Решение № 3417 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 455/2017 г.

ВАСVI отделение19.03.2018 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 283 от 17.11.2016 г., постановено по административно дело № 377/2016 г. по описа на Административен съд - С. З., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на "А." АД гр. К., срещу приложената на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда по отношение на дружеството в качеството му на работодател принудителна административна мярка - задължително предписание, обективирано в т. 6 от протокол за извършена проверка изх. № ПР1622452/7.06.2016 г., издадено от инж. М. И. и инж. П. Ж., главни инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" - С. З.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3417 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 455/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 283 от 17.11.2016 г. по административно дело № 377/2016 г. Административен съд - С. З. е отменил по жалба на "А." АД гр. К. като незаконосъобразна приложената на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) по отношение на дружеството в качеството му на работодател принудителна административна мярка (ПАМ) - задължително предписание, обективирано в т. 6 от протокол за извършена проверка изх. № ПР1622452/7.06.2016 г., издадено от инж. М. И. и инж. П. Ж., главни инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" - С. З.. Решението е оспорено с касационна жалба от Дирекция "Инспекция по труда" - С. З. с искане за отмяната му като неправилно поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК). Ответникът по касация "А." АД гр. К. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. След като я разгледа по същество, настоящият съдебен състав я намира за основателна. С оспореното пред първоинстанционния съд предписание по т. 6 от протокол за извършена проверка изх. № ПР1622452/7.06.2016 г. по описа на Дирекция "Инспекция по труда" - С. З., на "А." АД в качеството му на работодател е наредено да допуска до работа с взривни материали само лица, притежаващи необходимата правоспособност, съгласно изискванията на чл. 281, ал. 3 от Кодекса на труда във връзка с чл. 5, ал. 3, т. 4 от Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011 г. за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал. 1, т. 4, чл. 36, ал. 1 и чл. 134, ал. 3 на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и във връзка с чл. 3, ал. 2 от раздел II на Правилника за безопасността на труда при взривните работи. За да намери сезиралата го жалба на "А." АД за основателна, а оспореното с нея предписание за незаконосъобразно, Административен съд - С. З. е приел, че то е издадено при неправилно приложение на материалния закон. В мотивите на проверяваното решение акцентът е поставен върху източниците, запълващи диспозицията на бланкетната разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 4 от Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011 г. за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал. 1, т. 4, чл. 36, ал. 1 и чл. 134, ал. 3 на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, конкретно върху Правилника за безопасността на труда при взривните работи, като е прието, че този правилник няма нормативен характер, защото не отговаря на предвиденото в Закона за нормативните актове изискване да бъде публикуван в Д. вестник, поради което фактическият състав по издаването му е недовършен и същият не е породил правно действие, съответно неговото неизпълнение не може да релевира наличието на материалноправно основание за прилагане на процесната ПАМ. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на предписание, което подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен. Проверяваното решение е постановено при нарушение на приложимия за казуса материален закон и е необосновано. Направените във връзка с това възражения на касатора са основателни. С разпоредбите на чл. 404, ал. 1, т. 1 - 12 от КТ контролните органи на инспекцията по труда са овластени да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В хипотезата по т. 1, предложение последно контролните органи дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на недостатъците по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда. Административният орган е посочил коректни правни основания за предприетата от него принудителна административна мярка.

Цитирани разпоредби

7