Решение № 10401 от 3.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6148/2024 г.
ВАССедмо отделение03.10.2024 г.докладчик Нели Дончева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 2397/13.03.2024 г., постановено по адм. дело 3033/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив.
ОТМЕНЯ определение 3102 от 03.04.2024 г., постановено по адм. дело 3033/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Регионален отдел Инспекция за държавен технически надзор Южна централна България /РО ИДТН ЮЦБ/ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, чрез процесуален представител - служител с юридическо образование В. Василев, срещу Решение 2397/13.03.2024 г., постановено по адм. дело 3033/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив /АС-Пловдив/. С решението, по жалба на Сигма инвест ЕООД, ЕИК 115914401, със седалище гр. Пловдив е отменен отказ за заверка на инвестиционен проект за обект Газификация на генераторно помещение, разположено на територията на газопълначна станция, находяща се в УПИ II-23.503-общ. обсл. и складова дейност, землище на с. Крумово, Община Родопи, област Пловдив, по заявление с вх. 21-18-1844 от 22.11.2021 г., обективиран в Заповед 2165-58/08.12.2023 г. на началника на РО ИДТН ЮЦБ към ДАМТН и преписката по заявление вх. 21-18-1844 от 22.11.2021 г. на Сигма Инвест ЕООД, ЕИК 115914401 е изпратена по компетентност на Началника на Регионален отдел Инспекция за държавен технически надзор Южна централна България, гр. Пловдив, в Главна дирекция Инспекция за държавен технически надзор към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания. Началникът на Регионален отдел Инспекция за държавен технически надзор Южна централна България, чрез процесуален представител служител с юридическо образование В. Василев е подал и частна жалба срещу Определение 3102 от 03.04.2024 г. постановено по същото дело на АС - Пловдив, с което ДАМТН е осъдена да заплати на Сигма инвест ЕООД сумата от 4 250 лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспорения съдебен акт като постановен в противоречие с приложимия материален закон и при необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател излага съображения, че съдът не се съобразил с нормативната уредба - Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ /НУБЕПРГСИУПГ/ и Български държавен стандарт /БДС/ EN 1775, съгласно които свързването на медни тръби в промишлена газова инсталация се извършва единствено чрез спояване с твърд припой и всеки друг метод на свързване е незаконосъобразен. Счита за неправилен и извода на съда, че административният орган е следвало да извърши експертиза за установяване на евентуални други решения на техническия въпрос, като по този начин свежда държавния технически надзор до неприсъща, нелогична и правнонеобоснована функция на проектант. Твърди, че обсъжданите от съда две писма на Министъра на икономиката и енергетиката от 2006 г. и 2020 г. - непредставени в административното производство, са неотносими към правния спор, тъй като същите въвеждат изключение от общото правило за свързване на медни тръби, което изключение важи само за сградни газови инсталации, но не и за промишлени газови инсталации. Посочва, че съдът не е направил и разграничение между промишлена газова инсталация, каквато е проектната и сградна газова инсталация, на каквато се позовава дружеството-жалбоподател. В заключение излага съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се потвърди оспорената заповед на началника на Регионален отдел Инспекция за държавен технически надзор Южна централна България. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Сигма инвест ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител адв. Д. Минчев, с писмен отговор и в с.з. пред настоящата инстанция оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател счита оспореното определение за неправилно, тъй като съдът в нарушение на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е присъдил на дружеството адвокатско възнаграждение неколкократно превишаващо минималния размер, не е уважил направеното от органа възражение за прекомерност и молбата за изменение на решението в частта на разноските. Иска, ако бъде оставено в сила Решение 2397 от 13.03.2024 г., постановено по адм. д. 3033/2023 г. по описа на АС - Пловдив, да бъде изменено оспореното определение и в полза на Сигма инвест ЕООД се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер. Ответникът по частната жалба - Сигма инвест ЕООД, чрез процесуален представител адв. Д. Минчев, оспорва същата и счита оспореното определение за правилно. Не споделя изложеното в частната жалба, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност и поддържа че спецификата на казуса, свързана с технически детайли по подготовка, анализ, изготвяне и обработване на материалите по делото, адекватно кореспондира с размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Иска оспореното определение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура излага мотивирано съображение за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната такава. Счита, че първоинстанционния съд не е изяснил фактите по делото и е неправилен изводът му за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Върховният административен съд състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е отказ за заверка на инвестиционен проект за обект Газификация на генераторно помещение, разположено на територията на газопълначна станция, находяща се в УПИ II-23.503-общ. обсл. и складова дейност, землище на с. Крумово, община Родопи, област Пловдив, по заявление, подадено от Сигма инвест ЕООД, ЕИК 115914401, с вх. 21-18-1844 от 22.11.2021 г., обективиран в Заповед 2165-58/08.12.2023 г. на началника на Регионален отдел Инспекция за държавен технически надзор Южна централна България, към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Съдът е установил, че на 22.11.2021 г. в РО ИДТН ЮЦБ Пловдив от Сигма инвест ЕООД гр. Пловдив е подадено заявление за административна услуга с вх. 21-15-1844, със заявено искане за Заверяване на инвестиционните проекти на строежите, в които функционират СПО (съоръжения с повишена опасност), в частта им, която се отнася до тези съоръжения, за съответствието им с техническите изисквания, правила и норми, определени в наредбите по чл. 31 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП). Като приложение към подаденото заявление дружеството представило проект (фаза: технически проект) за Газификация на генераторно помещение, разположено на територията на газопълначна станция, находяща се в УПИ II-23.503-общ. обсл. и складова дейност, землище на с. Крумово, община Родопи, област Пловдив. С писмо с изх.21-18-1844-
от 03.12.2021 г. дружеството е уведомено, че при извършване на експертиза на процесния инвестиционен проект са установени непълноти и несъответствия, изброени в пет пункта и му е дадена възможност в 14-дневен срок да внесе допълнителни документи и корекции, с цел отстраняване на описаните непълноти и несъответствия. На 22.12.2021 г. в РО ИДТН ЮЦБ Пловдив постъпило писмо с вх. 21-18-1844-
от управителя на дружеството-заявител, с което последния, позовавайки се на БДС EN 1775:2010 - Доставка на газ. Газопровод в сгради. Максимално работно налягане, по-малко или равно на 5 bar. Препоръки за функциониране и БДС EN 15001-1 Системи за газоснабдяване и чл. 123, ал. 2, чл. 172 и чл. 239, ал. 1 от НУБЕПРГСИУПГ, информирал административния орган, че проектът е изготвен изцяло съобразно изискванията на действащата нормативна база в България, поради което няма да бъдат входирани допълнителни документи и корекции за отстраняване на направените забележки. С поредно писмо изх. 21-18-1844
от 05.01.2022 г., административният орган повторно уведомил дружеството, че в изготвеният проект има несъответствия и непълноти. След изтичане на дадения срок за отстраняване на несъответствията била издадена оспорената заповед. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - оправомощен от закона да издава заповеди по реда на ЗТИП, в изискуемата писмена форма, при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му. Счел е, че административният орган е изготвил непълна експертиза за установяване на евентуални други решения на техническия въпрос, предвид предложения от заявителя друг подход и е кредитирал като косвено, но относимо доказателство - писмо на министъра на икономиката и енергетиката с изх. Е-26-0-09/31.07.2006 г. и писмо изх. Е-26-С-183/03.12.2020 г. на главния секретар на Министерството на енергетиката, съгласно които съществува и друг технически утвърден способ за изграждане и свързване на преносни и разпределителни газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, който не е бил съобразен от органа. По изложените съображения постановил оспореното решение, като присъдил на дружеството-жалбоподател и адвокатско възнаграждение в размер на 4 250 лева. След постъпила молба на началника на Регионален отдел Инспекция за държавен технически надзор Южна централна България за изменение на решението в частта за разноските и проведено производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК първоинстанционният съд постановил оспореното Определение 3102 от 03.04.2024г., с което отхвърлил молбата по съображенията, че присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, същото е реално заплатено и не е прекомерно. Настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно, постановено при неизяснена в пълнота фактическата обстановка, обусловило материалната му незаконосъобразност. Съдът не е изяснил от фактическа страна дали представения от дружеството технически проект за Газификация на генераторно помещение, разположено на територията на газопълначна станция, находяща се в УПИ II-23.503-общ. обсл. и складова дейност, землище на с. Крумово, община Родопи, област Пловдив се отнася до промишлена газова инсталация, за каквато административния орган приема проектната такава или сградна газова инсталация, на каквато се позовава дружеството-жалбоподател. Изясняването на това обстоятелство е свързано и със спорния по делото въпрос налице ли е несъответствие на проектната документация, съгласно която се предвижда газовата инсталация да се изгради чрез пресоване на медни тръби /запресовано коляно фитинг/, след като разпоредбите на чл. 8 и чл. 129 от НУБЕПРГСИУПГ, предвиждат свързването на медни тръби да се извършва чрез спояване с твърд припой. Същото е свързано и с преценката за приложимостта на БДС EN 1775 и относимостта на представените от жалбоподателя две писма - на министъра на икономиката и енергетиката с изх. Е-26-0-09/31.07.2006 г. и на главния секретар на Министерството на енергетиката с изх. Е-26-С-183/03.12.2020 г. За изясняване на спора от фактическа страна се изискват специални знания, каквито съдът не притежава. Независимо, че страните в производството не са поискали да бъде изготвена съдебно-техническа експертиза, съдът не е изпълнил разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК, която го задължава да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства, както и разпоредба на чл. 9, ал. 3 АПК, регламентираща служебното начало в административния процес. Алинея 4 на последната норма изисква от съда да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на спорния въпрос предмет на производството. Макар с определение от 20.12.2023 г. първостепенният съд да е разпределил доказателствената тежест в процеса, то това е направено по-скоро формално. Без съдебно-техническа експертиза, каквато съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2, предл. второ от АПК съдът може да назначи и служебно, последният не е бил в състояние да извърши дължимата преценка относно законосъобразността на оспорения административен акт. Като не е изяснил спора от фактическа страна и не е оказал процесуално съдействие на страните, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото върнато на Административен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът, след изясняване на релевантните за спора факти в пълнота, съобразно дадените по-горе указания, следва да постанови акта си при съобразяване на относимите материалноправни разпоредби. Отмяната на обжалваното решение води до отмяна и на обжалваното определение. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по въпроса за разноските, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.