Решение № 16025 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5625/2010 г.

Решение № 16025 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5625/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Божидар Василев Богданов, подадена чрез адв. А. Асенова, против решение № 40 от 25.03.2010 г. по адм. дело № 513/2009 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата против заповед № 13/23.01.2009 г. на директора на ОДМВР - Перник. В касационната жалба се поддържат следните доводи за неправилност на обжалваното решение: съдът в противоречие с изяснената по делото фактическа обстановка е приел за неустановено обстоятелството, че към момента на връчване на оспорваната заповед, Богданов е бил в болничен отпуск; неправилно съдът е изключил приложното поле на чл. 248 от ЗМВР поради факта, че към момента на връчване на заповедта, служителят не е уведомил администрацията на МВР, че се намира в болничен отпуск; не е отчетено, че е наложено наказание за нарушение, което не е посочено в заповедта за образуване на дисциплинарното производство, което е довело до невъзможност на наказания служител да ангажира своята защита за нарушенията, за които е издадена заповедта; необосновано съдът е възприел, че дисциплинарно-наказващия орган се е справил с доказателствата тежест спрямо фактите, свързани с твърдяното нарушение на Етичния кодекс и в нарушение на правилата за доказване се е позовал на обвинителен акт, изготвен година по-късно от момента на издаване на оспорваната заповед. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяването вместо него на друг, с който да бъде отменена заповед № 13/23.01.2009 г. на директора на ОДМВР - Перник. Касаторът претендира разноски, без да търси конкретен размер и без да представя списък на същите. Ответникът - директорът на ОД на МВР - Перник, представляван от юрк. Маркова, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като обжалваното решение е постановено при спазване на материалния и процесуален закон. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима като редовно подадена от надлежна страна в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Божидар Василев Богданов, в качеството му на старши полицай, категория "Е", в сектор "Охранителна полиция" към ОД на МВР - Перник, против заповед № 13/23.01.2009 г., издадена от директора на ОДМВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и т. 4, т. 7, т. 54 и т. 92 от ЕКПДСМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Първоинстанционният съд е установил законосъобразността на оспорваната заповед, като е посочил, че намира достатъчно доказателства в приложената към делото административна преписка, установяващи по безспорен начин "правното основание, на което се е позовал административния орган". Съдът е приел, че дисциплинарното производство е било образувано със заповед на компетентния орган и се е развило по етапно регламентирана процедура по ЗМВР и ППЗМВР. Отхвърлени са аргументите на оспорващия относно неспазването на административнопроизводствените правила и материалния закон. Обсъдено е приложението на чл. 248 от ЗМВР и възраженията на оспорващия, че освобождаването му от служба е станало през време на отпуск по болест. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на мотиви относно преценката на доказателствата и направените въз основа на тях фактически констатации. В решението липсва ясно и изчерпателно изследване на доказателствената съвкупност по делото, като съдът е извел правните си изводи за законосъобразност на оспорваната заповед без да е установил и посочил фактите, въз основа на които е обосновал изводите си за компетентност на издателя на акта, спазването на формата, административнопроизводствените правила и на материалния закон. Мотивите на съдебния акт задължително трябва да съдържат какво приема съдът за установено относно фактическите положения. "Намирането на достатъчно доказателства" в "приложената административна преписка" на практика води до бланкетно и буквално препращане към съдържащите се в акта и мотивите към него твърдения за факти, представляващо съществено нарушение на чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК, приложими в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради което не може да се провери по същество касационното твърдение за нарушение на материалния закон при постановяване на решението. В този смисъл, необсъждането по същество на събраните доказателства, освен, че сочи немотивираност на проверявания съдебен акт, прави невъзможна касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Визираното по горе процесуално нарушение е съществено по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, тъй като поставя под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на административния акт факти, имащо за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, при което при произнасянето в мотивите да бъдат изложени преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,