Решение № 2721 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12853/2020 г.

Решение № 2721 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12853/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето. Образувано е по касационна жалба на Е. Гелова от град Самоков против решение № 689 от 10.06.2020 г., постановено по административно дело № 1274/2019 г. на Административен съд – София-област, с което е отхвърлена жалбата й срещу експертно решение № 0539 от заседание № 024/17.07.2019 г. на Националната експертна лекарска комисия - специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечносъдови заболявания. В касационната жалба се съдържат оплаквания, че решението е постановено при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК- нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Поради това жалбоподателката моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени експертното решение на НЕЛК. Поддържа и алтернативно искане делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Претендира присъждането на направените съдебни разноски. Ответниците по касационното оспорване - Национална експертна лекарска комисия, ТЕЛК към МБАЛ-Самоков, РУСО-София-област, Агенция за хора с увреждания - София и РД "Социално подпомагане"- София-област, не заявяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Същата е подадена срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, от активнолегитимирана страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е експертно решение № 0539, прието на заседание № 024/17.07.2019 г. на специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК, с което се потвърждава ЕР на ТЕЛК № 1674/09.11.2018 по всички поводи: оценка на работоспособността- 20% трайно намалена работоспособност; начална дата на инвалидизирането 04.07.2006 г. и срок на определения процент трайно намалена работоспособност три години. Поставената водеща диагноза е [диагноза]. Установено е общо заболяване: [заболяване]. Определени са противопоказаните условия на труд- тежък физически труд, много ниски и високи температури. В решението са описани констатациите от медицинските изследвания и представените документи. Посочено е, че се касае за [заболяване] с голяма давност- 2000 година, с провеждани в миналото хемотрансфузии (до 2014 година), на лечение с железни препарати. Прието е, че на основание т. 1. 1, р. 18, ч. 9 се следват 20% ТНР, тъй като стойностите на хемоглобина не са понижени трайно под 100 и са извършвани хемотрансфузии до 2014 г. По отношение на установената агенезия на десен бъбрек е определена 20 % ТНР съобразно т. 1, р. 19, ч. 9. Съобразно т. 2 и 3 от Методиката на Приложение № 2 е определен 20 % краен процент ТНР. В рамките на проведеното съдебно производство е изслушано и прието експертно заключение на лекар - специалист по вътрешни болести и клинична хематология. Вещото лице сочи, че се касае за лице с дългогодишна [заболяване] с последна стойност на хемоглобина 86 г/л. Вещото лице сочи, че следва да се определи 20 % ТНР на основание т. 1. 1, р. 18, ч. 9. Административният съд е приел, че оспореното експертно решение на НЕЛК е постановено от компетентен орган по смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ, формиран при спазване на правилата, установени в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Съставът включва двама специалисти по вътрешни болести и е определен съобразно водещата диагноза- [диагноза], която е включена в част ІХ - "Вътрешни болести", раздел ХVІІІ - " други болести на кръвта и кръвотворните органи". Приел е, че не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и решението е постановено в съответствие с чл. 50 от Правилника, който предвижда, че НЕЛК се произнася въз основа на медицинската и друга документация без да е въведено условието за провеждане на преглед на освидетелстваното лице. Съдът е приел, че решението на НЕЛК съответства и на материалния закон. Въз основа на приетото и неоспорено от страните експертно заключение на специалист- хематолог съдът е приел, че процентът на трайна неработоспособност следва да се определи съобразно част ІХ, раздел ХVІІІ, т. 1. 1 на Приложение № 1 от Наредбата за медицинската експертиза. Административният съд е съобразил относимата към настоящата хипотеза редакция на т. ІІІ от Приложение № 2 на НМЕ и е приел, че общата оценка на трайно намалената работоспособност е определена съобразно изискванията на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Направените от първоинстанционния съд изводи се споделят изцяло и от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Поддържаното и в касационната жалба оплакване, че решението на НЕЛК е постановено от незаконен състав, се опровергава от данните по делото. Специализираният състав на НЕЛК е определен съобразно правилата на чл. 18, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ и в него участват двама лекари-специалисти по вътрешни болести съобразно поставената водеща диагноза. Решението на НЕЛК е взето въз основа на наличната медицинска документация и е съобразено с чл. 50 от Правилника. Изслушаното по делото медицинско заключение сочи, че процентът ТНР относно установеното общо заболяване- желязодефицитна анемия, е определен в съответствие с т. 1. 1, раздел ХVІІІ, ч. ІХ от Приложение № 1. Събраните по делото доказателства сочат, че последното кръвопреливане на жалбоподателката е направено през 2014 г. Липсват други данни, че след тази дата тя е имала потребност от периодично кръвопреливане поради необходимост от системно лечение, за да се приложи т. 1. 2. на цитирания раздел. Вещото лице е категорично, че вродената липса на единия бъбрек няма клинично значение поради компенсаторното развитие на другия бъбрек. Поради това вещото лице счита, че крайният процент ТНР, определен от НЕЛК, съответства на обективното състояние на жалбоподателката. Оплакването, че определеният срок на инвалидността е следвало да бъде пожизнен, също е неоснователно. Както ТЕЛК, така и НЕЛК са определили максимален срок на инвалидността съобразно чл. 69, ал. 1 от НМЕ. По изложените съображения касационната инстанция намира, че атакуваното решение на Административен съд-София-област не страда от сочените в жалбата пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на жалбоподателката за присъждане на деловодни разноски се явява неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,