Решение № 11176 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6192/2009 г.
ВАСIII отделение30.09.2009 г.докладчик т Пенка Иванова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Златко Райков Петров от гр. София, ж. к. "Люлин-9", бл. 917, вх. "Г", ап. 72, подадена срещу заповед № К-691 от 11.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщението до страните, пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 11176 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6192/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е образувано по жалба на Златко Райков Петров от гр. София срещу заповед № К-691 от 11.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. В жалбата се поддържа, че оспорената административна заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени по изложени съображения, че противоречи на материалноправни разпоредби - противоречи на чл. 245, ал. 1, т. 13 от 3МВР и на императивната разпоредба на чл. 248 от ЗМВР, и е постановена в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като провери допустимостта на жалбата на основание разпоредбата на чл. 159 от АПК, намира, че е подадена от надлежна страна, която е адресат на акта, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспорената заповед на министъра на вътрешните работи на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 268, ал. 1 и 3 ППЗМВР е прекратено служебното правоотношение на главен инспектор Златко Р. Петров - началник на група в 09 районно управление на МВР при Столичната дирекция на вътрешните работи, категория "В", поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Към административната преписка е приложено предложение за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР, изготвено от директора на СДВР, както и справка за осигурителен стаж, в която справка са отразени служебният стаж в МВР и осигурителният стаж по чл. 69 КСО. В жалбата като основание за отмяна на оспорената заповед се поддържа, че служителят няма необходимите прослужени години в МВР - служебен стаж в МВР, и не отговаря на условията за освобождаване от служба в МВР на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, като се поддържа също, че служителят е освободен от служба по време на отпуск в нарушение на императивната разпоредба на чл. 248 от ЗМВР. В подкрепа на възражението си за нарушение на разпоредбата чл. 248 ЗМВР жалбоподателят е представил молба с приложени по опис доказателства, включително и три броя болнични листове за отпуск поради временна нетрудоспособност. Съдът, като обсъди основанията за отмяна на заповедта, посочени от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства по делото приема за установени следните обстоятелства по административния спор: От приложената справка за осигурителен стаж на държавния служител се установява, че същият има прослужени в МВР 15 години и 5 месеца, или общо 19 години и 3 месеца стаж по I категория труд със службата му в Строителни войски, и общ осигурителен стаж от 27 години и 7 месеца и отговоря на изискванията на чл. 69 КСО за придобиване на право на пенсия. От представения протокол с рег. № 5950 от 6.04.2009 г., съставен (в 10 часа и 40 минути) в кабинета на началника на група "Човешки ресурси" в сградата на 09 РУ - СДВР, се установява, че на посочената дата се е явил Златко Райков Петров, който е отказал да подпише препис от административна заповед № К-691 от 11.02.2009 г на министъра на вътрешните работи с мотиви, че "това е негово право и заяви, че към момента на запознаване със заповедта не се намира в отпуск по болест или в друг законоустановен отпуск". Отбелязано е, че служителят е получил екземпляр от заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение и военната си книжка, като протоколът е оформен с имената и подписите на двама свидетели. Същото съдържание на дата 6.04.2009 г. за отказа на жалбоподателя да подпише заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с посочените мотиви и изявление, че служителят не се намира в отпуск по болест, подписано от същите свидетели по посочения протокол, е отразено на екземпляр от оспорената заповед, приложен към административната преписка. При тези приети за установени обстоятелства по делото съдът намира, че оспорената административна заповед е законосъобразна на основание изискванията на чл. 146 от АПК. Жалбоподателят като държавен служител в МВР е придобил право на пенсия при условията на чл. 69 КСО и може да бъде прекратено служебното правоотношение на държавния служител по инициатива на органа по назначаването на основание разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Доводът, че държавният служител е освободен от служба по време на отпуск в нарушение на разпоредбата на чл. 248 ЗМВР с оглед болничен лист № 1331830 за временна нетрудоспособност, издаден на 6.04.2009 г. за срок от 30 дни, е неоснователен. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 6.04.2009 г. и последният официално е заявил, че към момента на запознаването със заповедта не се намира в отпуск по болест. Ако жалбоподателят не е уведомил администрацията на МВР при оформянето на служебния протокол, че вече има издаден болничен лист за временна нетрудоспособност, това неправомерно поведение не е основание, за да се приеме, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР. Жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което поведение е установено за конкретния административен спор от обсъдените писмени доказателства. По изложените съображения жалбата, подадена срещу административната заповед, е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,