Решение № 14619 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4177/2012 г.

Решение № 14619 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4177/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решение № 14 от 16.02.2012 г. по адм. дело № 510/2011 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01-2600/3631 от 13.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 15501.28 лева по отношение на Държавно горско стопанство "Тунджа" - Ямбол във връзка с подаденото от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 28/180609/27261. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане и присъждане на направените разноски. Ответникът Държавно горско стопанство "Тунджа" - Ямбол е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Държавно горско стопанство "Тунджа" - Ямбол подало до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 28/180609/27261, с което заявило за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ 159.84 ха по СЕПП и 159.84 ха по НДП. Въз основа на наличната информация в Интегрираната система за администриране и контрол на заявителя била оторизирана сума в размер на 25 940.80 лева по Системата за единно плащане на площ и 12 066.94 лева - по Националното доплащане за площ. Впоследствие, Министерството на земеделието и храните извършило допълнителни проверки на коректността на данните в заявленията от 2009 г. Съобразно получената нова информация оторизираната субсидия по схемата за единно плащане на площ се оказала платена за недопустими за подпомагане площи. Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие " издал акт № 01- 2600/3631 от 13.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 15 501.28 лева по отношение на Държавно горско стопанство "Тунджа" - Ямбол във връзка с подаденото от стопанството общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 28/180609/27261. От правна страна административният съд приел, че актът за установяване на публично държавно вземане е издаден при съществени процесуални нарушения и при несъответствие с целта на закона. Актът не съдържал фактически и правни основания за издаването му. Общата формулировка за получените окончателни данни относно площите, допустими за подпомагане по Схемата за единно плащане на площи не удовлетворявало изискването на закона за излагане на мотиви на административния акт. Административният орган допуснал и нарушения на чл. 26, 27 и 34 от Административнопроцесуалния кодекс, като и не предприел необходимите действия за изясняване на обстоятелствата по случая, не уведомил засегнатия субект, не му предоставил възможност да направи възражения и да представи доказателства. В противоречие с целта за финансово подпомагане на земеделските производители, административният акт негативно засягал имуществената сфера на жалбоподателя без да е налице недобросъвестно поведение от негова страна, поради което възстановяването на отпуснатата субсидия не било дължимо (чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004). По тези съображения съдът отменил издадения административен акт като незаконосъобразен. Касационната инстанция намира, че при формиране на изводите на съда не са били допуснати логически грешки, нарушения на съдопроизводствените правила и неточно приложение на материалния закон. Констатираните от административния съд нарушения на административнопроизводствените правила са съществени и обуславят незаконосъобразността на издадения административен акт. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращи случая констатации за наличието на неточна информация, предоставена от самия земеделски производител. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. Административният съд законосъобразно е приложил това изключение, като се позовал на данните за грешки на администрацията при прилагане на схемите за директно подпомагане, както и на липсата на доказателства за умишлено неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител. Поради това касационната инстанция приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд