Решение № 14744 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 714/2013 г.

Решение № 14744 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 714/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Комисията за защита на личните данни и ЗК "Уника" АД, гр. София, против решение № 5943 от 7.11.2012 г., постановено по адм. д. № 4128/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Венета Илиева Мирчева и Веселин Недев Мирчев, чрез процесуалния си представител, оспорват касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбите. Касационните жалби са подадени в срок и са допустими, а по същество са основателни като съображенията за това са следните: С обжалваното решение съдът е отменил решение № 3460/22.03.2012 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е оставена без уважение жалбата на Венета Илиева Мирчева и Веселин Недев Мирчев срещу ЗК "Уника" АД за неправомерно обработване на личните им данни. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същото е в противоречие с материалноправните норми на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че решението на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма, съобразно изискването на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл. 35 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация. При постановяване на решението административният орган е спазил и административнопроизводствените правила на чл. 37-40 от правилника. Ето защо е законосъобразен и изводът на съда, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Незаконосъобразен и необоснован е изводът, че решението на Комисията за защита на личните данни е постановено в нарушение на материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че Венета и Веселин Мирчеви са предявили иск срещу ЗК "Уника" АД за заплащане на застрахователна обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400 000 лв. С решение, постановено по гр. д. № 11432/2009 г. по описа на СГС ответникът е осъден да заплати на ищците общо сумата 200 000 лв., като искът до пълния предявен размер е отхвърлен. Решението е обжалвано с въззивни жалби от Мирчеви в отхвърлителната му част и от ЗК "Уника" АД в частта му, с която исковете са уважени за сумата над 40 000 лв. Дружеството писмено е уведомило процесуалният представител на ищците, че предвид влизане на решението в сила до размера на признатите суми желае същите да бъдат изплатени ведно със законните лихви, поради което е поискало да му бъдат предоставени банковите сметки на Венета и Веселин Мирчеви за превеждане на сумите. ЗД "Уника" АД е уведомено, че ищците не желаят да приемат частично плащане, а претендират за цялата присъдена сума. По тази причина и на основание чл. 95 и сл. от Закона за задълженията и договорите дружеството е открило служебни банкови сметки и е превело на ищците сумите, за които исковете са признати, ведно със законните лихви. С оглед на така установеното изводът на първоинстанционният съд, че оспорения административен акт е постановен в нарушение на материалноправните норми на ЗЗЛД е незаконосъобразен и необоснован. Както бе посочено по-горе решението на СГС е обжалвано от ЗК "Уника" АД за присъдените суми над 40 000 лв. и от ищците в отхвърлителната му част за разликата от 200 000 лв. до 400 000 лв. следователно като необжалвано за присъдените суми до 40 000 лв. същото е влязло в законна сила. В изпълнение на влязлата в сила част от решението и предвид отказа на ищците да посочат банкови сметки за извършване на плащането застрахователното дружество е открило на името на Венета и Веселин Мирчеви банкови сметки като е използвало данните им посочени в исковата молба и решението - трите имена и ЕГН и е превело сумите. От изложеното следва, че данните на Венета и Веселин Мирчеви са обработени и разкрити на "Райфайзенбанк" АД чрез сключване на договор за откриване на сметки в тяхна полза. Това е направено в изпълнение на задължението на застрахователната компания да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди (чл. чл. 223, ал. 1 от КЗ). За признатия размер на исковете и предвид факта, че в тази част решението е влязло в законно сила застрахователното дружество има интерес да извърши плащането, за да избегне увеличаването на лихвите за забава и разноските по евентуалното принудително изпълнение. Следователно правилно Комисията за защита на личните данни е приела, че са налице основания за обработване на личните данни на Венета и Веселин Мирчеви по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗЗЛД, а именно данните са предоставени на "Райфайзенбанк" АД и сметките са открити в изпълнение на нормативно установено задължение на застрахователя за реализиране на неговите законни интереси. При обработването на личните данни са спазени и изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Данните са обработени добросъвестно, за точно определена цел - изпълнение на нормативно установено задължение след влязъл в сила съдебен акт, без да надхвърлят условията за постигане на тези цел. Обстоятелството, че данните са обработени без съгласието на лицата, за които се отнасят, също не налага извод за незаконосъобразни действия на администратора. Изричното съгласие на лицето, чиито данни се обработват, е една от предпоставките, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, а наличието само на едно от изброените в текста на чл. 4, ал. 1, т. 1 до т. 7 условия, е достатъчно да обоснове допустимост на обработването на личните данни. В случая данните са обработени на основание чл. 4, ал. 1, т. 1, 3 и т. 7 от ЗЗДЛ. Следователно като е направил извод за обратното първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Незаконосъобразно съдът е приел, че решението, с което е присъдено обезщетението не е влязло в законна сила, както и неправилно се е позовал на чл. 66 от Закона за задълженията и договорите. Както бе посочено по-горе, решението в необжалваната част е влязло в законна сила. В случая не е налице изпълнение на части, а доброволно изпълнение на признатата част на исковете. Фактът, че в полза на ищците е издаден изпълнителен лист за сумата от 200 000 лв., е основание за образуване на изпълнително дело и принудително събиране на сумата за разликата над платената част и не обосновава нарушение на изискванията на ЗЗЛД. С оглед на изложеното обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на Венета Илиева Мирчева и Веселин Недев Мирчев против решението на Комисията за защита на личните данни да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на Комисията за защита на личните данни следва да се осъдят Венета Илиева Мирчева и Веселин Недев Мирчев да заплатят на Комисията за защита на личните данни сумата 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,