Решение № 13476 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9106/2017 г.

Решение № 13476 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9106/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Драгоман срещу решение № 528 от 21.06.2017 г., постановено по адм. д. № 288/2017 г. по описа на Административен съд – София-област, с което, по оспорване на Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" е отменена разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Драгоман, в частта, описваща съдържанието на годишната програма за управление и разпореждане с имотите общинска собственост и са присъдени разноски. Касаторът твърди, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът - Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, от страна в съдебното производство, за която същият е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение по оспорване на Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" е отменена разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Драгоман, в частта, описваща съдържанието на годишната програма за управление и разпореждане с имотите общинска собственост и са присъдени разноски. Решението е недопустимо, като постановено по оспорване от лице, което не разполага с правен интерес. Съгласно Тълкувателно решение № 2/12.02.2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите за които са създадени. Правото на обжалване е процесуална възможност и се реализира от носителя на това право при определени предпоставки. Наличието на правен интерес за оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 от КРБ. Тази конституционна разпоредба определя обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Този конституционен принцип е заложен в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 и чл. 186, ал. 1 от АПК т. е. съдът не е освободен от задължението да преценява наличието на правен интерес по всеки отделен казус. От удостоверението на Пловдивския окръжен съд и удостоверението от Министерство на правосъдието № 152 от 2.09.2016 г., приложени като доказателства по делото, се установява, че Сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност "Български правозащитен алианс" е вписано в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност с предмет, включващ анализ за съответствие на действащи подзаконови нормативни актове, издавани от ОбС с нормативни актове от по-висока степен, съдебно оспорване на незаконосъобразни актове с оглед утвърждаване на принципите на правовата държава, повишаване на правното съзнание на гражданското общество. Така посочените цели и предмет на дейност не са достатъчни, за да обосноват правния интерес на сдружението от оспорване на конкретния подзаконов нормативен акт. 3 а да се прецени наличието на правен интерес е необходимо да се има предвид и сферата, в която се проявяват правните последици на оспорения акт, или оспорените негови разпоредби и дали те засягат интересите на сдружението и неговите членове. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Няма спор, че нормативният административен акт засяга широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Затова и чл. 186, ал. 1 АПК е посочил, че право да обжалват имат и лицата, които могат да бъдат засегнати от него. Когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица - в случая жителите на община Драгоман, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Правният интерес за съдебно оспорване на акт на администрацията се преценява по всяко производство и не може да бъде изначално признат на правния субект по силата на регистрирания от него предмет на дейност. 3 а да се допусне оспорване, актът трябва да засяга или да може да засегне право, свободи или законен интерес на юридическото лице или да му създава задължение. Сдружението не се позовава конкретно на право, свободи или интерес, които оспорената разпоредба засяга. Надзор за законност върху дейността на администрацията, без оглед на личен интерес, може да упражнява само прокурорът. Правните субекти, които оспорват административни актове, имат задължение да обосноват индивидуално засягане на признати от закона техни права, свободи или законни интерес или засягането на общи за определен кръг лица права, свободи или законни интереси в област, в които те пряко са ангажирани. В конкретния случай сдружението не е установило, че непосредствено е засегнато от оспорените разпоредби, поради което не разполага с правен интерес да ги оспорва - чл. 159, т. 4 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а съдебното производство - прекратено. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав,