Решение № 10747 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3177/2015 г.

Решение № 10747 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3177/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Крест Билдинг-СЗ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. "Кольо Ганчев", № 33, ет. 4, офис № 28, представлявано от управителя Г. П. Ч., чрез адв. Евгени Милушев, против Решение № 14 от 06.01.2015 г. по адм. д. № 761 по описа за 2014 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 241303914/29.11.2013 г., на орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 162/17.02.2014 г. на и. д. директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, поправено с решение за поправка на явна фактическа грешка от 16.05.2014 г. на и. д. директор на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който на дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 45 536,09 лв. с прилежащи лихви в размер на 6 735,71 лв., както и лихви в размер на 70,76 лв. за невнесен корпоративен данък. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставките на СМР и строителни материали по фактури с издатели "Клемертина" ЕООД, "Строй консулт-П" ЕООД, "ЦБА Строй грап" ЕООД, "Светон Груп консулт" ЕООД, "ВВВ Консулт Комерс" ЕООД и "ВАС МЕТ 2012" ЕООД в данъчни периоди по ЗДДС от 01.10.2008 г. - 31.12.2012 г., по които на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 45 536,09 лв и са определени съответни лихви. Поддържа се, че правото на данъчен кредит незаконосъобразно е отказано поради липса на технически и персонален капацитет на доставчиците. Съдът неправилно е игнорирал доказаното с приемо-предавателни протоколи предаване на родово-определената стока за някои от доставчиците. Съдебното решение не зачита задължителната съдебна практика на Съда на ЕС, по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, която не допуска данъчно-задължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че сделката, в която участва е част от данъчна измама, да бъде санкционирано с отказ на правото на данъчен кредит. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Димитрова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил основно за реалността на доставките на строителни материали и строителни услуги по фактурите на "Клемертина" ЕООД, "Строй консулт-П" ЕООД, "ЦБА Строй грап" ЕООД, "Светон Груп консулт" ЕООД, "ВВВ Консулт Комерс" ЕООД и на изработка на софтуер по фактурата за авансово плащане на "ВАС МЕТ 2012" ЕООД като първа предпоставка за признаване на получателя по фактурите на право на данъчен кредит. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че посоченият факт с правно значение не е доказан и претендираното право е отказано законосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати описаните в касационната жалба пороци. Съдът подробно е обсъдил представените доказателства за всеки един от процесните доставчици и е констатирал от фактическа страна установените и в ревизионния акт липса на доказване на предаване на родово-определената стока /строителни материали/ на ревизираното лице, както и липса на доказан наличен резултат от процесните строителни услуги, осъществен именно от "Клемертина" ЕООД. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за неспазване на материалния закон. Съгласно цитираната от касатора съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, въпрос на национална процесуална автономия са доказателствата и доказателствените средства за установяване на определени факти с правно значение. Според СЕС, националният съд, в съответствие с националните правила за доказване, следва да направи съвкупна преценка на събраните пред него доказателства и именно той е компетентен да установи фактите - в случая: отразяват ли процесните фактури реално осъществени данъчни събития. Фактическите изводи на първоинстанционния съд са направени при спазване на тези изисквания и не се основават само на неоткриването на доставчиците на декларираните данъчни адреси /потвърдено и в съдебното производство/ и на липсата на персонален и технически капацитет на доставчиците да извършат доставките на стоки и услуги/също безспорни/. Съдът с основание се е позовал на липса на всякакви конкретни твърдения от страна на самото ревизирано лице относно това кой, къде и как е предал и транспортирал фактурираните строителни материали, намират ли се те у ревизираното лице или са използвани за последващи облагаеми доставки или изобщо в независимата икономическа дейност на дружеството-жалбоподател. Правилно съдът не е пренебрегнал обстоятелството, че в представените приемо-предавателни протоколи към някои от фактурите за строителни материали липсва каквото и да е записване относно мястото и предназначението на описаните материали. Същото съдът обосновано е приел и относно строителните услуги: след като не е имало никакви твърдения, нито доказателства къде, как и от кого са извършени услугите обоснован е изводът, че по фактурите за тези услуги се претендира данъчен кредит само защото е вписан ДДС в документите, т. е. не е налице базовото изискване за възникване и упражняване на правото на приспадане - фактурите да отразяват действителни данъчни събития. Този извод не се променя от установеното със съдебно-счетоводната експертиза, че в счетоводството на ревизираното дружество всички стоки и услуги са отчетени като вложени в конкретен обект, защото въпросните счетоводни записвания, направени от самото ревизирано лице, не са достатъчно годна опора за обосновани фактически изводи в обратна насока. Това е така и защото, съгласно експертизата обектът не е довършен, а пред първоинстанционния съд е представено разрешение за ползването му с дата, предхождаща тази на експертизата. Обосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд и относно фактурата за авансово плащане в размер на 180 000 лв., издадена от "ВАС МЕТ 2012" ЕООД. Никаква връзка с реално осъществена изработка на софтуер не е доказана с нареденото плащане на посочената сума от управителя на ревизираното дружество. Цитираната от касатора съдебна практика на СЕС относно тежестта на доказване за органите по приходите на участие на ревизираното лице в данъчна измама се отнася за случаите, при които се претендира данъчен кредит при доказана реалност на фактурираните доставки, какъвто случаят не е. Решението следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1 422,06 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, предвид изготвянето само на отговор по касационната жалба. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение