Решение № 4412 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15789/2011 г.

Решение № 4412 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15789/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Варна, чрез проц. представител ю. к. Мартина Йорданова против Решение № 2383/20.10.2011 г., постановено по адм. д. № 3063/2010 г. по описа на Административен съд Варна, Седми състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Румен Василев Алексиев в качеството си на ЕТ, с фирма "Регал комерс - Румен Алексиев" против Заповед № Г-49/05.07.2010 г. на Зам. кмета на Община Варна, с която е одобрен ПРЗ на УПИ ХVI-360, 362 - за обществено обслужване. Съдът е уважил жалбата като е отменил заповедта. За да постанови акта си е приел, че едноличният търговец е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131 ЗУТ, тъй като е собственик на обект, постройка, находяща се в недвижимия имот, предмет на разработката. Приел е, че закупената постройка имплицитно съдържа в себе си правото на строеж върху парцела, в който е построена, макар и изрично в нотариалния акт да не е упоменато прехвърлянето на това право. Воден от тези си съображения решаващият съд е счел, че невземането на съгласието на ЕТ е довело до закононарушение и по-конкретно - чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, опорочаващо Заповедта. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. Съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства, обстоятелство, довело до несъбирането на допълнителни такива и погрешни правни изводи. Видно от протоколите от съдебни заседания от 16.02.2011 г. и потвърждаващия - от 06.07.2011 г. изявлението на вещото лице е в смисъл, че сградите в УПИ VI-360, 362 не са предвидени за запазване, тъй като не са изчертани с дебел черен контур, макар и да се вместват в линиите на застрояване, отразени в ПЗ. Това обстоятелство навежда основателна индиция, че процесните постройки може да са временни постройки, а това е налагало решаващият съд да изследва налице ли постоянен градоустройствен статут със сключен договор за прехвърляне на правото на строеж върху тях. Съдът е следвало да установи кога са построени сградите, какъв е бил статутът им и какъв е към момента на процесната Заповед, налице ли са евентуално условията на § 50а, ал. 3 ЗТСУ (отм.) вр. чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) и едва тогава да направи обоснован извод налице ли е правен интерес и заинтересувано лице ли е ЕТ "Регал комерс - Румен Алексиев". Неучастието на ЕТ в административното производство не е основание за оспорване на акта по чл. 146 АПК. За целта, обаче, следва да бъде обоснован правния интерес, в която връзка следва да бъде установен статутът на процесните постройки. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав и при съобразяване на гореизложените мотиви. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав