Решение № 598 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6202/2010 г.

Решение № 598 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6202/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фондация "Читалище 1870" гр. София против решение № 339/09.03.2010 г. постановено по адм. д. № 7240/2009 г. от Административен съд София-град. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът председателят на Патентно ведомство на Република България, представляван от упълномощения представител юрк. Батаклиев, дава становище за неоснователност на жалбата. Съюз на народните читалища не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законния срок от страна, имаща право и интерес от обжалването. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Фондация "Читалище 1870", гр- София против решение № 251/10.07.2009 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на фондацията срещу отказ за регистрация на марка с вх. № 91656 "Читалище списание за читалищата в България и чужбина 1870", заявена от Фондация "Читалище 1870" гр. София. Административният акт е мотивиран със забраната по чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), тъй като заявената марка е сходна с по-ранно регистрирана такава-"списание ЧИТАЛИЩЕ трибуна на Съюза на народните читалища", собственост на "Съюз на народните читалища", гр. София. Административният съд отхвърля жалбата на Фондация "Читалище 1870" срещу решението на Патентното ведомство (ПВ) като приема, че общия словен елемент "читалище" изписан с многократно по-големи букви в сравнение с останалите думи от словосъчетанието на двете марки доминира категорично и обуславя вероятност за объркване на потребителя. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. С разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО е предвидена забрана за регистрация на марка, при наличие на визираните в текста предпоставки: идентичност или сходство на стоките и услугите на двете марки; идентичност или сходство между заявената и по-ранно регистрираната; това сходство да предполага вероятност за объркване на потребителите, включително и възможност за свързване с по-ранната марка. В конкретния случай, основният спор по делото пред първоинстанционния съд се свежда до въпроса дали е налице сходство между заявената марка "ЧИТАЛИЩЕ списание за читалищата в България и чужбина 1870", заявена на 24.11.2006 г. за стоките "печатни публикации, периодични списания" от клас 16 и за услугите "публикуване на текстове (с изключение на рекламни текстове) и на периодични издания (с изключение на рекламни периодични издания)" от клас 41 и регистрираната по-рано марка с регистрационен номер 90433 "ЧИТАЛИЩЕ трибуна на Съюза на народните читалища" за стоките "печатни публикации, периодични списания, периодични издания, бюлетини с новини" от клас 16 и за услугите"публикуване на текстове и он-лайн публикуване на електронни книги и периодични издания" от клас 41 от 09.07.2008 г. и ако това е така, дали то е в степен, създаваща вероятност за объркване на потребителите. Върховният административен съд в настоящия състав приема, че при преценката налице ли е сходство между противопоставените марки, регистрирани, съответно заявени за регистриране за стоки от едни и същи класове, като водещ критерий за наличието на вероятност от объркване на потребителите акцентът е в доминантата при възприемане на спорните марки в тяхната цялост - визуално, смислово и фонетично, тъй като те съставляват отличителен знак за определена стока. Решаващият съд правилно приема, че двете марки са сходни до степен да бъдат объркани от потребителите. В подкрепа на този извод е и допуснатата и изслушана от него експертиза, чието заключение потвърждава липсата на отличителност на по-късно заявената марка, която с оглед словосъчетанието и характерния начин на изписване на еднаквия елемент включва възможност за свързване с по-ранната марка, заявена е и за-+ за сходни и/или идентични стоки или услуги. Вещото лице подробно анализира противопоставените марки съобразно критериите, установени в ЗМГО и базирайки се на подробно изяснената методика на изготвяне на експертизата, разглеждайки марките в цялост и през призмата на европейската и международна практики дава категорично заключение, посочено по-горе по спорния предмет на делото. Решаващият съд прави изводи след съвкупна преценка на събраните доказателства, които кореспондират на доказателствата по делото. Настоящият състав на ВАС споделя аргументите, изложени в обжалваното решение с които е отговорено на доводите в жалбата, като намира за правилен извода, че общата дума "читалище" и в двете марки, независимо от несамостоятелното си значение, е водеща, акцентираща, преодоляваща останалата информация, съдържаща се в дългите словосъчетания и на двете сравнявани марки. По тези съображения настоящата инстанция намира, че обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, пето отделение