Решение № 6333 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15490/2009 г.

Решение № 6333 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15490/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Търговище, чрез управителя Теодор Гяуров, против Решение № 1561 от 05.10.2009 г., постановено по адм. дело № 1099 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, Първо отделение, VI-ти състав. Касаторът атакува съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 9 от 23.11.2007 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район - Варна". В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалноправните и процесуалноправните норми - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че Решението е неправилно, тъй като Съдът в противоречие с установената фактическа обстановка е направил своите изводи и не е обсъдил всички доказателства по делото, което е довело до погрешно направени изводи. По подробни съображения моли Решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като дружеството моли да се отмени обожаваният акт изцяло. Ответникът - Басейнова дирекция "Черноморски район - Варна" - гр. Варна, оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложен писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, както и доказателствата по делото, приема за установено следното: Производството е във фазата на втора касация. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Варненския административен съд, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 9 от 23.11.2007 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция за черноморски район с център гр. Варна в частта, с която на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Търговище, е установено задължение за водовземане от повърхностни води на яз. "Тича", формирано от разпределяне на използваните веразпределени водни маси по разрешителни за водовземане № 0252/02.05.2001 г. и № 003643/03.06.2005 г. за 2006 г. за разликата над 20443,31 лв. до 20748 лв. В останалата си част е отхвърлена жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Търговище срещу АУПДВ. За да постанови това Решение, Съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган - директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - гр. Варна, по силата на чл. 195б, ал. 1, чл. 194, ал. 1 и § 9 от ЗВ, установяващи заплащането на такси за водоползване, когато използването на водите се осъществява въз основа на издадени разрешителни или без основание. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти Съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които са в съответствие с приложимите материалноправни норми. Възраженията, които се поддържат с касационната жалба, са същите, поддържани и с първоначалната жалба пред първоинстанционния съд, които са били обсъдени от съда и на които са дадени законосъобразни отговори, които се споделят и от настоящата инстанция. В Закона за водите се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б."б" и т. 2 от този закон за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Безспорно е в случая, че размерът на дължимата такса за водоползване с обжалвания АУПДВ е определена въз основа на посочените нормативни актове и Тарифата за таксите за правото на водоползване. Пред настоящата инстанция, както и в производството пред административния съд, жалбоподателят оспорва акта, като поддържа, че таксата е определена неправилно и че той е заплатил същата. Първоинстанционният съд е разгледал това възражение и въз основа на цялостен анализ на доказателствата по делото е достигнал до обоснования извод, че правилно административният орган е определил таксата за водоползване по издаденото разрешително. Таксата за водоползване е изчислена въз основа на категорията вода, посочена в разрешителното, и при изчисляването на таксата е съобразена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, съгласно която до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. Съдържанието на Тарифата е обособено в два раздела: раздел I "Такса за правото на водоползване" и раздел II "Такса за разрешено ползване на воден обект". При логическо тълкуване на § 9 от ПЗР на ЗВ във връзка с чл. 9 и сл. от Тарифата следва извода, че § 9 се отнася само и единствено до използване на води, но не и за ползване на водни обекти. В този смисъл законодателят е последователен в използването, респ. в разграничаването на понятията "водоползване" (т. е. ползване на води) и "ползване на воден обект". Още повече, че чл. 3 ЗВ сочи, кои са водите на територията на страната - повърхностните води и водите на устията на реките, подземните, включително минералните води, както и вътрешните морски води и териториалното море, а в § 1, т. 17, т. 23 и т. 24 от ДР на ЗВ са формулирани легалните дефиниции на понятията "минерални води", "повърхностни води" и "подземни води".