Решение № 589 от 02.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1926/2025 г.

Производството е по реда на чл. 73, ал. 2 от Закона за частния съдебен изпълнител /ЗЧСИ/. Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието против решение на дисциплинарната комисия на камарата на Частните съдебни изпълнители от 11.02.2025г., постановено по дисциплинарно дело № 6/2024 г. Оплакванията са за неправилност, като се твърди необоснованост и нарушение на материалния закон. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт П. Н., жалбоподателят поддържа оплакванията. К. на частните съдебни изпълнители, представлявана от юрисконсулт А. Д. възразява срещу жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) А. Ц., чрез адв. В. К., в писмена молба, докладвана в открито съдебно заседание, отговаря, че жалбата е неоснователна. Съдебният състав, като взе предвид изложените оплаквания в жалбата, становищата на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: С решение от 11.02.2025г., постановено по дисциплинарно дело № 6/2024 г., дисциплинарният състав на Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители на Република България е отхвърлил искането на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Ц., рег. № ..., с район на действие Окръжен съд – Благоевград. Дисциплинарното производство е образувано по искане от Министъра на правосъдието с твърдения за допуснати нарушения по изпълн. дело № 137/2021 г., както следва: 1. на чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗЧСИ и на чл. 45 от Етичния кодекс – непроизнасяне по молба от 17.03.2022 г. от длъжника за прекратяване на изпълнителното производство; 2. на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, вр. чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК – изготвено постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 10.04.2024 г., с правно осн. чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, при положение, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, поради настъпила перемция, а от друга – взискателят е поискал прекратяване на производството с молба от 11.06.2021 г., по която ЧСИ не се е произнесъл; 3. на чл. 433, ал. 3 ГПК – не е вдигнал наложените обезпечителни мерки, въпреки настъпилата перемция. Страните не спорят относно фактите, а те са следните: Изпълнителното дело е образувано при ЧСИ Ц. по молба на „Б. Д.“ АД въз основа на изпълнителен лист 18.12.2020 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 г. по ч.гр.д. № 1220/2020 г. на РС – Сандански, по силата на който С. П., И. П. и П. Х. са осъдени солидарно да заплатят сумата от 7 480,80 лв., представляващи главница за неизплатени вноски по договор за кредит от 03.04.2006 г. и анекси към него от 31.08.2009 г., от 12.08.2013 г. 21.04.2015 г. и от 29.11.2016 г., ведно с описаните такси и разноски в листа. С молба за образуване на делото на ЧСИ са възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ. Към издадената заповед за незабавно изпълнение е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с приложено извлечение от счетоводните книги на „Б. Д.“ АД, в което е посочено, че кредитополучател е С. П., а поръчители – И. П. и П. Х.. На 12.02.2021 г. са постъпили удостоверения от НАП, според които длъжникът С. П. няма публични задължения, длъжникът И. П. има публични задължения в размер на 9015,51 лв. и 1,31 лв. На 15.02.2021 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор на дяловете на едноличния собственик на капитала - И. П., на дружеството „В. ...“ ЕООД. На същата дата ЧСИ изпратил запорно съобщение до ОД на МВР – Благоевград за налагане на запор на МПС, собственост на И. П. и запорни съобщения до „Ю. България“ АД, „У. Б.“ АД и „Б. Д.“ АД за налагане запор на банковите сметки на И. П.; до последната изпратил покана за доброволно изпълнение, като й е съобщил и за наложените запори върху банковите сметки и МПС. На 15.02.2021 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на С. П. за налагане запор на трудовото й възнаграждение. До длъжника е изпратена ПДИ, в която е уведомена и за наложения запор. На 15.02.2021 г. е изпратено запорно съобщение до ОД на МВР – Благоевград за налагане запор на МПС, собственост на длъжника П. Х.; запорно съобщение до работодателя на същия длъжник за налагане запор на трудовото му възнаграждение; до „Ц.“ АД „Ю. България“ АД за налагане запор върху банковите му сметки. До длъжника е изпратена ПДИ, с която е уведомен за наложените запори. ПДИ до С. П. и И. П. са редовно връчени на 17. 02.2021 г., а до П. Х. – на 04.03.2021 г., при оформен негов отказ да я получи. На 17.02.2021 г. ЧСИ изпратил запорно съобщение до Търговския регистър за налагане запор на дяловете на И. П., притежавани във „В. ...“ ЕООД. На 26.02.2021 г. С. П. е подала молба, с която иска прекратяване на изпълнителното дело, като представя платежни нареждания за внесени суми по кредита; счита, че банката – взискател не е имала основание за образуване на изпълнителното дело. ЧСИ на същата дата поставил върху молбата разпореждане да бъде отнесена „към дело“. Няма произнасяне. На 02.03.2021 г. взискателят е поискал спиране на изпълнителното дело и вдигане на обезпечителните мерки спрямо всички длъжници, поради постигнато извънсъдебно споразумение за погасяване на задължението. С разпореждане от 04.03.2021 г. ЧСИ е спрял изпълнителното производство и е разпоредил вдигне на наложените обезпечителни мерки. На 16.03.2021 г. взискателят е поискал изпълнителните действия да бъдат възобновени само спрямо длъжника П. Х., което е сторено с разпореждане от 17.03.2021 г. На 06.04.2021 г. е вписана възбрана върху идеални части от недвижим имот, притежаван от длъжника П. Х.. На 27.04.2021 г. взискателят е поискал изпълнителните действия да бъдат възобновени и спрямо останалите длъжници. Това е сторено с разпореждане на ЧСИ от 28.04.2021 г. Взискателят, с молба от 11.06.2021 г., е поискал изпълнителното производство да бъде прекратено поради пълното погасяване на задължението. Върху молбата ЧСИ разпоредил „Да се докладва за прекратяване след внасяне на дължимите такси по ТТРЗЧСИ. Сметка до длъжниците за дължимите такси по ТТРЗЧСИ.“ До длъжниците няма изпратени съобщения, липсва произнасяне по молбата. Не е ясно дали е извършено дължимо по заповедта за изпълнение плащане след образуване на изпълнителното производство, или са направени дължими плащания на задължения с падеж, настъпил след издаване на заповедта (в горната молба длъжникът С. П. твърди, че е добросъвестен платец по кредита и няма основания за предсрочно събиране на задължението; исковата молба на взискателя за установяване на вземането е била оставена без движение от съда и, поради неотстранение в срок на нередовностите, е върната, а изпълнителният лист и заповедта - обезсилени). Адв. Д., пълномощник на длъжника С. П., е поискала на 17.03.2022 г. разноските по делото да останат в тежест на взискателя, тъй като изпълнителното производство е прекратено по негово искане и след пълно погасяване на задължението. Представила е определение № 283/22.11.2021 г. по гр. д. № 1294/2021 г., с което заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са обезсилени по отношение на С. П.. Липсва произнасяне от ЧСИ. Адв. Д. е подновила искането си след две години, с молба от 29.03.2024 г., изпратена по електронна поща. Няма произнасяне от страна на ЧСИ. На 05.04.2024 г. адв. Д. е поискала прекратяване на производството и вдигане на обезпечителните мерки. С постановление от 10.04.2024 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство само по отношение на длъжника С. П.. Изрично е посочил, че спрямо другите двама длъжника производството трябва да продължи, без мотиви. Няма данни те да са уведомени и към този момент или по-късно за разпореждането му отпреди три години, във връзка с дължимите такси. Не е постановяван нов акт от ЧСИ във връзка с това от кого и какви такси се дължат, с изключение на посоченото в ПДИ, което пък не съдържа индивидуализация на разноските по вид и по размер. По-нататък по изпълнителното дело не са извършвани никакви действия. ДК на КЧСИ в своето решение от 11.02.2026 г. намерил, че не са допуснати нарушения от ЧСИ Ц. по изпълнителното дело, защото изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 4 се прекратява, когато с влязъл в сила акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, или този акт се признае за подправен. В случая, с молбата от 17.03.2022 г. адв. Д. е представила копие от съдебен акт, който не бил надлежно заверен. Когато копие от съдебното определение бил представен „съобразно посочените законови изисквания“, съдебният изпълнител се произнесъл своевременно, прекратявайки производството спрямо нея, с постановление от 10.04.2024 г. Не е нарушен чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, вр. чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, защото ЧСИ изготвил постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 10.04.2024 г. с правно осн. чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, по молбата от 05.04.2024 г. на адв. В. Д.. Изпълнителното производство не е прекратено по силата на закона, поради настъпила „перемпция“, защото с молбата от 11.06.2021 г. взискателят е поискал изпълнителното производство да бъде прекратено поради пълното погасяване на задължението, извършено от солидарните длъжници или от някой от тях, след образуване на изпълнителното дело. Това би било основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 2 ГПК, ако бяха събрани разноските по изпълнението, което и понастоящем не е сторено. Решението е подписано с особено мнение от един от членовете на ДК - С. Е., който излага съображения за неправилност в извода на мнозинството, че плащането на дължимите такси има отношение към настъпването на перемпция по изпълнителното дело. На следващо място – ЧСИ е трябвало да прекрати изпълнителното производство след постъпилата молба от взискателя на 11.06.2021 г. По нея няма предприети действия, не са изпращани съобщения до длъжниците за внасяне на дължимите такси, не е постановено постановление за прекратяване. Това нарушение, макар за него да не може да се търси дисциплинарна отговорност, поради погасяването й по давност, е пряко свързано с последващото нарушение – изпълнителното производство не е прекратено поради настъпила перемция по-късно, преди постановлението за частично прекратяване на производството спрямо един от длъжниците, на друго основание; не са вдигнати и наложените обезпечителни мерки. Също така, не е вярно посоченото в решението на мнозинството, че адв. Д. е представила по-късно заверено копие от определение № 283 от 22.11.2021 г. по гр.д. № 1294/2021 г., поради което не може да се оправдае двугодишната забава по молбата й за прекратяване на изпълнителното производство. Тя е представила с молбата от 17.03.2022 г. копие от цитираното определение и именно този документ е послужил впоследствие за прекратяване на изпълнителното производство на 10.04.2024 г., след подновяване на искането, по което няма приложено определение. Съставът на Върховния касационен съд намира обжалваното решение на ДК на КЧСИ за необосновано, вътрешно противоречиво и постановено в нарушение на закона. Съдебният изпълнител, овластен с компетентност да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следва да следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в изпълнителния процес и при превратното им упражняване следва да откаже защитата им; при недопустимо или ненадлежно извършване на процесуални действия от страните в изпълнителното производство – да съдейства и указва какви са законовите изисквания за редовност на исканията и извършване на действия (чл. 7 ГПК – основно начало на гражданския процес, уредено в Общите правила на ГПК; чл. 101 ГПК – общо правило в гражданския процес, уредено в Общите правила на ГПК). Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия и извършването на други действия, като размерът им е определен в ТТРЗЧСИ. Съгласно чл. 80 от ЗЧСИ и чл. 33 и 34 от Тарифата, таксите се плащат от взискателя при образуване на изпълнителното дело и преди извършване на съответното изпълнително действие. Таксите, а още и разноските, се плащат от взискателя, с изключение на субсидиарните, и са за сметка на длъжника. Таксите са обикновени и пропорционални. От тях авансови са обикновените такси и пропорционалните такси, с изключение на таксата по т. 26 от Тарифата. За извършване от частния съдебен изпълнител на действие по индивидуално принудително изпълнение в неработното му време, в почивни или празнични дни, с изключение на действията по т. 20 – 24, се събира допълнителна такса, която също трябва да бъде внесена предварително от взискателя (в този смисъл е авансова). Като авансови такси се разглеждат и допълнителните разноски. Взискателят следва сам да определи размера и да внесе дължимите авансови такси, както и да представи доказателства за това още с молбата си за образуване на изпълнителното дело, съответно с молбата за поисканото изпълнително действие (подобно на ищеца при подаване на искова молба). Ако това не е направено от взискателя, ЧСИ е длъжен да му изпрати съобщение по реда на чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 426, ал. 3 от ГПК - в едноседмичен срок от уведомяването да представи документ за внасянето на дължимата авансова такса, която следва да е определена и посочена по размер в съобщението, респ. - към него да е приложена и сметката по чл. 79 от ЗЧСИ. Ако взискателят не представи доказателства за внасянето на дължимата авансова такса и в едноседмичния срок, ЧСИ може да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК, като може да направи и по-малкото - да откаже само извършването на поисканото изпълнително действие, като и в двата случая следва да изпрати съобщение на взискателя за възможността му по чл. 435, ал. 1 от ГПК да обжалва прекратяването, респ. - отказа. Съществува правна възможност таксата да бъде събрана направо от длъжника, а още и ЧСИ да поиска издаване на заповед за изпълнение в своя полза по чл. 410 ГПК. Следва да бъде изяснено, че несъбирането от ЧСИ на авансово дължимата такса от взискателя, макар и да е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ, не опорочава извършването на съответното изпълнително действие, но също така няма как да задължи длъжникът да плати съответната сума, когато производството по делото бъде прекратено по чл. 433, ал. 1 ГПК, освен, когато дългът бъде погасен от длъжника след образуване на изпълнителното производство. Предварително събиране на авансово дължимите разноски се осъществява за всяка дължима такса към датата преди предприемане на съответното изпълнително действие (арг. и от чл. 80 ЗЧСИ и чл. 33 ТТРЗЧСИ) и продължава до поискването й/събирането й направо от длъжника, когато той действително я дължи. За събирането на таксите по изпълнението се изготвя сметка, екземпляр от който се връчва на задълженото лице, т .е. тя предхожда събирането на сумите от частния съдебен изпълнител. В самата сметка се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителните разноски. Определянето, както на таксите за процесуалните действия, които частният съдебен изпълнител извършва в изпълнителния процес, така и на пропорционалната такса, е от значение още, както за неговата финансова отчетност, така и за спазване на реда на удовлетворяване на вземането – разноски, лихви, главница (чл. 76, ал. 2 ЗЗД). Именно сметката е основанието да се предвиди възможността да се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Поканата за доброволно изпълнение е предписано от закона първо/подготвително действие на съдия-изпълнителя, преди да предприеме принудителни изпълнителни действия и се явява условие за тяхната процесуална законосъобразност. Използваният в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски” следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Този акт следва да е ясен, с посочени конкретни суми и основания за плащане, както е изяснено и в ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК. Той съставлява пряко изпълнително основание - вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Отразеното в него трябва да може да бъде установено – че всяка посочена сума е действително внесена, за какво и, че е действително дължима по изпълнителното производство, поради което именно за длъжника е възникнало задължение за възстановяването й. Произнасянето относно възложените му разноски в изпълнението може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, от което също следва, че следва да му е ясно какви суми и на какво основание следва да възстанови на взискателя. В случая, в поканите за доброволно изпълнение, връчени на тримата длъжника, е поискана сума, с включен ДДС, съставляващи „такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ“, с отбелязване, че в сумата не са включени дължими разноски, направени след изготвяне на поканата и тези по прекратяване на делото. От И. П. е поискана сума в размер на 2172,19 лв., от С. П. – 1231, 87 лв., от П. Х. – 1231,87 лв. Няма пояснения за каква/какви такси по вид и размер, съответно за какви по вид и размер разноски са посочените суми, нито има изготвена и приложена към ПДИ сметка по чл. 79 ЗЧСИ. По-нататък, в хода на изпълнителното производство, вкл. след подаване на молби от взискателя и от длъжника С. П. за прекратяване на изпълнителното производство, както и на молби и от последната, че разноските в изпълнителното производство трябва да останат за взискателя, ЧСИ не се е произнесъл, нито е определил по вид и размер тези, за които, според него всички длъжници са останали задължени, нито е уведомил страните в изпълнението. Взискателят има право да поиска изпълнение на част от притезанието, да се откаже от изпълнителни действия, както и да поиска спиране или прекратяване на образувания изпълнителен процес. Съдебният изпълнител е подчинен на исканията на взискателя. Молбата на взискателя за прекратяване на изпълнителното производство десезира съдебния изпълнител и той е длъжен да прекрати производството, без значение какви са съображенията на взискателя. В тази хипотеза, която попада сред изброените в чл. 433 ГПК, разноските в изпълнението остават в тежест на взискателя. Ако ЧСИ не ги е събрал авансово, следва да ги търси от взискателя; няма основание да ги изисква от длъжника. Само, когато е извършено доброволно плащане на дълга в хода на изпълнителния процес, тогава разноските са за длъжника. В случая не е изяснено длъжника С. П. да е извършила подобно плащане, а и по-късно, при прекратяване на изпълнителното производство по отношение на нея, не са й събрани такси и разноски, сторени в изпълнителното производство. При пасивната солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението ѝ от всеки съдлъжник, но точното изпълнение на един съдлъжник освобождава не само него, а и останалите. Когато изпълнителното производство е образувано въз основа на един изпълнителен лист срещу няколко солидарни длъжници, не може перемпцията да настъпи само по отношение на длъжниците, спрямо които не са извършвани изпълнителни действия, тъй като при пасивната солидарност е налице единство на престацията и удовлетворяването на взискателя чрез изпълнение по отношение на един от солидарните длъжници има действие и спрямо останалите. Всеки от солидарните длъжници е самостоятелна страна в изпълнителния процес и се намира в самостоятелно правоотношение със съдебния изпълнител, но предмет на изпълнителния процес е едно и също признато и изпълняемо право и взискателят може да получи изпълнение само веднъж. Перемпцията (основание за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) е процесуален институт, при който санкцията – прекратяването, засяга конкретното процесуално правоотношение, поради бездействие на кредитора. Съгласно мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и чрез искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – по право. Всички незаплатени авансови такси за извършени или поискани от кредитора действия остават за негова сметка. Ако съдебният изпълнител е събрал суми от длъжника за такси по делото, длъжникът има право да поиска възстановяването им. Взискателят губи правото да иска от длъжника и възстановяване на заплатения от него адвокатски хонорар за изпълнителното дело. Прекратяването на делото поради перемпция не погасява самото задължение (материалния дълг). Взискателят има право да вземе обратно изпълнителния си лист и да образува ново изпълнително дело срещу същия длъжник, стига вземането да не е погасено по общата давност. При новото дело отново следва да внесе авансово дължимите такси и разноски – извършените до прекратяването на производството действия се погасяват с обратна сила. В чл.433, ал.1 ГПК изрично и изчерпателно са уредени основанията, при които се прекратява изпълнителното производство. В чл. 433, ал. 2 ГПК е предвидено основание, при настъпване на което изпълнителното производство се приключва. Приключването на изпълнението по чл.433, ал.2 ГПК е обусловено от погасяване на задължението и дължимите разноски по изпълнението. След тези предварителни бележки, съставът на Върховния касационен съд приема, че ако ЧСИ е счел, че представеното копие от съдебен акт с молбата от 17.03.2022 г. от адв. Д. е следвало да бъде заверено, за да може да послужи като доказателство по искането й за прекратяване на производството, е следвало да й даде изрични указания и срок за изпълнение, след изтичането на който, и при бездействие, да се произнесе с отказ. В случая действия по чл. 101, ал. 1 ГПК изобщо не са предприети. ЧСИ дължи произнасяне, каквото не е извършил, за прекратяване на изпълнителното производство по молба от 26.02.2021 г. на С. П., по молба на взискателя от 11.06.2021 г. с която десезира изцяло ЧСИ спрямо всички длъжници; по молби на адв. Д., като пълномощник на С. П., от 17.03.2022 г. и от 29.03. 2024 г. (касае се за продължавани деяния). Предмет на дисциплинарното производство е липсата на произнасяне по молбата от 17.03.2022 г., до прекратяване на производството през април 2024 г., след поредна молба на адв. Д.. При изложеното до момента, се налага извод за допуснато нарушение на чл. 431, ал. 1 ГПК – посочената от Министъра на правосъдието квалификация не обвързва съда; възприетата от ВКС не променя предмета на дисциплинарното производство, съответно на производството пред ВКС по чл.. 73, ал. 2 ЗЧСИ. Съображенията на ДК на КЧСИ в обжалваното решение са незаконосъобразни - в нарушение на закона – чл. 7 и чл. 101 ГПК, тъй като твърдение за липса на представено заверено определение на съда не може да оправдае бездействието на ЧСИ. Нещо повече, ДК не се е произнесла с оглед цялото развитие на изпълнителното производство, исканията на страните и процесуалното поведение на ЧСИ. Молбата на адв. Д. от 17.03.2022 г. е по повод искането на взискателя за прекратяване на производството, по което ЧСИ е трябвало вече да се произнесе, като адв. Д. представя въпросното съдебно определение по повод на съображенията си, че разноските трябва да останат в тежест на взискателя (предвид неправилното разпореждане на ЧСИ да се чака плащане от длъжниците). Към 10.04.2024 г. пред ЧСИ все още са висящи упоменати по-горе молби на взискателя и на длъжника С. П. за прекратяване на изпълнителното производство, като при уважаване на коя и да е от тях, длъжниците в изпълнителното производство не отговарят за такси и разноски, доколкото липсват данни, че е извършено плащане на дълга по изпълнителния лист в хода на изпълнителния процес. Към същата дата е вече прекратено и по право изпълнителното производство изцяло и спрямо всички длъжници – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. ЧСИ е бил длъжен да констатира настъпилата перемция, а не, при липсата на висящо изпълнително производство, да прекратява същото по чл. 433, ар. 1, т. 3 ГПК, въз основа на последната молба на адв. Д. и то, единствено по отношение на нейния доверител. Разноските и таксите по делото не са платени от взискателя авансово, а дори и да бяха – те не подлежат на възстановяване от длъжника, след като производството е прекратено по право след настъпила перемция. Вярно е, че процесуалното бездействие на взискателя е породено и от изричното му изявление, че десезира ЧСИ, по което последният не се е произнесъл по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. В посочената хипотеза обаче разноските пак биха останали за сметка на взискателя. Изпълнителният орган, в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, е обвързан от искането за прекратяване на изпълнителното производство, разбирано като окончателно преустановяване на изпълнителните действия. Той не може да извършва изпълнителни действия за събиране на таксата от имуществото на длъжника след десезирането му. ЧСИ не може да продължи принудителното изпълнение по причина, че не са събрани такси, в тежест на длъжника, защото съдебният изпълнител не е взискател. Ако съдебният изпълнител счита, че взискателят или длъжникът имат някакви задължения към него, той може да заяви претенциите си към тях по реда, предвиден за всички правни субекти, но не и сам да ги упражни в производство, чието продължаване е лишено от основание поради погасяване на изпълняемото право. Незаконосъобразни са, поради това, и изводите в обжалваното решение на ДК на КЧСИ, че ЧСИ не е имал основание да прекрати изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, след като са налице предпоставките за това, както и да вдигне наложените обезпечителни мерки, защото дължимите суми за такси и разноски, сторени в производството не били платени. Последното в случая е от значение за приключването, а не за прекратяването на производството. На следващо място, ЧСИ е следвало да събере предварително нужните суми от взискателя и, като не го е сторил, разполага с възможността да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по отношение на банката. Незаконосъобразно е да откаже да съобрази вече настъпилата перемция, поради това, че не е събрал от взискателя авансово дължимите суми за такси и разноски, още по-малко да очаква от длъжниците да ги заплатят. Според логиката на ДК на КЧСИ е допустимо безкрайно във времето да съществува висящност на изпълнителното производство, за което са налице основания за прекратяване по чл. 433, ал. 1 ГПК, вкл. поради десезиране или перемция, със съответните последици за допуснатите обезпечения, докато длъжниците не заплатят таксите и разноските, които не само, че не дължат, но и не са уведомени, че трябва да заплатят – в какъв точно размер и по вид. ДК изобщо не е взела отношение по необходимостта ЧСИ да се произнесе и по молбата по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК след десезиране от взискателя, преди прекратяване на производството по чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК. При тези съображения, ЧСИ е допуснал нарушенията, за които министърът на правосъдието е сезирал КЧСИ. Решението на ДК е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на ЧСИ. Представените в съдебното производство доказателства от ЧСИ за подадена молба от С. П. с готовност да заплати дължимите такси и разноски в изпълнителното производство, не може да промени горните изводи за незаконосъобразност в действията на ЧСИ, нито води на заключение, че бездействието на ЧСИ да прекрати производството след десезиране, както и след настъпила перемция, ведно с вдигане на обезпеченията, е оправдано поради това, че длъжниците не са внесли суми за такси и разноски. Извършено е и вдигане на обезпечителните мерки по отношение на И. Р. П. и П. А. Х. в хода на съдебното производство, и то поради плащане на разноските по изпълнението от С. П., а не с оглед изискването на чл. 433, ал. 3, вр. чл. 433, ал. 1, т. 2 или т. 8 ГПК. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което видът и размерът на наложеното наказание следва да бъде съобразено с броя и тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, отношение към установените нарушения, други провинения и цялостната професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. Частните съдебни изпълнители осъществяват особена публична служба в интерес и полза на обществото, респ. на тях са възложени допълнителни правомощия за осъществяване на власт. Принудителното изпълнение представлява важна държавна функция, която се характеризира със силна намеса в правата на гражданите, като от една страна, служи за ефективно изпълнение на съдебни решения и по този начин брани кредитора, а от друга страна, трябва да гарантира защитата на личната и семейната сфера на длъжника. В този смисъл частният съдебен изпълнител заема особено правно положение на лице, на което държавата е възложила публичноправни функции. При встъпване в длъжност ЧСИ се заклева да спазва точно Конституцията и законите на РБ, да изпълнява честно, добросъвестно и безпристрастно професионалните си задължения, да бъде достоен за необходимите за професията доверие и уважение, да допринася за издигане престижа на професията, да пази професионалната тайна, като винаги помни, че за всичко отговаря пред закона. Принципът на законност е свързан и с личното поведение на ЧСИ, поради което и съгласно ч. 13, ал. 3 ЗЧСИ той е длъжен да спазва професионалната етика и да опазва престижа на професията. ВКС, като съобрази изложените критерии, намира, че следва да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 3500 лева, което е 1789,52 евро. ЧСИ следва да заплати на жалбоподателя съдебноделоводни разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 евро. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение