Решение № 12635 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7693/2016 г.

Решение № 12635 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7693/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. М. С., гр. С. срещу Решение № 2397 от 11.04.2016 г. по адм. дело № 5549/2015 г. по описа на Административен съд -С. - град. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради неверни обстоятелства приети в обжалваното решение. Неправилно е прието, че исковата молба е подадена 23.04.2015 г., вместо правилната дата 05.02.2015 г. т. е. в 30-дневния срок в който се съхраняват записите от охранителните камери, а освен това налице са данни, че служителката С. е писала рапорт до МВР във връзка с възникналия конфликт. Тези факти не са отчетени от съда което е довело и до постановяване на неправилно решение. Изложените в касационната жалба доводите са свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Главна дирекция "Охрана" при МП, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, поддържа подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, обосновано и при правилно приложен материален закон. При изпълнение на задължения по чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 144 АПК съдът е формирал правилен извод и е отхвърлил исковата претенция по отношение на ответника - Главна дирекция "Охрана " към МП. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Със съдебно решение № 2397 от 11.04.2016 г. постановено по адм. д. № 5549/2015 г. по описа на Административен съд- С. е отхвърлен предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ от ищеца по делото за сумата 10 000 лева неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица при ответника свързани с осъществено унизително отношение към ищеца. При посещението му в Административен съд - С. З. е бил подложен на унижение от служители на ГД "Охрана " - МП при извършване на проверката за допускането му в съдебната сграда. Производството пред АС С. - град е било образувано по предявеният от Стефанов срещу ГД " Охрана"-МП иск ( неправлино наименуван -частна жалба) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица при ответника, които са му се отразили неблагоприятно, причинявайки му неприятни изживявания вследствие на унизителните действия извършени от служителите на охранителната полиция. За да отхвърли предявения иск, АС С. -град е приел, че не е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - липсва установено незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на длъжностно лице. Приел е още, че не е налице доказана реално настъпила вреда за ищеца. Развити са подробни мотиви в съдебното решение, че не са налице незаконосъобразни фактически действия и бездействия от страна длъжностни лица от ГД "Охрана " при МП, свързани с дадено разпореждане за преминаване през поставения скенер на вратата на сградата. Съдът е достигнал до извода за липса на пряка причинно-следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и твърдяното незаконосъобразно фактическо действие/ бездействие на административния орган, което обуславя неоснователността на иска за обезщетение за имуществени вреди. Прието е още, че посочените действия са свързани не с лично отношение към ищеца, а в изпълнение на служебните задължения на охранителя с оглед наличието на метални предмети (тока на колана), които са дали отражение при извършената проверка. Установено е още, че са дадени разпореждания на ищеца, който е бил задължен да свали не само колана, но и дрехата, след което е допуснат да влезе в сграда на съда, но тези действия са приети за законосъобразни. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя крайния извод на АС С. -град за неоснователност на предявения от Стефанов иск претенции спрямо ГД "Охрана " - МП - С. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата/общината дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В този смисъл, тъй като имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни действия и бездействие или акт са причинени вредите /чл. 7 от ЗОДОВ/. Основателността на иск с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от приложимия ЗОДОВ, съответно ангажирането на отговорността на държавата/общината, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, включително нищожен или оттеглен (съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК), или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца /имуществена или неимуществена/; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата/общината по посочения ред. Обосновано АС - С.-град е приел за недоказани твърденията на ищеца за наличието на незаконосъобразни фактическите действия, респ. бездействия на административния орган /длъжностни лица от ГД "Охрана) свързани с свързани с унизителни разпореждания към ищеца при извършване на проверка за достъп до сградата на административния съд в гр. С. Загора от които действия да се настъпили твърдяните вреди. За да са незаконосъобразни фактическите действия и бездействия трябва да са извършени в нарушение на материалните и процесуалните норми или да няма законова регламентация за такива действия или бездействия (т. 3 от ТР № 3 на ВКС). Разликата на действията и бездействията с административните актове е, че при действията и бездействията липсва изявление на воля изискваща подчинение. Тук въздействието върху правата и законните интереси е пряко, а не опосредено от подчиняването на властническо предписание от държавен или общински административен орган. Затова и правилно съдът е определил твърдените от ищцеца действия като извършени законосъобразно с оглед безпрепятствено преминаване през скенера в предвид осъществяване на задължението за охраняване на сградата. Вярно е, че задълженията по осигуряване на охраната не освобождава административния орган да извърши проверка на дадено лице в съответствие с определени правила без да се допуска унизително или негативно отношение към гражданите посещаващи съответната институция. В тази връзка съдът приема, че не са налице основанията на посочената законова разпоредба чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на предявената искова претенция. Доказателствената тежест в исковото производство е на ищеца и той не се е справил. Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК приложима по силата на чл. 144 АПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В конкретния случай ищеца е разполагал с възможността да поиска и да обезпечи доказателствата на които се позовава, да поиска съдебно удостоверение, да поиска разпит на свидетели, което в хода на процеса не е сторено. Приложените към молбата от 10.02.2016 г. обяснения с рег. № 2055 от 06.10.2015 г. на мл. инспектор С., не променят установените по делото факти и не могат да доведат до изводи различни от приетите. Те са относими към дата 17.09.2015 г. пак за подобен случай свързан с установения пропускателен режим в сградата. Вярно е, че в административното производство служебното начало е засилено, но това не освобождава ищеца от задълженията му да установи твърдените факти, тъй като в производствата по ЗОДОВ субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК, и доказателствената тежест в исковото производство както се посочи е на ищеца. От друга страна съдът е спазил изискването на чл. 9, ал. 2 от АПК и е указал на ищеца с определение от 15.02.2016 г. че не сочи доказателства. Правилно съдът е приел е, че липсата на който и да е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 от АПК изключва възможността, държавата да отговаря за вреди по този ред, а в конкретния казус не е установен нито един от тях. По така изложените съображения не са налице твърдяните в касационната жалба доводи за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на трето отделение