Решение № 15048 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8813/2014 г.

Решение № 15048 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8813/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Любомир Георгиев Димитров, от гр. София против решение № 3199/13.05.2014 г. по адм. дело № 498/2014 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Връбница изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 3199/13.05.2014 г. по адм. дело № 498/2014 г. Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Любомир Георгиев Димитров срещу заповед № ВП-0468/12.11.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Връбница, с която е постановен отказ за отпускане на целева помощ за отопление. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП не е предвидено от притежавания от лицето имот реално да се получават доходи, а само да съществува обективна възможност за такива. Отбелязал е, че източник на доходи могат да бъдат продажната цена на имота, сумата от отдаването му под наем, доходите от реализираната от него на пазара селскостопанска продукция и други подобни. Решението е правилно. По делото е установено, че Любомир Георгиев Димитров е пенсионер с ТНР над 92% без чужда помощ. Декларирал е, че е собственик на празно дворно място с площ от 280 кв. м. в кв. Христо Ботев, гр. София (до Аерогарата), а от справки на органите по социално подпомагане в Службата по вписванията се установява, че е съсобственик на поземлен имот в с. Нови хан - нива в местността "Дереджик" с площ от 1, 720 дка и още 2 поземлени нежилищни имота в гр. София, освен декларирания, също при условията на съсобственост. Жалбоподателят е настанен и живее в общинско жилище съгласно заповед от 11.05.2007 г. на кмета на район "Връбница", гр. София. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление право на целеви помощи за отопление имат лицата и семействата, чийто доход е по-нисък от диференцирания минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. В чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП се съдържа едно от кумулативно изискуемите правоизключващи основания за отпускане на социалните помощи за отопление, което е свързано с условието лицата или семействата, претендиращи помощта да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Законодателят не е разширил обхвата на това условие с основания, свързани с реално получаване на доходи, а е уредил като правоизключващ факта на вероятната възможност за получаване на доходи от недвижимата собственост. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че наличието на установените в хода на административното производство имоти е правоизключващо основание за отпускане на претендираната социална помощ. В съответствие с фактите по спора са изводите на административния съд за спазени административнопроизводствени правила при издаване на оспорения индивидуален административен акт. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение