Решение № 625 от 17.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2370/2008 г.

Решение № 625 от 17.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2370/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр.59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба от ПК "Н", гр. С. чрез адвокат Б против въззивно решение на Софийски градски съд, Гражданска колегия, Въззивно отделение, II-ри "в" състав от 14.12.2007 г., постановено по гр. д. № 911/2003 г. С въззивното решение е отменено решение на СРС, ГК, II г. о., 45 с-в от 2.07.2002 г. по гр. д. № 607/2002 г., вместо което е постановено друго решение, с което са отхвърлени предявените от ПК "Н", гр. С. срещу С. община, р-н "П" искове с правно основание чл. 108 ЗС - за признаване на право на собственост върху недвижим имот - магазинно помещение-сграда с масивна конструкция в с. К., община П., ул. "Д" № 2, с площ 42 кв. м. /сграда № 3а по заключението на в. л. Янева/, при посочени в решението граници; с правно основание чл. 59 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за ползване на имота в размер на 2 600.00 лв. за периода 1.08.1999 г.-30.09.2001 г. със законна лихва. На основание чл. 431, ал. 2 ГПК е отменен нот. акт № 44, т. Iк, рег. № 3* д. № 105/29.11.2000 г. по т. 5 относно признаването на основание чл. 483, ал. 1 ГПК на ПК "Н" на правото на собственост върху процесната сграда. За ответника по касация СО - Район "П" жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмено възражение на юрисконсулт А. М. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При предявен ревандикационен иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС върху ищеца е доказателствената тежест да установи в процеса предпоставките за уважаване на иска, първата от които е установяването на активна материалноправна легитимация или притежавано право на собственост върху процесния имот. Последица от неустановяване на всяка една от предпоставките на иска обуславя отхвърлителен резултат по предявения иск. В конкретния случай като конкретно основание за притежавано правото на собственост върху процесната сграда ищецът-касатор е уточнил чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.). Фактическият състав на посоченото основание предполага установяване, че сградата е изградена от кооперативната организация със собствени средства до 13.07.1991 г., респ. правоприемство между кооперацията, осъществила изграждането на сградата и кооперацията, която по делото претендира, че притежава правото на собственост върху процесния обект. С уточнение на исковата молба във въззивната инстанция процесуалният представител на ищеца адвокат Б е посочил, че процесната сграда, съставляваща част от търговски комплекс в с. К., район П. е изграден от ПК "П" на основание решение на ИК на МНС К., взето с протокол № 8/11.06.1958 г., че неясно кога ПК "П" се е вляла в РПК "Н", както и че ищцовата к. неясно кога се е отделила от РПК "Н", като при това отделяне търговският комплекс в с. К. е бил предоставен на ищцовата кооперация. В касационната жалба отново се поддържа същия довод - за наличие на правоприемство между ПК "П" и ПК "Н". Касае се за твърдение на заинтересована от изхода на делото страна, което не е доказано по делото при условията на пълно и главно доказване. В тази връзка правилно въззивният съд се е позовал на нормативната уредба, съгласно разпоредбите на Закона за кооперациите (обн., ДВ, бр. 13/1953 г., отм.) и на Правилника за кооперативните организации, утвърден с ПМС № 165/14.07.1960 г. /обн., Изв., бр. 63/5.08.1060 г., отм./ и е приел, че не е доказано по делото да са осъществени предвидените в посочените нормативни актове изисквания във връзка с твърдяното правоприемство. Независимо от това според неоспореното заключение на тройната съдебно- техническа експертиза процесната сграда е съществувала по кадастралния план на селото още 1957 г. /сграда № 2 по скиците/ и е била вписана в разписния лист на СНС- К., което е преди времето, когато касаторът е твърдял по делото, че сградата е била изградена /след 1958 г./. Неустановяването на активната легитимация по иска с правно основание чл. 108 ЗС е достатъчно основание за отхвърлителен резултат по предявения иск. Относно иска с правно основание чл. 59 ЗЗД по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение