Решение № 2518 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5646/2017 г.

Решение № 2518 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5646/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП-В. Т. срещу решение № 116 от 07.04.2017 г., постановено по адм. дело № 781/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отменен Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 3781/21.10.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП- В. Т., потвърден с решение № 164/01.12.2016 г. на директора на ТД на НАП-В. Т.. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Клас-96" ЕООД, чрез адв. Ч. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, като представя и списък за тях. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Предмет на обжалване пред АС-В. Т. е бил АУЗД № 3781/21.10.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП- В. Т., потвърден с решение № 164/01.12.2016 г. на директора на ТД на НАП- В. Т., с който е установена корекция на декларирания за внасяне КД на "Клас-96" ЕООД за 2015 г. в размер на 52 232,16 лв., като са коригирани и дължимите върху корпоративния данък лихви. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални нарушения и като издаден в противоречие с материалния закон, поради което го е отменил. Прието е, че са допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по чл. 106, ал. ДОПК, тъй като по преписката липсват доказателства за редовно връчване на съобщение по реда на чл. 103, ал. 1 ДОПК, изпратено до дружеството на 14.09.2016 г. Нарушено е и изискването, предвидено в чл. 106, ал. 1 ДОПК - процедурата по отстраняване на несъответствията в декларацията да се извършва еднократно. В случая до дружеството е изпратено съобщение по реда на чл. 103, ал. 1 ДОПК за извършване на корекция, но на вече коригирана от същото данъчна декларация. Прието е още, че неправилно приходните органи с издадения АУЗД, който е средство за изправяне на грешки в декларирането на задълженото лице при самоизчисляване на основата и дължимия данък и ЗОВ, са изследвали предпоставките за преотстъпване на корпоративен данък, като са събирали доказателства за наличие или липса на основанията на това преотстъпване. Наред с гореизложеното в процесния АУЗД няма констатации за несъответствия между декларацията и изискванията за попълването й, както и мотиви, вкл. доказателства, че е налице информация получена от трети лица или други администрации, която да се различава от декларираната такава информация, в подадената декларация. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Правилен е извода на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения акт, поради липсата на доказателства за редовно връчване на съобщението по реда на чл. 103, ал. 1 ДОПК, изпратено до дружеството на 14.09.2016 г. Правилно е приел съда, че от доказателствата по делото се установява, че не е налице нито една от предвидените в чл. 107, ал. 3 от ДОПК предпоставки за издаване на АУЗД. Лицето не е подало искане за издаване на АУЗД. В оспореният акт липсват мотиви за констатирани несъответствия между декларацията и изискванията за попълването й, както и че е налице информация получена от трети лица или други администрации, която да се различава от декларираната такава информация, в подадената декларация. В случая извършените корекции не засягат осигурителна основа, нито засягат данъчна основа, която представлява данъчна печалба по смисъла на ЗКПО. С извършената от приходните органи корекция на КД за 2015 г. не се засяга и изчисление на полагащия се корпоративен данък върху тази основа, а се оспорва основанието за ползваното от лицето данъчно предимство под формата на преотстъпване на част от полагащия се корпоративен данък. Актът по чл. 106, ал. 1 ДОПК е средство за изправяне на грешки в декларирането на задълженото лице при самоизчисляване на основата и дължимия данък и ЗОВ по чл. 105 ДОПК. С АУЗД не се установяват предпоставките за съществуването на публичните задължения, а основата и размерът им. Съгласно чл. 106, ал. 3 ДОПК установяването на публичните задължения се осъществява в ревизионно производство. Правилно е приел съда, че само в ревизионно производство могат да се изследват предпоставките за преотстъпване на корпоративен данък, като се събират доказателства за наличието или липсата на основанията за това преотстъпване и респ. се установи действителния размер на дължимия корпоративен данък. Предвид гореизложеното процесният АУЗД е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Като е достигнал до този извод и е отменил АУЗД № 3781/21.10.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП- В. Т., с който е установена корекция на декларирания за внасяне корпоративен данък за 2015 г. и лихви, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на "Клас- 96" ЕООД разноски за касационна инстанция в размер на 1500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,