Решение № 2278 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9829/2019 г.

Решение № 2278 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9829/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на И. Цветкова от [населено място] против Решение № 95/21.06.2019 г. на Административен съд – Търговище, постановено по адм. д. № 211/2018 г., с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт (РА) № Р-03002517007180-091-001/05.09.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна -А. Бонева - началник сектор, възложила ревизията и Й. Николова - главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 310/03.12.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Варна при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 960,43 лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се неговата отмяна, вкл. в частта му за разноските, и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Екимова по съображения, изложени в писмена молба, и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 960.43 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Търговищкия административен съд е бил Ревизионен акт (РА) № Р-03002517007180-091-001/05.09.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 310/03.12.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. С него на ревизираното лице И. Цветкова са установени задължения за данък върху доходите в размера по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с оглед обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, както следва: за 2013 г. в размер на 5 617. 53 лв. - главница и лихва - 2 480. 28 лв., начислена за периода от 02.05.2014 г. до 05.09.2018 г.; за 2014 г. - 4 664. 43 лв. - главница и лихва - 1 585. 51 лв., начислена за периода от 02.05.2015 г. до 05.09.2018 г.

Административният съд правилно е приел, че оспорването е допустимо и е преценил РА като валиден, издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство, имащ формата и съдържанието, изискуеми от чл. 120 ДОПК. След пълно и точно установена фактическа обстановка и преценка на събраните доказателства е обосновал извод за материална законосъобразност на РА.

Съдът е обсъдил изключително подробно и обстойно всички твърдения и възражения на страните по делото и всички, представени доказателства в хода на ревизионното производство и в съдебното производство, като е изложил мотиви, достатъчни за касационната проверка на решението.

Доводите в касационната жалба за неправилност на оспореното решение са следните:

• Недоказаност на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за ревизираните периоди 2013 г. и 2014 г.

• Погрешно определено начално салдо към 01.01.2013 г. и 01.01.2014 г. в размер на 0 лв. В краят на декември 2013 г. има налични в касата на ЕТ 55 000 лв., но към 01.01.2014 г. те не са отразени като налични, нито по отношение на ЕТ, нито по отношение на И. Цветкова.

• Неправилно непризнаване на предоставени от П. Йосифова средства в размер на 15 000 евро или 30 000 лв. през 2013 г.

• Неправилно приемане, че приходът от продаден наследствен дял от къща през 2014 г е в размер на 7 500 лв. вместо в размер на 15 000 лв., които са постъпили по личната банкова сметка на жалбоподателката.

При обжалването на РА по административен ред и пред Административен съд – Търговище са били наведени и други доводи за незаконосъобразност на същия:

• Неправилно определени разходи за храна с оглед обстоятелството, че домакинството е тричленно;

• Неправилно включване в разходната част на сумите за финансиране на ЕТ и за погасяване на кредит на ЕТ в пълен размер;

• Неправилно признаване на половината от банковия кредит, получен от съпруга на ревизираното лице, вместо цялата сума от 9 958 лв., която е предоставена от него за финансиране на предприятието на ЕТ.

• Дублиране на суми по фактури, платени от съпруга на ревизираното лице, представляващи разходи за домакинството /доставчици ВиК, Енерго Про и др./

• Неправилно включване в разходната част за двете години на платените данъци и здравноосигурителни вноски.

• Неправилно определяне на размера на прихода, получен от С. Милкова.

В хода на ревизията е установено, че И. Цветкова в ревизираните периоди е осъществявала дейност ЕТ "Мебели Светла - 2007 - И. Цветкова". Представила е писмено обяснение с вх. № 632128-43/25.07.2018 г., според което домакинството й се състои от нея, съпруга й Ц. Цветков и майка и С. Илиева. Установено е също така, че в касата на ЕТ "Мебели Светла - 2007 - И. Цветкова" са постъпили парични средства, внесени от Цветкова, както следва:

• За 2013 г. внесени собствени средства съгласно мемориален ордер № 27 от месец декември 2013 г. в размер на 53 128. 09 лв., отразени в счетоводството на 31.12.2013 г. със счетоводно записване по дебита на сметка 501 "Каса в лева" и по кредита на сметка 493 "Разчети със собственика";

• За 2014 г. внесени собствени средства съгласно мемориален ордер № 62 от месец декември 2014 г. в размер на 52 458. 16 лв., отразени в счетоводството на 31.12.2014 г. със счетоводно записване по дебита на сметка 501 "Каса в лева" и по кредита на сметка 493 "Разчети със собственика".

Освен тези средства е установено още, че И. Цветкова е внесла по банковата сметка на ЕТ "Мебели Светла-2007 - И. Цветкова", водена в евро, сума за погасяване на банков кредит на ЕТ, които не са намерили отражение в счетоводството на предприятието и също представляват финансиране на ЕТ от собственика. Констатациите по години се отнасят за следните суми:

• 2937. 95 евро или 5746. 00 лева, внесени през 2013 г.

• 2 719. 48 евро или 5318. 00 лв., внесени през 2014 г.

На съпруга на И. Цветкова – Ц. Цветков, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Полин – 92 – Ц. Цветков", е извършена също ревизия, обхващаща данъчните периоди 2012 г., 2013 г. и 2014 г., за доходите от дейността му като ЕТ и като физическо лице. При издаването на РА, с който е приключила тази ревизия, е прието за основателно възражението на Цветков, че вноските в предприятието на ЕТ "Мебели Светла-2007 - И. Цветкова" и за погасяване на кредита на същия ЕТ, не са направени с общи на двамата съпрузи средства, а с лични на И. Цветкова, и неправилно в РД 1/2 от тях са приети за негов разход. Поради това изброените по-горе суми изцяло са включени в разходната част на паричните потоци за 2013 г. и 2014 г. на И. Цветкова.

Неоснователен е доводът на жалбоподателката за неправилно определено "нулево начално салдо" за 2013 г и 2014 г.

Сумата от 25 700 лв. е внесена в предприятието на ЕТ "Мебели Светла-2007 - И. Цветкова" през м. декември 2012 г. и е осчетоводена на 31.12.2012 г. със счетоводно записване по дебита на сметка 501 "Каса в лева" и по кредита на сметка 493 "Разчети със собственика" според РД към РА № Р-03002517000791-091-001/01.12.2017 г., издаден също на И. Цветкова и приложен по делото. От констатациите в РД е видно, че ревизираното лице не е доказало произхода на така внесените средства. Според съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/ въпросната сума е осчетоводена като разчет със собственика, т. е. подлежаща на връщане. Тъй като не е доказано връщането й през 2013 г., същата не може да бъде включена в приходите на Цветкова за 2013 г., а съответно и приета за налична на 01.01.2013 г. По аналогичен начин стои въпросът и с внесената сума в предприятието на ЕТ през 2013 г. в размер на 53 128. 09 лв. Доколкото не е доказано връщането на същата на собственика към 01.01.2014 г., тя няма как да бъде приета за налична на 01.01.2014 г. или да бъде взета предвид като получен приход през годината.

Като постъпление през 2013 г. с РА е взета предвид сумата от 4 799 лв., представляваща 1/2 от получения от съпруга на ревизираното лице кредит от BNP PARIBAS PERSONAL FINANCE. Твърденията на жалбоподателката, както и свидетелските показания на нейния съпруг, че цялата получена сума в размер на 9 598 лв. е използвана за финансиране дейността на ЕТ "Мебели Светла-2007 - И. Цветкова" през м. декември 2013 г. не се подкрепят от останалите доказателства по делото. От извлеченията от сметката на Ц. Цветков в Райфайзенбанк, офис Търговище, се установява, че 9 598 лв. с наредител BNP PARIBAS PERSONAL FINANCE са преведени по нея на 01.03.2013 г. На 04.03.2013 г. са изтеглени 4 008 лв., на 11.03.2013 г. – 1 000 лв., на 04.04.2013 г. – 2 000 лв., на 29.04.2013 г. – 1 000 лв., на 05.06.2013 г. – 800 лв. От изброените суми тази в размер на 2 000 лв. е изтеглена от Цветкова. Няма подадена от Цветков в неговото ревизионно производство декларация, с която да декларира неизгодния за себе си факт, че е предоставил цялата сума, получена като банков кредит от него, на съпругата си, противно на дадените показания, поради което същата в издадения му РА е разделена между двамата съпрузи и също както в РА на съпругата му, е взета предвид като постъпление в размер на 1/2 с оглед декларираното обстоятелство, че двамата съпрузи имат общ семеен бюджет, което се потвърждава и от обстоятелството, че и двамата са теглили суми от сметката в Райфайзенбанк, офис Търговище. Поради същата причина и разходите на двамата съпрузи за издръжка на домакинството са разделени на две за 2013 г. и за 2014 г. Сумите от 1 310. 79 лв. за 2013 г. и 1 111. 38 лв. за 2014 г. не се дублират с останалите разходи за заплатени сметки към "Енерго Про продажби" АД, "В и К" ООД, "БТК" ЕАД, "Мобилтел" ЕАД, тъй като представляват 1/2 от разходите за природен газ по фактури, издадени от Черноморска технологична компания.

С РА е уважено искането на И. Цветкова като приход за годината /също и за 2014 г./ да се включи и пенсията, получена от нейната майката, с която тя живее в едно домакинство. В РД не са включени разходи за храна /т. 14 от таблиците/ за двете години. Тъй като тези разходи не са доказани по размер, техният размер е определен по данни от НСИ за домакинството и с РА в разходната част е включена 1/2 от тях. Правилно съдът е кредитирал заключението на ССЕ, според което с оглед установения по данни от НСИ разход за храна на едно лице и обстоятелството, че домакинството в случая се състои от три лица, така установеният разход с РА е в по-нисък размер и ревизираното лице не е ощетено.

Сумата от 1 000 лв., преведена по банковата сметка на лицето на 06.03.2013 г. от С. Душилова е призната за получен през годината доход с РА в т. 8 от таблицата.

Правилни и в съответствие със събраните доказателства са изводите на административния съд за недоказаност на твърденията на жалбоподателката, че през 2013 г. й е била предоставена безвъзмездно сума в размер на 29 337.45 лв. от дъщеря й П. Йосифова, която тя е използвала за финансиране дейността на ЕТ. Съпругът на Цветкова при извършената му ревизия също е твърдял, че е получил от дъщеря си тази сума и видно от мотивите на РА тя не е призната за негов личен доход за 2013 г. Не се налице данни по делото РА на Цветков да е бил обжалван. Установено е в ревизионното производство, че на П. Йосифова е отпуснат на 13.07.2007 г. целево банков кредит за покупка на недвижим имот /апартамент/, за ремонт на така закупеното жилище и за застрахователни пакети "Имущество" и "Живот". Сумата от 14 827. 46 евро е преведена по сметката на продавача на недвижимия имот, а 821. 03 евро – по сметката на ЗК "Уника" АД. 15 670 евро, които са за ремонт, са преведени по сметката на кредитополучателя на 14.09.2007 г. От представените платежно нареждане и операционна бележка се установява, че сумата от 15 670 евро е изтеглена на 14.09.2007 г. Показанията на свидетелката Йосифова, че ремонтът на жилището е направен с други налични средства, а изтеглените 15 670 евро през 2007 г. са съхранявани в дома й до 2013 г., когато ги е предала на майка си за финансиране дейността на ЕТ, не се подкрепят с други доказателства. Според декларацията на Йосифова, дадена в ревизионното производство, тя е предоставила 15 000 евро на ЕТ "Мебели Светла-2007 - И. Цветкова", но не посочва на коя дата. В счетоводството на ЕТ не се установява да е постъпвала през 2013 г. сума в размер на 29 337. 45 лв., представляващи левовата равностойност на 15 000 евро, според заключението на ССЕ, т. е. жалбоподателката се домогва да докаже, че тази сума й е била предадена през м. декември 2013 г. и представлява част от внесените от нея в предприятието на ЕТ 53 128. 09 лв., за което не се представят доказателства, Както е посочил първоинстанционният съд в мотивите на своето решение, житейски нелогично е, освен че не е доказано, да поискаш и да получил банков кредит за закупуване на жилище и за неговия ремонт през 2007 г., да изтеглиш сумата за ремонта през същата година и да не я използваш по предназначение, а да я съхраняваш вкъщи до м. декември 2013 г.

Правилни са изводите на решаващия състав, че задълженията за внасяне на данъци и осигурителни вноски се приспадат от декларираната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ с ГДД, тъй като са разход за физическото лице, а не за ЕТ, в тази връзка законосъобразно при ревизията същите са отчетени като разход на задълженото лице заедно с местните данъци и само декларираните с ГДД доходи от дейност като ЕТ са отчетени като приход.

Относно признатите с РА като предоставени на ревизираното лице от нейната дъщеря С. Минкова парични средства в размер на 5 000 лв., представляващи 1/2 от изплатената на дъщерята печалба от лотарията в размер на 10 000 лв. през 2014 г., съдът е правилно е съобразил, че 5 000 лв. от тази печалба са отчетените като приход при извършената ревизия на съпруга й Ц. Цветков, който в писмените си обяснения (лист 259 от административната преписка) също твърди, че е получил от дъщеря си 10 000 лв. от национална лотария 2014 г. Доказателствата, въз основа на които е признат този приход в РА на Цветков, опровергават свидетелските показания на свидетелката Минкова, според които е предала цялата си печалба в размер на 10 000 лв. на майка си. Не е съставен документ, доказващ това обстоятелство.

Установено е от НА № 136 от 24.04.2014 г., че И. Цветкова като собственик на 1/6 ид. ч., нейната майка С. Илиева като собственик на 4/6 ид. ч., И. Динева и Д. Дянков като собственици на другата 1/6 ид. ч. /по 1/12 продават на С. Хасанова УПИ с построените в него жилищна сграда и стопански постройки за сумата от 18 000 лв. По банковата сметка на И. Цветкова на 24.04.2014 г. е преведена частта от тази сума в размер на 15 000 лв., съответстваща на нейната идеална част и тази на нейната майка. Изтеглени са от Цветкова 14 500 лв. Към 31.12.2014 г. сметката е със салдо 442. 50 лв. Признат е доход на ревизираното лице в размер на 1/2 от 15 000 лв. или 7 500 лв., а другата 1/2 е призната за доход на съпруга Ц. Цветков. Основателен е доводът на жалбоподателката, че неправилно половината от този доход е признат като собствен на съпруга й с издадения му РА. Неоснователно обаче от нейна страна се претендира признаването на цялата получена сума от продажбата в размер на 15 000 лв. за личен доход, използван за вноската в предприятието на ЕТ през м. декември 2014 г., доколкото именно това е основният разход, формиращ недостиг на парични средства. Не са представени доказателства за това С. Илиева да е предоставила собствените си 12 000 лв. на дъщеря си като дарение или заем.

С оглед така установените факти неоснователни са твърденията в касационната жалба за това, че органите по приходите не са доказали наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Превишаване на разходите над получените приходи от ревизираното лице за процесните периоди 2013 г. и 2014 г. е доказано в ревизионното производство в размер съответно на 55 175. 32 лв. за 2013 г. и 46 644. 31 лв. за 2014 г.

По така изложените съображения настоящият касационен състав преценява решението на Търговищкия административен съд като правилно и законосъобразно, постановено при правилно прилагане на материалния закон и съобразяване на логическите правила, поради което следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба не се твърдят конкретни съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Разноските са правилно определени от съда във връзка с материалния интерес по делото - 14 347. 75 лв. в размера на минималното възнаграждение за един адвокат съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, изчислен в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.

При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение