Решение № 5577 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8963/2011 г.

Решение № 5577 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8963/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Бургас, подадена против решение № 652 от 13.05.2011 г., постановено от Административен съд - Бургас, по адм. д. № 2055/2010 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател по делото е безспорно установено, че разпоредбите на § 4а, ал. 1 и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на процесния имот. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел, че с нормите на § 4а, ал. 1 и ал. 5 и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ законодателят е предвидил самостоятелни основания и заявява, че спорният имот се намира в 10 километровата крайбрежна морска ивица и това обстоятелство е пречка за придобиване на собствеността във всички горепосочени хипотези. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и да постанови ново по съществото на спора, с което да потвърди оспорената заповед. Ответникът - Румена Николова Слевкова от гр. Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото при спазване на чл. 202 и чл. 236, ал. 2 от ГПК решаващият състав правилно е обсъдил доказателствата по делото и е извел законосъобразни изводи. Според участващия по делото прокурор правилно е приложена разпоредбата на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване на Румена Николова Сливкова в право на собственост относно предоставения за ползване имот. Като прецени доводите на страните и данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 652 от 13.05.2011 г. е отменена заповед № 2462/10.09.2010 г., издадена от кмета на община Бургас, с която на Румена Николова Сливкова е отказано да придобие правото на собственост върху поземлен имот представляващ УПИ VII-96а, в кв. 11, по плана на в. з. Росенец, гр. Бургас с площ 330 кв. м. и административната преписка е изпратена на кмета на община Бургас за възлагане извършването на оценка на имота по реда на § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. За да достигне до този резултат Административният съд - Бургас е приел, че административният орган е изложил две различни фактически основания за отказа си - липса на построена сграда, което е пречка за придобиване право на собственост при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и липса на изискуемото отстояние от крайбрежна морска ивица, визирано в § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но е вписал като правно основание само нормата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд се е позовал на приета и неоспорена съдебно- техническа експертиза и е преценил, че в случая са налице условията за трансформиране правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който текст регламентира самостоятелно основание за придобиване на собственост и за да се приложи той е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: правото на ползвателя да е учредено по силата на посочените в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове, върху общинска или държавна земя и собствеността да не се възстановява на граждани. В мотивите на атакуваното съдебно решение е отразено, че в конкретния случай са осъществени всички горепосочени изисквания на законодателя, от което е изведено заключение, че правото на ползване, учредено в полза на Румена Николова Слевкова следва да се преобразува в право на собственост на основание § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с изискванията на материалния закон. Съдебното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в съдебния акт точно е констатирано, че молбата, подадена от Румена Николова Сливкова е с № 94-Х-3 от 26.01.1995 г. и е в срока, уреден в § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ - до 31.01.1998 г. Правилно е установено от административния съд, че ползвателката се легитимира с удостоверение за ползване № 10"б"/ 14.10.1988 г. на председателя на комисията по селско, горско, водно стопанство и самозадоволяване на ОНС-Бургас, което има характер на документ, удостоверяващ предоставеното право на ползване на земята, тъй като е издадено на основание ПМС № 26 от 1987 г. и е от посочените актове в разпоредбата на § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. От приложения по делото АЧОС № 1476 от 12.11.1999 г. и от изслушаната съдебно - техническа експертиза е установено по безспорен начин, че имотът е общинска собственост, както и, че за него няма признато право на собственост на бивши собственици. В настоящия случай съдът правилно е приложил нормата на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ спрямо Румена Николова Сливкова, като е приел, че правото на ползване се преобразува в право на собственост по отношение на предоставения за ползване имот. С оглед на това е изведен верен и обоснован извод, че са налице всички условия за трансформиране правото на ползване в право на собственост - правото на ползвателя е учредено от посочените в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове, имотът е общинска земя и собствеността върху имота не се възстановява на граждани. Относно възражението, развито в касационната жалба, че имотът се намира в 10 км. зона от крайбрежната морска ивица, решаващият съдебен състав счита, че е неоснователно, защото в случая не се прилага § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който визира различно самостоятелно основание. Относимата норма - § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ не съдържа горепосоченото изискване, а по тълкувателен път е недопустимо да се създават ограничения. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,