Решение № 2111 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7621/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. "Перла" АД - в ликвидация, чрез процесуален пълномощник, обжалва решение 233/06.06.2023 г. на Административен съд-Сливен, постановено по адм. д. 91/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК 629-1/16.07.2021 г., издаден от старши инспектор орган по приходите при община Нова Загора, в частта, с която са установени такса за битови отпадъци за периода 01.01.2021г.- 30.06.2021г. в размер на 10 460,94 лв. и 46.49 лв., потвърден с Решение 3 от 10.11.2021г. на Началник отдел Местни данъци и такси Община Нова Загора. В касационната жалба са посочени основанията по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на съда за законосъобразност на установеното задължение за такса за битови отпадъци (ТБО). Касаторът счита за незаконосъобразно приетото от съда, че нормите на общия административен акт - решение 185/19.08.2020 г. на Общински съвет - Нова Загора имат примат пред чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Неправилно съдът е приел, че оспореният акт е мотивиран съгласно чл. 120 ДОПК, тъй като в акта не е посочена основата, върху която са начислени промилите за ТБО. Излага подробни съображения за нарушение на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, като поддържа, че органът по приходите е приложил чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, без да изложи мотиви за липса на основания за определяне на таксата съобразно количеството на битовите отпадъци. В конкретния случай задълженото лице е извършило всички необходими действия за определяне на таксата съобразно действително генерирания отпадък, като е подало декларация до общината и е предвидило индивидуален контейнер за имота. По същество претендира отмяна на решението изцяло и присъждане на осъществените разноски. Ответникът - Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Нова Загора не е изразил становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Сливен е бил акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК, в частта, с която на "Перла" АД, в ликвидация, са определени задължения за ТБО по ЗМДТ за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021г. в размер на 10 460,94 лв. и 46.49 лв. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ. Установил, че актът е издаден служебно, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, в хипотезата, когато задълженията за местни данъци и такса за битови отпадъци не са платени в предвидения от закона срок. От събраните по делото доказателства съдът е обосновал извод за съответствието му с материалния закон. От фактическа страна решаващият състав е установил, че по силата на нотариален акт вписан под 160, том IX, дело 1884/2001 г. "Перла" АД е собственик на земя, съставляваща УПИ в строителните граници на населеното място с площ от 53 022 кв. м и производствени сгради с обща застроена площ 16 303 кв. м с местонахождение в гр. Нова Загора, кв. Индустриален. Недвижимите имоти са декларирани от дружеството на основание чл. 14 ЗМДТ с декларация вх. 1574/23.10.2015 г. и са ползвани със стопанска цел. С оспорения акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК таксата за битови отпадъци за първата половина на 2021 г. е определена в размер на 10 460.94 лева, включваща такса за услугите по сметосъбиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци и чистота на териториите за обществено ползване. Размерът на ТБО е определен с решение 185/19.08.2020 г. на общински съвет - Нова Загора като за процесния период на 2021г. за нежилищните имоти на юридически лица е 7.5 промила върху по- високата стойност от данъчната оценка и отчетната стойност на земята и сградите. Със заповед РД-12-787/18.10.2019 г. на кмета на община Нова Загора е определен вида, границите на районите и честотата на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ на територията на общината, включително за гр. Нова Загора. За изпълнението на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са представени договор 181/11.05.2020 г. и констативни протоколи за ежемесечно почистване. По делото е представена декларация от дружеството по чл. 62 и чл. 67 ЗМДТ, в която е заявено, че за сметосъбиране и сметоизвозване в процесния имот през 2021 г. ще се използва 1 брой контейнер (4 куб. м). Декларацията е с вх. 7002010039/ 15.10.2020 г. При така установените факти съдът е съобразил, че таксата за битови отпадъци (ТБО) е дължима, ако съответната услуга по чл. 62 ЗМДТ се предоставя в района, в който се намира недвижимия имот, посочен в заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. В оспорения акт е установен размер на таксата и за трите компонента от услугите по чл. 62 ЗМДТ. Относно основата за определяне на таксата, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 67, ал. 6 ЗМДТ, според която общинският съвет приема основите за изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл. 62 ЗМДТ, в наредбата по чл. 9 от закона. Според представеното решение 185/19.08.2020 г. на Общински съвет - Нова Загора размерът на ТБО за нежилищни имоти е 7,5 промила върху по- високата стойност от данъчната оценка и отчетната стойност, от който 2,95 промила за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, 2,99 промила за услугата - поддържане и експлоатация на депо и 1,56 промила за услугата по чистота на териториите за обществено ползване. Според съда депозираната от дружеството декларация, че ще осъществява сметосъбиране в 1 брой контейнер е без правно значение, тъй като начинът на определяне на таксата е регламентиран в решението на общинския съвет, което е влязъл в сила административен акт по чл. 67, ал. 5 ЗМДТ. В този административен акт са обосновани обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането на чл. 67, ал. 4 ЗМДТ и не е предвидена възможност чрез декларация да се избира друга основа за изчисляване на ТБО, поради което законосъобразно органът по приходите е определил задължението върху основата, определена в решението на общински съвет Нова Загора. От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено извършването на всички видове дейности, посочени в разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ, с оглед на което е мотивирал извод за законосъобразност на оспорения акт в тази му част. Решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. По силата на § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 88 от 2017 г., изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм. бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) действието на измененията на чл. 67 ЗМДТ, приети с § 6 от този закон е отложено, считано от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Ето защо за процесния период от 2021г. е приложима разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 88/2017 г., съгласно която размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. По силата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Ограничението данъчната оценка, балансовата стойност или пазарната цена на недвижимите имоти, да не се включват в основата, определена от общинския съвет по ал. 2 на чл. 67 ЗМДТ също е неприложимо за 2021 г., тъй като на основание § 13 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 88 от 2017 г., в сила от 3.11.2017 г., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) това ограничение, прието с § 6 от ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013 г.) влиза в сила от 31 декември на годината, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. При тази нормативна уредба определянето на таксата за битови отпадъци за 2021 г. върху основата по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ е допустимо да се извърши само при невъзможност да се приложи основата за облагане по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. В конкретния случай при издаването на оспорения АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК таксата е определена върху основа, регламентирана от общинския съвет за всички услуги по чл. 62 ЗМДТ с решение 185/19.08.2020г. на Общински съвет Нова Загора - пропорционално върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на нежилищния имот на юридическото лице. В тази връзка несподелими са изложените от първоинстанционния съд мотиви за приложимост единствено на основата, предвидена в решението на общинския съвет. Доводите на решаващия състав са в противоречие с чл. 67, ал. 1 ЗМДТ и регламентираната в чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ задължителна за приходните органи последователност и начин на определяне на таксата битови отпадъци. В този смисъл е решение 3987/19.03.2019 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. д. 14206/2018 г. и цитираната в него съдебна практика на ВАС по адм. дела 6016/2018 г., 7798/2018 г., 903/2016 г., 2521/2015 г., 7483/2014 г., 1650/2014 и др. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК тежестта за установяване на предпоставките за приложение на основата по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ е на общинската администрация. В случая нито в общия административен акт на общинския съвет, нито в оспорения индивидуален административен акт се съдържат данни за причините, поради които размерът на ТБО за процесния период не може да се определи според количеството генерирани отпадъци съгласно чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Основателни са доводите в касационната жалба, че в оспорения административен акт липсват мотиви за причините, поради които е изключена възможността за определяне на таксата според количеството отпадъци за процесните недвижими имоти с оглед надлежно подадената от дружеството декларация за сметосъбиране и сметоизвозване в 1 брой контейнер от 4 куб. м. При тези обстоятелства в нарушение на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ първоинстанционният съд е потвърдил АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК в частта, в която е определен ТБО за услугата по сметосъбиране и извозване на отпадъци. Относно основата за определяне на таксата по другите компоненти на чл. 62 ЗМДТ съдът не е извършил дължимата проверка по чл. 168, ал. 1 АПК за изчисленията на данъчната оценка на процесните имоти /земя и сгради/, която е съпоставяна с отчетната им стойност и е послужила за определяне размера на таксата. Не е доказано още, че изчисленията съответстват на изискванията за определяне на данъчна оценка съгласно Приложение 2 на ЗМДТ и съответствието на основата за облагане с ТБО, посочена в решение 185/19.08.2020г. на Общински съвет - Нова Загора. В тази връзка в акта не са изложени никакви мотиви, които да позволяват преценката за съответствието на посочените в акта размери на задълженията с материалния закон. За таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци по делото липсват доказателства, че община Нова Загора разполага или ползва такива депа или съоръжения. Това обстоятелство не е обявено от съда за ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 155 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, поради което и по аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ, в приложимата по време редакция, необоснован е изводът, че предоставянето на този вид услуга е доказано. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отмяна на акта в тази му част. / така и Решение 10517 от 18.11.2022г. по адм. дело 542/2022г. по описа на ВАС между същите страни и за същото задължение, но за предходен период/. При този изход на спора в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски съобразно материалния интерес по висящата част от спора, възлизащи на сумата от 179,15 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,