Решение № 547 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2009 г.
ВКСIV гражданско отделение23.07.2010 г.докладчик Албена Бонева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 88/24.04.2009 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр. д. № 1031/2007 г. и вместо него ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. К. Х. за сумата от 2000 лв., на А. Х. Е. за сумата от 1000 лв. и П. Х. Б. за сумата от 1000 лв., търсено обезщетение за причинени им неимуществени вреди от "О" Е., Велико Търново в резултат на неизпълнени задължения по договор, сключен с Р. К. Х. през 1996 г., по който е придобила за вечни времена гробно място в гробищен парк Велико Търново. ОСЪЖДА Р. К. Х., А. Х. Е. и П. Х. Б., трите от гр. В., ул. ". церковски" № 39 да заплатят общо на "О" Е., Велико Търново пл. "България" 2 сумата в размер на 260 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени по делото във всички инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 547 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на "О" Е., Велико Търново против решение № 88/24.04.2009 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр. д. № 1031/2007 г. С обжалваното решение въззивният съд, на осн. чл. 49 ЗЗД е осъдил касатора да заплати на Р. К. Х., А. Х. Е. и П. Х. Б., обезщетения за претърпени неимуществени вреди от действие на служители на "О" Е., Велико Търново, състоящо се в разпореждане с придобито от тях за ползване за вечни времена гробно място. За да уважи иска, съдът е приел, че между Р дружеството, чийто правоприемник е ответника /касатор/ е сключен договор, по силата на който тя е закупила семейно гробно място за вечни времена. В изпълнени на сделката, продавачът е длъжен да осигури правото на ползване върху придобитото място и да не полага друг покойник в него. Прието е, че това не е сторено. От неправомерните действия на служител на ответника е причинена вреда, изразяваща се в претърпени от Р. Х. и двете й дъщери страдания. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1409/12.10.2009 г. по въпроса дали могат да се претендират вреди за претърпени вреди от деликт, когато деянието, от което са настъпили е форма на неизпълнение на сключен между същите страни договор. Въззивният съд е изложил съображения, че при неизпълнение на договор, когато то осъществява фактическия състав на договорната и деликтната отговорност, за кредитора възникват две възможности за защита - договорна и деликтна и е негово правото коя да избере, като тази по чл. 45-54 ЗЗД дава възможност за търсене на обезщетение за неимуществени вреди. В приложеното от касатора Р-1786-1970-I ГО ВС РБ е застъпено становището, че при договорната отговорност не може да се търси обезщетение за неимуществени вреди. Съставът на Върховния касационен съд дава следния отговор: Фактите и обстоятелствата при осъществяването на които правният субект е претърпял вреда, определят основанието, от което тя произхожда. Ето защо, ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, то и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна, са следствие договорното правоотношение. "Договорна" е още отговорността, произтичаща от всяко друго съществуваща облигационно отношение, възникнало в тежест на длъжника. Когато увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. И при т. нар. договорна отговорност, и при деликтната, основанието за търсене на обезщетение за вреди е все неизпълнение на съществуващ дълг. вреденият, обаче, не може сам да "избира" основанието - то се определя от материалния закон, който се съотнася към конкретните юридически факти. При увреждане от договор, законът не признава право на обезщетение за неимуществени вреди. Настоящият състав намира за правилно по този въпрос разрешението, възприето в Р-1786-1970-I ГО ВС РБ, а именно, че кредиторът има само правата по чл. 79 ЗЗД - да иска от длъжника изпълнение, ведно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща вредите, които увеличават или са пречка за увеличаване патримониума на кредитора - т. е. само имуществените вреди. Неимуществените вреди по действащото законодателство съгласно чл. 51 ЗЗД се обезщетяват, само когато произтичат от деликт - в този случай обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като е отпаднало ограничението в рамките на претърпяната загуба и пропусната полза. На даденото тълкуване сочи и систематичното място на чл. 52 ЗЗД - разпоредбата, която урежда начина на определяне неимуществените вреди, е в глава "Н". При така дадения отговор, решението на въззивния съд е неправилно. Съществуващите между страните отношения относно гробно място в кв. 24 до Х. Й. Х. в гробищен парк на Велико Търново, са договорни. Неизпълнение на задълженията по него от "О" Е., правоприемник на ОП "О", Велико Търново, не може да ангажира отговорност за неимуществени вреди. Ищците - изправни кредитори могат да търсят защита и обезщетение в рамките на чл. 79 и чл. 82 ЗЗД. В заключение, обжалваното решение следва да бъде касирано и спорът пререшен от касационната инстанция, като исковете на Р. К. Х., А. Х. Е. и П. Х. Б. се отхвърлят. Тe следва да заплатят на противната страна и сторените по делото за всички инстанции съдебноделоводни разноски. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение