Решение № 566 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2980/2008 г.

Решение № 566 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2980/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. д. по г. - Пловдив, срещу въззивно решение от 07.05.2008 г. по гр. дело № 320/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. С определение от 20.11.2008 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значимостта на разрешения в обжалваното решение правен въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно във връзка с приложението разпоредбата на чл. 3, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗВСГЗГФ и разграничаването на двете хипотези за възстановяване правото на собственост на бившите член-кооператори или на техните наследници върху г. и земите от горския фонд, както и за предпоставките, които следва да са налице, при всяко едно от двете основания за възстановяване собствеността върху горите. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила - основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по касация не изразяват становище. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на II г. о. приема следното: С обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд е отменено постановеното на 19.12.2007 г. решение на Асеновградския районен съд по гр. д. № 471/2007 г. и вместо него е постановено друго, с което е уважен искът на М. Н. Б., с. Н. бани, по чл. 13, ал. 2 ЗВСВГЗГФ за признаване правото и в качеството и на наследник на Н. П. Ф., за възстановяване собствеността върху 18 239 дка, равняващи се на тринадесет дяла, като идеални части от кооперативен ревир "Бяла вода Ч. стена" в землището на с. К., община А. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Наследодателят на ищците е бил чл. на горовладелска кооперация "С", която не е била заличена от регистрите след 09.09.1944 г., а преобразувана във Всестранна кооперация "С". Преди това обаче, съгласно протоколи от 1947 г. в кооперация "С" се е вляла кооперация "З", която пък до момента на сливането е била собственик на процесния ревир "Б". Към 1949 г. Всестранна кооперация "С" е декларирала притежаваните от нея непокрити земеделски имоти в емлячния регистър, в т. ч. гора в процесния ревир в землището на с. К. с обща площ 2 828,9 дка. По делото е било установено, че ищцата е наследник на Н. Ф., 1975 г., бивш жител на с. Н. Наследодателят като член-кооператор в кооперация "С", с. К., е притежавал 18 239 дка гори в кооперативен ревир "Б" - 13 дяла. От стопански план на кооперативен ревир "З" на Г. кооперация "З", в землището на с. К. от 1942 г., одобрен с Указ № 806/1945 г., договор за съставяне на стопански план от 1926 г. на г. в кооперация "З" и въпросници за стопански единици за 1944/45 г. и 1946/47 г. е било установено, че "З" е бил частна собственост на кооперация "З". С протокол № 22/16.07.1947 г. е извършено сливането на производителна кооперация "С" и Г. кооперация "З" въз основа на Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения. Първата е приемаща, а втората присъединяваща се кооперация с наименование след сливането - ТГСК "С". През 1949 г. Всестранна кооперация "С" е декларирала собственост върху ревир "Б" с площ 2828,9 дка. Впоследствие през 1951 г. кооперация "С" се е сляла към горовладелска кооперация "С" като последната е приемаща кооперация. По основния правен въпрос относно приложението на чл. 13, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ настоящият съдебен състав не споделя становището на въззивния съд. Действително в разглеждания случай приложима е хипотезата на чл. 3, ал. 3 от същия закон. Въззивният съд обаче е приел, че са налице елементите на фактическия състав чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ, тъй като кооперация "С" не е била заличена от регистрите след 1944 г., а преобразувана и ищцата е правоимаща като наследник на чл. кооператора Н. Ф. Следва да се проведе разграничение между нормите на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗВСГЗГФ, тъй като ал. 2 предвижда хипотеза на възстановяване на собствеността на бившите член-кооператори върху г. и земите от горския фонд на кооперациите, които са били заличени след 09.09.1944 г., докато в ал. 3 е уреден случай като процесния, когато кооперациите са продължили своето съществуване след тази дата като е предвидено възстановяване на собствеността на бившите член-кооператори към датата на преобразуването на кооперацията, в която са членували. С определяне релевантния момент за реституцията, законодателят очертава правоимащите лица - членовете на преобразуваната кооперация, съобразно обема на дела им в нея. Релеванто е единствено членственото правоотношение към момента на преобразуването. В конкретния случай ревирът безспорно е принадлежал на кооперация "З". Правата на реституция в съответен дял принадлежат на членовете на "З", какъвто наследодателят на ищеца не е бил към същия момент. Той не е придобил права с факта на сливането поради членственото си правоотношение с приемащата кооперация "С". Сливането не рефлектира върху правата на членовете на вливащата се кооперация спрямо притежаваните към момента на преобразуването гори, както и не създава права върху тези гори за членовете на приемащото сдружение. Последващият момент на одържавяване на г. за разглежданата хипотеза също е без значение, защото собствеността е опосредена от членствено правоотношение към предходен момент. Правоимащи лица в случая по отношение на процесния ревир са само членовете на кооперация "З", а не и тези, които са членували в приемащата кооперация "С" само поради факта на сливането. При това положение предявеният иск е неоснователен, а въззивното решение, с което той е уважен, е незаконосъобразно. Изложените съображения за материална незаконосъобразност обуславят касиране на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът следва да бъде отхвърлен. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.