Решение № 16456 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4900/2012 г.

Решение № 16456 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4900/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /Д "ОУИ"/ Бургас при ЦУ на НАП. Касаторът Директор на Д "ОУИ" Бургас обжалва решение № 256/24.02.2012 г., постановено по адм. д. № 1843/10 г. по описа на Административен съд /АС/ Бургас, с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 201000447/26.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД - Бургас, офис Сливен, на НАП, потвърден с решение № РД-10-251/3.08.2010 г. на изпълняващия правомощията директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП, с който на "Бул агро инвест" ЕООД са определени задължения по ЗДДС (отм.) за данъчен период септември 2005 г. в размер на 22 264 лева - главница и 13 659,79 лева - лихва. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът е изложил неправилни изводи относно същината на ДАПВ, с който не се определят задължения за данъци. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за допустимост и неоснователност и на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид оплакванията и становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК. По същество приема за неоснователна касационната жалба на Директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП. АС Бургас е обявил за нищожен ревизионен акт № 201000447/26.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД - Бургас, офис Сливен, на НАП, потвърден с решение № РД-10-251/3.08.2010 г. на изпълняващия правомощията директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП, с който на "Бул агро инвест" ЕООД са определени задължения по ЗДДС (отм.) за данъчен период септември 2005 г. в размер на 22 264 лева - главница и 13 659,79 лева - лихва. Установено е от доказателствата по делото и заключението на съдебно-икономическата експертиза, не е спорно, че за данъчен период м. септември 2005 г. дружеството е подало справка-декларация /СД/ за възстановяване на данък /ДДС/, издаден е и е влязъл в сила данъчен акт за прихващане и възстановяване /ДАПВ/ № 2140/24.10.2005 г., с който е възстановен данъкът за периода в декларирания от дружеството размер. Същият период е включен в обхвата на ревизията, по която е издаден процесният ревизионен акт, по силата на заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1000447/11.03.2010 г., издадена от Началник сектор Дирекция "Контрол", упълномощен да възлага извършването на ревизии по реда на чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК със заповед № РД-7 от 4.01.2010 г. Същият орган е издал и заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К 1000447/26.04.2010 г. за издаване на РА. Съдът е приел, че влезлия в сила ДАПВ, издаден по реда ДПК (отм.) е данъчен акт по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.), поради което изменението на установените с него данъчни задължения следва да се извърши по реда на чл. 155 и чл. 116 ДПК (отм.), съответно чл. 133 и чл. 134 ДОПК, в сила от 1.01.2006 г. В случая ревизията е започнала при действието на ДОПК, поради което единствено компетентния орган да я възложи за периода, за който има влязъл в сила ДАПВ е териториалният директор. Като е приел, че ревизията не е възложена от надлежен орган, съдът е счел, че липсата на материална компетентност на органа, възлагащ ревизията, води до нищожност на издадения РА в тази му част, за съответния данъчен период, поради което с решението си е прогласил тази нищожност. Оплакванията на касатора са относно правилността на правните изводи на съда и конкретно относно вида на издадения ДАПВ и последиците от него. Позовава се на действието на нормата на чл. 129, ал. 3 ДОПК в сила от 19.12.2007 г. Оплакванията се неоснователни. ДАПВ, издадени при действието на ДПК са стабилни административни актове, чиято правна сила и последици следва да бъдат зачитани. Няма предпоставки за приложение на изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, в сила от 19.12.2007 г., тъй като законодателят не й е придал обратно действие. Приложимият закон е тълкуван правилно, изводите на съда са законосъобразни, съответстващи на преобладаващата практика на ВАС по сходни казуси. Вярно е, че с изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, в сила от 19.12.2007 г., не се зачита извършването на възстановяване/прихващане, тъй като се предвижда установяване на задължения за данъци само с ревизионен акт. С това изменение законодателят, занапред, не придава стабилност на акта за прихващане или възстановяване. За приложение на новоустановеното правно положение следва, както АПВ, така и акта за възлагане на ревизия, да са издадени след 19.12.2007 г. В случая, установяването на задължения с ревизионен акт, за периоди, за които са издадени и влезли в сила ДАПВ, следва да се извърши само по реда на чл. 134 от ДОПК - чрез възлагане от териториалния директор, каквото в случая безспорно няма. Ревизионното производство за горепосочените данъчни периоди не е започнато и съответно проведено надлежно. Липсата на компетентност на издателя на заповедта за възлагане на ревизия е неотстраним съществен порок, чиято последица е нищожност и на издадения ревизионен акт за съответните данъчни периоди. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира жалбата на Директора на Д "ОУИ" Бургас за неоснователна. Решението на АС Бургас е правилно и следва да се остави в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение