Решение № 7913 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2968/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "З. А. Ц.", с ЕИК 201942085, със седалище и адрес на управление в [населено място], община Борован, област Враца, подадена чрез упълномощен адв. В. Христов, против решение 9 от 03.01.2024 г., постановено от Административен съд Враца, V състав, по адм. д. 289/2023 г. В касационната жалба и в съдебно заседание чрез адв. Христов се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно тълкуването клаузите от сключения договор с Държавен фонд "Земеделие" и счита, че активите на обекта се ползват по предназначение, поради което е необосновано заключението, че неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели е равнозначно на неизпълнение на договорената инвестиция. Акцентира на обстоятелството, че сега се провежда второ по ред съдебно производство по една и съща фактическа обстановка, на едни и същи правни основания, а в първото такова производство съдът е отменил акта на административния орган и въпреки това е издаден втори административен акт, този път по реда на друг закон, но при същите фактически и правни основания, както и предходният, с претенция за същата сума, представляваща финансова корекция. Според касатора е недопустимо административният орган да издава два акта на едни и същи фактически и правни основания. Излага становище, че като се остави в сила съдебния акт по това производство, това ще означава, че ЕТ ще трябва да върне 100% от финансовата корекция, което противоречи на принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК, защото нанесената вреда ще противоречи на целите на законодателя в селскостопанските райони да съществува разнообразяване към неземеделски дейности, по която и мярка жалбоподателят е получил безвъзмездната подкрепа, тъй като се касае за работещо предприятие, което и към момента създава продукт. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и Върховният административен съд да отмени процесното решение за налагане на финансова корекция /РФК/. Прави искане за присъждане на сторените разноски пред първата инстанция по обжалването и възразява за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. М. Антонова, която с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като законосъобразно и правилно. Във връзка направените възражения за несъразмерност на наложената корекция, обръща внимание, че не става въпрос за кумулиране на санкции, а общият размер на двете наложени санкции представлява тази корекция, която е предвидена за съответния вид нарушения, а именно - 100% от отпуснатата безвъзмездна финансова помощ. Заявява искане за присъждане на направените разноски с представен за тях списък и доказателства за извършването им. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, понеже не са налице сочените в нея касационни основания. По-подробни съображения по съществото на спора представя с писмено становище и предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на ЕТ "З. А. Ц." за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен съдебен акт, в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 9 от 03.01.2024 г. е отхвърлена жалбата на ЕТ "З. А. Ц.", против решение 06/311/00853/3/01/04/06 от 13.03.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е определена ФК в размер на 298 217, 30 лева, за нарушение на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. и ЕТ "З. А. Ц." е осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" направените по делото разноски в размер на 19894, 43 (деветнадесет хиляди осемстотин деветдесет и четири лева и 43 ст.) лева адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита на административния орган. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Враца е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентния за това орган - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", постановен е в предвидената от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. Съдът е установил, че в случая е вписано, както правното основание за издаването му и за упражненото административно правомощие по чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и възприетите от издателя на решението като релевантни факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ - неизпълнение на одобрени индикатори, изразяващо се в неизпълнение на залегнали в одобрения с договора за подпомагане бизнес план приходи от субсидираната дейност и в неизпълнение на заложени в бизнес плана параметри по отношение на устойчивата заетост. Съобразно изискването по чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ (загл. изм., в сила от 01.07.2022 г.), на адресата на решението за налагане на финансова корекция /РФК/ е дадена възможност да ангажира възражения по констатациите, от която същият се е възползвал. Първостепенният съд е счел, че в съдържанието на процесното РФК е описано подробно и обосновано по какъв начин и на какво основание е определен размерът на следващата се финансова корекция, от което е изведено заключение, че е спазено изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и условието на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ за определяне на финансовата корекция по основание и размер с мотивирано решение. При преценка на приложимия закон, първоинстанционният съд е приел, че в случая страните не спорят относно размера на изпълнението от 13, 70% за 2018 г. и за установения процент неизпълнение под 20 % и че то е продължило над една финансова година за 2017 г. и 2018 г. С оглед на това съдебният състав е решил, че е безспорно установено по делото непостигане на заложените в одобрения бизнес план финансови параметри за финансовата 2017 г. и 2018 г., представляващо неизпълнение на задължението на търговеца по чл. 4. 12 и чл. 4. 18 от сключения договор и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., което неизменно поражда задължението за ДФЗ да пристъпи към събирането на недължимо получената от субекта финансова помощ. Оттук е формиран извод, че жалбоподателят не е достигнал застъпеното в одобрения бизнес план равнище на приходи за проверяваните финансови години, което означава, че същият не е изпълнил задължението, даващо му правото да получи финансовата помощ, предвидена за процесната мярка 311 от ПРСР, поради което законосъобразно получената от него помощ е отменена изцяло, тъй като реализираните приходи от подпомаганата дейност са по-малко от 20% от приходите, които са заложени в бизнес плана за съответните години и това е продължило две или повече финансови години в случая се касае за две финансови години. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане правнорелевантните факти и аргументите на страните, първостепенният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото административният съд точно е констатирал, че на 06.10.2014 г. между жалбоподателя и ДФЗ е сключен договор 06/311/00853 за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. в размер на 364 877, 13 лева, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 06/311/00853 от 14.05.2013 г. В т. 8. 1 от него е договорено в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 30/11.08.2008 г. В конкретната хипотеза отпуснатата безвъзмездна финансова помощ е за финансиране на проект по Бизнес план "Пристройка, надстройка и реконструкция на съществуваща жилищна сграда в къща за гости, в УПИ II89, кв. 34, по плана на [населено място], Община Борован", относно който е предвидено след завършване на инвестицията да се осигуряват по две постоянни работни места, както и реализиране на приходи от услуги за всяка година в размер на 92 900, 00 лева. При извършена проверка на място след плащане, в периода 25.07.2018 г. 13.08.2018 г. по проект 06/311/00853, както и след извършване на допълнителни административни проверки е констатирано следното изпълнение на финансовите показатели на одобреният с договора бизнес план, на базата на които проектът е определен като допустим, а именно: за финансовата 2016 г. са установени реализирани приходи в размер на 614, 00 лева, което съставлява 0, 66 % от заложените приходи от 92 000, 00 лева; за 2017 г. са установени реализирани приходи в размер на 5735, 83 лева, което съставлява 6,17 % от заложените приходи от 92 000, 00 лева; за 2018 г. са установени реализирани приходи в размер на 12725, 46 лева, което съставлява 13, 70 % от заложените приходи от 92 000, 00 лева; за периода 01.01.2019 г. 26.06.2019 г. са установени реализирани приходи в размер на 6935, 83 лева, което съставлява 14, 93 % от заложените приходи за период от 6 месеца в одобрения бизнес план. Относно финансовата 2016 г. е прекратено производството по издаване на РФК, поради приемане на предоставени доказателства по § 1, т. 27 от ДР на Наредба 30/11.08.2008 г., вр. чл. 48, ал. 1 от Наредбата. По отношение на констатираните неизпълнения при предходна извършена проверка за финансовата 2017 г. е издадено решение 06/311/00853/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. 01-6500/4143 от 20.02.2019 г., с което е наложена финансова корекция в размер на 66 565, 75 лева, представляваща 18, 10% от сумата на отпуснатата финансова помощ. С решение 242 от 15.07.2020 г. по адм. д. 750/2019 г. по описа на Административен съд Враца този адм. акт е отменен, но с решение 1606 от 09.02.2021 г. по адм. д. 9189/2020 г. Върховният административен съд, четвърто отделение, е отменил решение 242 от 15.07.2020 г. по адм. д. 750/2019 г. на АС Враца в частта, с която е отменено решение 06/311/00853/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, в частта по която е установено нарушение на Наредба 30/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване на неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. и договор 06/311/00853 от 06.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата, подадена от ЕТ "З. А. Ц." срещу посоченото решение в тази му част. В решаващите си мотиви Върховният административен съд е отразил, че неизпълнението на показателите, заложени в изготвения от горепосочения търговец бизнес план за постигане на определени приходи обосновава извършено нарушение и с него е нанесена вреда на бюджета на съюза, като актът на изп. директор на ДФЗ е законосъобразен в частта за установяване на нарушението и РФК е отменено само в частта, в която е наложена финансова корекция, тъй като това е извършено въз основа на обявена за нищожна Методика, след което преписката в тази част е изпратена на адм. орган за ново произнасяне и определяне размера на финансовата корекция. Със същото решение е оставено в сила решение 242 от 15.07.2020 г. по адм. д. 750/2019 г. на АС Враца в частта, с която е отменено решение 06/311/00853/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, само в частта, в която е определен размерът на наложената финансова корекция. С влязло в сила решение 126 от 04.04.2022 г., постановено по адм. дело 222/2021 г. на АС - Враца е отменен по жалба на ЕТ "З. А. Ц.", АУПДВ 06/311/00853/3/01/04/03 от 19.10.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с който на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 298 217, 30 лева, в мотивите на което съдебно решение е прието, че след изменението на ЗПЗП /ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, при наличие на основание по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП е приложима друга административна процедура, а именно - по реда на ЗУСЕФСУ. Във връзка с това на жалбоподателя е съобщено за започване на административно производство по налагане на ФК, като му е дадена възможност да представи писмени възражения в 14-дневен срок и в указания срок са депозирани писмени възражения с вх. 01-6500/8532 от 18.07.2022 г. Приемайки същите за неоснователни и излагайки мотиви, доказващи размера на вземането, което бенефициерът по договора дължи поради неизпълнението му, изпълнителният директор на ДФЗ е постановил процесното РФК, с което на основание на чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони 2007- 2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, на ЕТ "З. А. Ц." е определена ФК в размер на 298 217, 30 лева, за нарушение на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., като е приспадната определената вече ФК в размер на 66 565, 75 лева, за нарушение на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., представляваща санкция за нереализирани приходи от нощувки, заложени в бизнес плана за финансовата 2017 г. При тези вярно установени относими обстоятелства, първостепенният съд е формирал обосновани правни изводи, които се споделят от касационния съдебен състав. Неоснователно е развитото в касационната жалба възражение за неправилно тълкуване на клаузите от сключения договор с ДФЗ, които според него нямат нормативен характер. Касационният жалбоподател излага становище, че активите на обекта се ползват по предназначение, поради което било необосновано заключението, че неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели е равнозначно на неизпълнение на договорената инвестиция. Първостепенният съд правелно се е позовал на нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г., съгласно която кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец - приложение 5 и прилагат документите, указани в същото приложение и с разпоредбата на чл. 16 от Наредба 30/11.08.2008 г. е предвидено, като един от задължително изискуемите се към заявлението документи, да се представи изготвен от кандидата бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. В § 1, т. 6 и т. 26 от ДР на Наредба 30/11.08.2008 г. са формулирани определения на понятията "икономическа жизнеспособност" и "устойчива заетост" - генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Изготвеният от кандидата бизнес план трябва да е по образец Приложение 3, като съгласно този образец елементи от задължителното съдържание на бизнес плана са очаквания резултат след завършване на проекта (от гл. точка на създаването на устойчива заетост за периода на бизнес плана (Раздел І, т. 2) и приходите от подпомаганата дейност (Раздел ІV, т. 1. 1 и т. 1. 2). В т. 4. 12 от сключения между страните договор за отпускане на финансова помощ по Мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007-2013 г., е посочено, че ползвателят на помощта е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като според т. 4. 18 от същия договор ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора, а съгласно т. 9. 1, б. "г" от договора, "одобрен проект" е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми съгласно Наредба 30 от 11.08.2008 г. документи (включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план), както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311. Ето защо изпълнението на задълженията на ползвателя, регламентирани в т. 4. 12 от договора - да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения проект и в т. 4. 18 от него - да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора, се свързва и с изпълнението на заложените в представения от кандидата и одобрен от ДФЗ бизнес план показатели, включително относно заетостта и размера на приходите от подпомаганата дейност. В мотивите на обжалваното решение точно е отразено, че размерът на изпълнението възлиза на 13, 70% за 2018 г., тоест установеният процент неизпълнение е под 20 % и неизпълнението е продължило над една финансова година за 2017 г. и 2018 г. Тези констатации на първоинстанционния съд не се оспорват и не са опровергани в касационното производство. Решаващият съдебен състав вярно е преценил, че установеното по делото непостигане на заложените в одобрения бизнес план финансови параметри за финансовата 2017 г. и 2018 г. представлява неизпълнение на задължението на ползвателя на помощта по чл. 4. 12 и чл. 4. 18 от договора и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., от което възниква задължението за ДФЗ да издаде процесното РФК и да събере недължимо получената от бенефициера финансова помощ. Безспорно касаторът не е достигнал заложеното от самия него в одобрения бизнес план равнище на приходи за проверяваната финансова година, от което следва, че същият не е изпълнил задължението, даващо му правото да получи финансовата помощ, предвидена за процесната мярка 311 от ПРСР, поради което обосновано получената от него помощ е отменена изцяло, тъй като реализираните приходи от подпомаганата дейност са по-малко от 20% от приходите, заложени в бизнес плана за съответните години и това е продължило две или повече финансови години в случая става въпрос за две финансови години. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за несъразмерност и непропроционалност на наложената ФК, тъй като според него нанесената му вреда ще противоречи на целите на законодателя в селскостопанските райони да се създаде разнообразяване към неземеделски дейности, по която мярка жалбоподателят е получил безвъзмездната подкрепа, понеже се касаело за работещо предприятие, което и към момента създава продукт. Касационният съдебен състав не възприема тази теза, защото тя противоречи на императивните разпоредби на приложимата Наредба 30/11.08.2008 г. и на действащите Правила, по които е определен размерът на конкретната финансова корекция. Противно на твърдението на касатора, наложената финансова корекция няма характер на санкция, а представлява административна мярка, последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от общностната правна уредба, не са спазени, като по този начин получената облага се оказва недължима. В този смисъл е и формираната съдена практика на СЕС по този вид казуси - Решение на СЕС от 4 юни 2009г. по дело С-158/08, т.28; Решение от 14 септември. 2014г. по дело С-341/14, т.45, Решение от 18 декември 2014г по дело С-599/13, т.36, Решение от 26 май 2016г по дело С-260/14 и С-261/14, т.50. В контекста на гореизложените съображения следва да се отбележи, че са налице национални правила, регламентирани в Наредба 30 от 11.08.2008г., които са задължителни, както за ДФЗ, така и за ползвателите на предоставената им безвъзмездна финансова помощ. Съгласно категоричната разпоредба на чл. 56 от Регламент (ЕС) 1306/2013, когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Държавите членки вземат предвид естеството и сериозността на разкритите нередности и нивото на финансовата загуба, причинена на ЕЗФРСР. Според чл. 58, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 в рамките на общата селскостопанска политика /ОСП/ държавите членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, по-специално като предотвратяват, разкриват и отстраняват нередности и измами, и възстановяват неправомерните плащания с лихви и завеждат съдебни дела за целта, според случая. Държавите членки създават ефективни системи за управление и контрол, за да гарантират спазването на законодателството, уреждащо схемите за подпомагане на Съюза, целящи да се сведе до минимум рискът от нанасяне на финансови вреди на Съюза. Според чл. 5 от Регламент (ЕС) 1306/2013 ЕЗФРСР се прилага при споделено управление между държавите членки и Съюза, а според чл. 58 § 3 от същия регламент всички условия, които държавите членки установяват в допълнение към условията и правилата на Съюза за получаване на подпомагане, финансирано от Европейския фонд за гарантиране на вземанията или от ЕЗФРСР, могат да бъдат проверени. Именно такова условие е заложено и в чл. 16 от Наредба 30/2008г., че представеният от кандидатите бизнес план следва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. В съдебната практика на ВАС са анализирани дефинициите за проект и икономическа жизнеспособност , дадени в Допълнителните разпоредби на сочената наредба. Многократно е акцентирано на факта, че един от задължителните реквизити към заявлението за подпомагане е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализирани на целите по чл. 2 от същата наредба. Налице е практика на СЕС (Решение от 1 октомври 2020г. по дело С-743/18), в която се приема, че "Системата на субсидии, установена от правната уредба на Съюза, се основава по-конкретно на изпълнението от страна на бенефициера на редица задължения, което му дава право да получи предвидената финансова помощ. Следователно в рамките на процедурите, предвидени в националните системи за управление и контрол, компетентните национални органи са длъжни да се уверят, че съответният бенефициер се ангажира да изпълни тези задължения. За тази цел е позволено на посочените национални органи да изискват от този бенефициер да поеме подобен ангажимент с оглед осъществяването на неговия проект, преди последният да бъде интегриран в съответната помощ . В горепосоченото решение на СЕС е ясно отразено, че през референтния период бенефициерът на субсидията от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) не е достигнал равнището на оборота, който е предвиден от самия него в рамките на одобрения за съфинансиране проект, съфинансираните стоки или услуги не са били доставени изцяло и следователно бенефициерът не е изпълнил задължението, което му дава право да получи финансовата помощ, предвидена в съответствие с правото на Съюза и приложимото национално право. В заключение съдът приема, че нередност може да се счита положението, при което получателят на субсидия от Европейския фонд за регионално развитие не достига за релевантния период равнището на оборот и приходи, предвидено в рамките на одобрената за финансиране операция. Разпоредбата на чл. 143 § 2, изречение второ от Регламент (ЕС) 1303/2013 предвижда, че финансовите корекции се изразяват в отмяната на всички или на част от публичния принос за дадена операция или оперативна програма. Твърдението на касационния жалбоподател е, че принципът на пропорционалност по чл. 6 АПК изисква индивидуализация на всяко едно конкретно и специфично нарушение на националното и/или съюзното право, което не отречено от регламентираното в националната правна уредба, доколкото нормата на чл. 46, ал. 2 от Наредба 30/2008г. изрично въвежда критерии за индивидуализация на неизпълнението на нормативни и договорни задължения с оглед на вида, степента и продължителността на неизпълнението. По силата на чл. 27, ал. 9 ЗПЗП изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и ал. 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. С одобрените Правила за определяне размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна мярка от Програмата за развитие на селските райони. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбите на горепосочените правила, регламентиращи налагане на 100 % финансова корекция, като в случая безспорно е приспадната стойността на предходната наложена вече финансова корекция за финансовата 2017 г. По изложените съображения, касационният съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на кастора за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, ответникът има право на своевременно заявените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. От страна на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно, съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото и предвид обстоятелството, че в касационното производство спорът е само относно правото, докато в първоинстанционното производство спорът е, както по фактите, така и по правото. Ето защо в случая в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски, възлизащи на 5000 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,