Решение № 12354 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5868/2012 г.

Решение № 12354 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5868/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 98 от 23.01.2012 г., постановено по адм. д. № 2342/10 г. Бургаският административен съд, IХ-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Мага Естейтс" - ООД - гр. Бургас против РА № 1000581/26.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-330/21.10.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас и е осъдил "Мага Естейтс" - ООД да заплати на Д "ОУИ" - гр. Бургас разноски по делото в размер на 6 079 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Мага Естейтс" - ООД, чрез пълномощника адв. Св. Проданова. В същата се прави оплакване, че решението на Бургаския административен съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да отмени обжалвания РА. Претендира се присъждане на разноски. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба и от Наско Боянов Марков в качеството му на управител на "Мага Естейтс" - ООД. В същата се прави оплакване, че решението на Бургаския административен съд страда от пороците, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК, като се излагат съответни доводи. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да реши спора по същество и отмени обжалвания ревизионен акт. Ответният по касационните жалби директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. По същество са не основателни. С решението си Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на "Мага Естейтс" - ООД - гр. Бургас против РА № 1000581/26.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-330/21.10.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас, с който на дружеството за данъчни периоди 02, 03, 04, 05, 06, 08, 10, 12 на 2008 г. и 01, 02 и 03 на 2009 г. са определени допълнителни задължения за ДДС и лихви за забава в резултат на непризнаване на право на данъчен кредит, както и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 71 200 лв. и лихви за забава в размер на 11 229,82 лв. Административният съд е приел също, че ревизионният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. В съдебния акт е възпроизведена подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради които органът по приходите е приел, че не са налице реални доставки по фактурите на "Стройинс инвест" - ООД, "Макс Ком 2007" - ООД, "Мед Ком" - ЕООД и "Вега комерсиал О. К." - ЕООД с предмет проучване на пазара на недвижими имоти, рекламни услуги в интернет, маркетингови проучвания, изготвяне на рекламни листовки и фирмени каталози. Изложени са мотиви, че анализът на ангажираните от жалбоподателя доказателства не води до изводи, че същите оборват констатациите за липса на реални доставки, като доказателствата не установяват извършването на услугите или доставките от преките доставчици. Посочено е още, че само наличието на фактури не е достатъчно за възникване на право на данъчен кредит и че при установената фактическа обстановка данъкът е начислен неправомерно и е налице хипотезата по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и жалбата против тази част на ревизионния акт се явява неоснователна. По отношение на преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2008 г. и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък са изложени аргументи, че при липса на реални доставки не може да бъде прието, че разходът по тях е реално извършен, поради което са налице законови условия за преобразуване на финансовия резултат в посока на увеличение и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Решението на Бургаския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се съдържат и в двете касационни жалби са за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се аргументи, че административният съд не е обсъдил всички представени от страната доказателства, както и че безкритично е възприел позицията на органа по приходите за липса на реални доставки. В жалбата на управителя дружеството Наско Боянов Марков се правят и конкретни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване на правото на защита на дружеството. Доколкото основателността на подобни оплаквания би имала за последица отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, същите следва да бъде разгледани приоритетно. В тази насока се твърди, че в хода на делото е била извършена промяна в състава на съдружниците на дружеството, съответно е сменен управителя, като новият управител и съдружници не са уведомени от съда. Направеното оплакване е неоснователно. От представеното с касационната жалба удостоверение за актуално състояние № 20110603102403 от 3.06.2011 г. на Агенция по вписванията е видно, че към посочената дата съдружници в дружеството са Наско Боянов Марков, който е вписан и като управител, и Стефан Маринов Казанджиев, и че в дружеството не участват като съдружници първоначалните такива Агниешка Хортенся Крул, Роберт Мариуш Крайевски и Яни Георгиев Стоянов. Производството по адм. д. № 2342/2010 г. на Административен съд - Бургас е започнало по жалба на "Мага естейтс" - ООД, представлявано от управителя Орлин Огнянов Василев, който е упълномощил адв. С. Проданова да представлява дружеството по делото /л. 957 от делото/. От данните по делото е видно, че адвокат Проданова е участвала във всички съдебни заседания, в това число е подала и първата касационна жалба, макар това обстоятелство да не е отразено в нея. Съгласно чл. 32, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК адвокатите са от кръга на лицата, които могат да представляват дружеството, а съгласно чл. 34, ал. 4 от ГПК пълномощното има сила до завършване на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. В този смисъл смяната на управителя, който е упълномощил адвокат Проданова, няма за последица прекратяване на пълномощията на последната да представлява дружеството пред съда, като по делото липсват данни новият управител на дружеството да е оттеглил даденото пълномощно или да се е противопоставил на същото. Наведеният довод за непризоваване на новите съдружници и управител също е неоснователен. При условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК дружеството е било редовно призовавано за съдебните заседания. Отделно от това в касационната жалба не се сочи конкретно по какъв начин е накърнено правото на защита на дружеството от твърдяното нередовно призоваване. Изложените в касационната жалба аргументи за промяна на собствеността върху дружеството и липса на активи за покриване на задълженията се отнасят до изпълнение на ревизионния акт и са неотносими към неговата незаконосъобразност, поради което не следва да бъдат обсъждани. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосновават отмяна на постановеното съдебно решение. Неоснователни са и оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. В по-голямата си част оплакванията в първоначално подадената касационна жалба касаят действията на органа по приходите, а съгласно чл. 208 от АПК на касационно оспорване подлежи първоинстанционното съдебно решение. Наведените доводи, че решаващият съд е възприел дословно мотивите на приходната администрация и не е взел под внимание аргументите и доказателствата на жалбоподателя, не могат да бъдат споделени. От мотивите на първоинстанционния акт се установява, че след възпроизвеждане на фактическата обстановка по спора, административният съд е обсъдил представените от ревизираното лице доказателства, както и оплакванията му, като е посочил защо приема същите за неоснователни. Тези негови мотиви са логически обосновани на установената фактическа обстановка по спора, възприемат се от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Казаното важи както по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по отделните доставчици, така и по преобразуване на финансовия резултат на ревизираното дружество и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Бургаския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационните жалби и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,