Решение № 9653 от 3.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5264/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Й. Ц., чрез процесуалния си представител адв. Чернева, против Решение 2818 от 26.03.2024 г., постановено по адм. дело 2789/2023г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) от 25.10.2023 г., издадена от И. Младенов - младши инспектор при сектор Общинска полиция - Пловдив към Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) Пловдив, с която личният му автомобил Киа Оптима с per. [рег. номер] е бил принудително преместен поради неправилно паркиране, без знанието на собственика. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че не е реализирана хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), поради което ПАМ е приложена незаконосъобразно. Поддържа, че за твърдяното нарушение е санкциониран с глоба в размер на 50 лева по смисъла на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, поради което в нарушение на принципа non bis in dem, първоинстанционният съд е ангажирал повторно административнонаказателната му отговорност. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. Ответната страна И. Младенов, на длъжност младши инспектор при сектор Общинска полиция - Пловдив към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив, в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд - Пловдив е приел за установено от фактическа страна, че с процесната ПАМ на 25.10.2023 г., И. Младенов, на длъжност младши инспектор в сектор Общинска полиция - Пловдив към ОД на МВР Пловдив, изпълнявайки служебните си задължения, при работата му по безопасност на движението, забелязал неправилно паркиран автомобил Киа Оптима с peг. [рег. номер] в гр. Пловдив, в зоната на кръстовището на ул. Кирил и Методий и ул. Антим I, в 10,23ч. и разпоредил принудителното му преместване. Първостепенният съд е приел, че обжалваната ПАМ е издадена от компетентен орган младши инспектор в сектор Общинска полиция - Пловдив към ОД на МВР Пловдив, който е надлежно оправомощен и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият състав е споделил доводите на полицай Младенов, че от приложените по административната преписка писмени доказателства, в т.ч. 5 бр. фотоснимки, удостоверяващи точното местонахождение на автомобила, също и допълнително представената схема на разположение на пътните знаци в района, безспорно е установено, че автомобилът е бил паркиран по начин, който пречи на останалите и създава опасност за другите участници в движението. При тези данни съдът е извел извод, че в конкретния случай са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. При така установеното от фактическа и правна страна, съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи. Законодателят е предвидил две отделни хипотези за преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач- 1/ когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство и 2/ когато пътното превозно средство (ППС) създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на Административен съд -Пловдив, че от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че в случая е налице втората хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП за прилагане на ПАМ. От представения по делото снимков материал /л.16- л. 20/, както и от приложената схема на разположение на пътните знаци в района е видно, че автомобилът е паркиран пред кръстовище. Това обстоятелство създава затруднение при предприемане на маневра от друго МПС, тъй като последното следва да го заобиколи и по този начин да навлезе в пътното платно за насрещно движение, което пък от своя страна създава опасност от реализиране на ПТП. Несъстоятелно е стореното от касатора възражение досежно кумулирането на административното производство за прилагане на ПАМ и наложената му на имуществена санкция - глоба. Производството по налагане на ПАМ е неотносимо към административнонаказателното производство, тъй като ПАМ нямат санкционен характер и се прилага без оглед на вината, като чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. Поради гореизложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касатора не се следват разноски, а от ответната страна не е заявила такава претенция. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,