкан в качеството му собственик на 100% от неговия капитал и му предоставя управленски услуги, свързани с маркетинг, реклама, счетоводно обслужване, изготвяне на бюджети, човешки ресурси и др., поради което те са свързани по смисъла на член 143, параграф 1, буква д) от Регламент 2454/93.

1. Внесените с процесните ЕАД стоки представляват части /компоненти/, които Къртис-Балкан влага в производството на лицензните крайни продукти, за които крайни продукти заплаща роялти такса на Къртис-САЩ.

1. Тези роялти такси не са включени в декларираната от Къртис-Балкан митническа стойност на внасяните стоки.

1. Доставчици на внесените стоки са търговски дружества, различни от Къртис-САЩ, т. е. лицензионната такса се заплаща от Къртис-Балкан на трето лице по смисъла на член 160 от Регламент 2454/93.

Спорът е относно наличието на предпоставките, регламентирани в член 32, параграф 1, буква "в" от Регламент № 2913/92 и член 157 във връзка с член 160 и във връзка с член 158, параграфи 1 и 3 от Регламент № 2454/93 г.

Във връзка с тълкуването на посочените разпоредби настоящият съдебен състав отправи по делото преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с определение № 12993 от 25.10.2018 г. По образуваното във връзка с това преюдициално запитване дело С-76/19 е постановено решение от 9 юли 2020 г. Според т. 54 – т. 58 от същото: Член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 не може да се счита за самостоятелно правно основание за коригиране на митническата стойност чрез добавяне на роялти или лицензни такси към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки. Съгласно член 32, параграф 3 от Митническия кодекс при определяне на митническата стойност не се добавят никакви елементи към действително платената или подлежаща на плащане цена, освен посочените в този член. Така, що се отнася до роялти и лицензни такси, член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс, условията за чието прилагане са уточнени в членове 157—162 от Регламент № 2454/93, представлява единственото правно основание, позволяващо да се коригира митническата стойност, като се добавят роялти или лицензни такси. Член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага не само когато роялтите или лицензните такси се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им, и когато роялтите или лицензните такси се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до дейности или услуги след вноса, но и когато роялтите или лицензните такси се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им, както и до дейности или услуги след вноса.

Според т. 39 от решението: Предвидената в член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс корекция се прилага, когато са изпълнени три кумулативни условия, а именно, първо, роялти или лицензионните такси не трябва да бъдат включени в действително платената или подлежащата на плащане цена, второ, те трябва да бъдат свързани с остойностяваните стоки, и трето, купувачът трябва да е длъжен да плати тези роялти или лицензионни такси като условие за продажбата на внасяните стоки.

Според диспозитива на решението на СЕС: Пропорционална част от роялтите, плащани от дружество на неговото дружество майка за доставката на ноу-хау за производството на крайни продукти, трябва да се прибави към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки, когато тези стоки са предназначени да бъдат вложени изцяло заедно с други съставни елементи в състава на посочените крайни продукти и са придобити от първото дружество от продавачи, различни от дружеството майка, когато:

– тези роялти не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена за посочените стоки,

– те са свързани с внасяните стоки, което предполага, че съществува достатъчно тясна връзка между тези роялти и стоките,

– заплащането на роялтите е условие за продажбата на посочените стоки, така че при липсата на това плащане договорът за продажба на внасяните стоки не би бил сключен и следователно те не биха били доставени, и

– е възможно съответно пропорционално разпределение на тези роялти въз основа на обективни и подлежащи на количествена оценка данни.

От така даденото от СЕС тълкуване на приложимите разпоредби от двата регламента следва, че за да се прибави пропорционална част от роялти и лицензни такси към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки при определяне на митническата стойност, когато тези стоки са предназначени да бъдат вложени изцяло заедно с други съставни елементи в състава на лицензирани крайни продукти, е необходимо съгласно член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс да са изпълнени кумулативно по отношение на внасяните стоки три условия – тези роялти не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена за посочените стоки, те са свързани с внасяните стоки, което предполага, че съществува достатъчно тясна връзка между тези роялти и стоките, заплащането на роялтите е условие за продажбата на посочените стоки, така че при липсата на това плащане договорът за продажба на внасяните стоки не би бил сключен и следователно те не биха били доставени.

По отношение наличието на първото условие, както вече беше посочено, не е налице спор между страните по делото, че е изпълнено. Наличието на второ условие, а именно свързаността на таксите с остойностяваните стоки, видно от изложените мотиви в доклада административният орган обосновава с това, че те представляват елементи, съставни части, които се влагат в изработването на лицензните крайни продукти. Тези елементи и съставни части са сертифицирани във връзка с изискванията за качество на крайните продукти. В тази връзка се прави позоваване на дадените в административното производство писмени обяснения от господин С. Маруел от името на Къртис - САЩ, според които: "Повечето механични компоненти, използвани в произведените в България продукти, са поръчково проектирани извън България. Същото се отнася за печатните платки и за MOSFET транзисторите. Всяка печатна платка е индивидуално съобразен компонент, като това важи и за шините, покритията, базовите пластини и всички други фабрично произведени части. " Прави се позоваване и на отговорите, дадени от господин Попов в качеството му на управител и представляващ Къртис – Балкан, според които: "За всеки материал, който се използва в производството на готовите изделия, има създадена документация (Engineering Specification). Тази спецификация се изготвя от съответния дизайн-център, проектирал изделието, в което се влагат материалите. В документацията е уточнено: за електронните елементи - производител и съответно кой стандартен компонент на този производител трябва да се ползва. Обикновено има няколко материала на различни производители, които са аналози; за механичните детайли и печатните платки - материал, размери, толеранси, покрития и др. технически параметри. Чрез своите дизайнерски центрове, чрез разработените тестови програми за краен тест, чрез документи за крайна инспекция на готовите изделия Къртис САЩ изцяло контролира качеството на произведените продукти. "

От друга страна още в административното производство управителят на Къртис – Балкан е представил писмено становище, регистрирано под № 32-251099/27.11.2015 г., в което е обяснил, че не може да представи справка за пропорционално разпределение на платените роялти такси и по отношение на процесните внесени стоки, тъй като това е такса за интелектуалната собственост на Къртис-САЩ и не е свързана с внасяните стоки, които са стандартни стоки /материали/, предназначени за вграждане в широка гама електронни изделия, които се изработват от различни производители, вкл. в България.

Макар да се позовава на създадена документация (Engineering Specification) от съответния дизайн-център на Къртис - САЩ, проектирал изделието, в което се влагат материалите, митническите инспектори, извършили проверката, не са изискали от проверяването лице да им представи тази проектна документация, по която то осъществява производството на готовите изделия, обстоятелство, потвърдено и от показанията на свидетелката Цоловска. Процесните стоки дори не са описани в доклада и в решението с изключение на тези, за които е прието, че са неправилно тарифирани /пин конектори с различен брой пера, набити в основа от изолационен материал, които се запояват в двата си края към две успоредно разположени наситени печатни платки, според обясненията на жалбоподателя/ и такива, определени като изолационни материали от пластмаса. За изясняване на възникналите при извършването на проверката спорни обстоятелства и въпроси, свързани с това сертифицирани ли са от лицензодържателя внесените части и може ли да се установи тясна връзка между неговото ноу-хау за производството на готовия продукт, за което се плаща такса от производителя, и внесените части, според настоящата касационна инстанция са нужни специални знания, каквито митническите органи нямат, поради което е следвало да назначат експертиза по реда на чл. 84д, ал. 5 ЗМ. Вярно е, че такава експертиза не е поискана и от страна на проверяваното дружество. В съдебното производство проектната документация отново не е представена и нито една от страните не е поискала от съда да допусне изготвянето на експертиза. На основание чл. 170, ал. 1 АПК в производството по съдебно оспорване на административния акт административният орган е длъжен да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. С определение от 20.10.2016 г. АССГ е разпределил доказателствената тежест между жалбоподателя и ответника. При събраните доказателства и установените въз основа на тях факти съдът е обосновал правилен извод за това, че наличието на второ условие, а именно свързаността на таксите с остойностяваните стоки, не е доказано от издателя на акта.

Според решението на СЕС по дело С-76/19 заключенията на Комитета по Митническия кодекс, макар да нямат задължителна правна сила, представляват важно средство за осигуряването на еднаквото прилагане на Митническия кодекс от митническите органи на държавите членки и като такива могат да се приемат за валидно средство за тълкуването на посочения кодекс (виж решение от 9 март 2017 г., GE Healthcare, C-173/15, т. 45). Според точка 11 от коментар № 3 за да се определи дали роялти се отнася до остойностяваните стоки, следва да се постави въпросът не за начина на изчисляване на това роялти, а за мотивите, поради които то се плаща, тоест за насрещната престация, от която се ползва лицензополучателят. Така за вносен компонент или съставка на лицензиран продукт заплатеното роялти, базирано на реализираната продажба на лицензирания продукт, може изцяло, частично или въобще да не е свързано с внасяните стоки.

Въз основа на тези заключения на Комитета по Митническия кодекс в т. 49 и т. 50 от своето решение СЕС е приел следното по отношение свързаността на роялти таксите с остойностяваните стоки в хипотезата на член 158, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93: Единствено обстоятелството, че дадена стока е включена в краен продукт, само по себе си не позволява да се заключи, че роялти или лицензни такси, платени въз основа на лицензионен договор за доставката на ноу-хау за производството на този краен продукт, са свързани с тази стока. В това отношение се изисква наличието на достатъчно тясна връзка между тези роялти или лицензни такси, от една страна, и съответната стока, от друга. Такава връзка е налице, когато предоставеното по силата на лицензионния договор ноу-хау е необходимо за производството на внесената стока. Показателен в този смисъл е фактът, че тази стока е проектирана специално за да бъде включена в лицензирания продукт, без да се предвижда друга разумна употреба. За разлика от това обстоятелството, че ноу-хау е необходимо само за завършването на лицензираните продукти, позволява да се заключи, че липсва достатъчно тясна връзка. Именно обстоятелството, че внесените стоки са били специално проектирани от Къртис – САЩ, за да бъдат включени в лицензираните крайни продукти, произвеждани от Къртис – Балкан, не е доказано в административното производство по издаването на оспорения административен акт и в съдебното производство пред АССГ. Такава връзка не се установява и от дадените обяснения от доставчиците, представени от жалбоподателя в производството по административно обжалване на акта. Това тълкуване, направено от СЕС, се потвърждава и от текста на чл. 136, пар. 1 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г., според който авторските и лицензионните възнаграждения са свързани с внасяните стоки, по-специално когато правата, прехвърлени съгласно лицензионното споразумение или споразумението за авторско възнаграждение, са включени в стоките. Както посочва Европейската комисия в даденото по делото становище, този текст ratione temporis е неприложим към разглеждания казус, но предоставя полезни насоки за начина, по който следва да се тълкува член 32, параграф 1, буква "в" от Регламент № 2454/93, тъй като същата формулировка е запазена и в чл. 71, параграф 1, буква "в" от новия Митнически кодекс, установен с Регламент № 952/2013 г.

Липсата на едно от кумулативно регламентираните условия е достатъчна, за да обоснове материална незаконосъобразност на административния акт в частта му на определените нови митнически стойности по процесните ЕАД и поради това не е необходимо да бъде обсъждано наличието на другите две, посочени в решението на СЕС.

Касационната жалба е основателна в частта й, в която се оспорва първоинстанционното решение, отменящо решението на началника на митницата, с което са установени допълнително дължими публични задължения на Къртис – Балкан в резултат на определянето на различен от декларирания тарифен код по ЕАД, описани на стр. 102-106 от същото. В тази част решението на АССГ е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, първото от което е липсата на мотиви, а второто – неизясняване на спора от фактическа страна. За целта е необходимо при новото разглеждане на делото съдът да назначи експертиза, която да даде заключение относно правилния код по ТАРИК на стоките с посочени номера и по ЕАД, описани на стр. 102-106 от решението на началника на митницата, а след това и съдебна експертиза, която да изчисли дължимите публични държавни вземания само във връзка със законосъобразно определените от митническия орган нови тарифни кодове.

По изложените съображения решението на АССГ следва да се отмени частично и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, което е под минималния размер, определен в чл. 8, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение