Решение № 3967 от 26.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 340/2022 г.

Решение № 3967 от 26.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 340/2022 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Призводството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Стрейтлайн" АД чрез неговия пълномощник срещу решение № 1831/19.11.2021 г. по адм. д. № 2010/2020 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- заместник-кметът по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Бургас не взема становище по касационната жалба. Ответникът Българската Държава, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 2183 от 28.08.2020 г. на заместник кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" /СИРР/ при Община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "двуетажна сграда" /обект № 8 по ръчна схема на РДНСК/, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.831.94 по КК на гр. Бургас, м. Отманли, Лесопарк Росенец, гр. Бургас, извършен от неизвестен извършител. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган при условията на делегиране на правомощия съобразно заповед № 3379/08.11.2019 г. на кмета на община Бургас. Заповедта е постановена при спазване на установената писмена форма и без допуснати съществени процесуални нарушения. Описаната постройка по естеството си съответства изцяло на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като е изградена без строителни книжа, поради което е незаконна. Спрямо установената незаконна постройка не са налице основанията за търпимост по пар. 16 ПЗР на ЗУТ и пар. 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Поради това неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е изяснил делото от фактическа страна и не е обсъдил доказателствата по делото в съвкупност. Установява се по делото, че с нотариален акт № 65, том VIII, дело № 1912, вх. рег. № 3213 от 12.03.2007 г., "Лукойл Гарант България" - Доброволен пенсионен фонд" е продал на "СТРЕЙТЛАЙН" АД имот № 090043, находящ се в местността "Отманли" /парк Росенец/, землище на гр. Бургас, кв. Крайморие с площ от 9 000 кв. м, ведно с изградените в него сгради и съоръжения: сграда яхт-клуб, едноетажна със застроена площ 174 кв. м, хангар за морски съдове, едноетажен, със застроена площ 308 кв. м, хангар за леки морски съдове, едноетажен, със застроена площ 161 кв. м, помощна сграда с площ от 42 кв. м, ведно с изградените в имота съоръжения и трайни подобрения. Същевременно в представената скица на яхтено пристанище-Росенец от "Лукойл Нефтохим Бургас", която обхваща имот 009043 по картата на възстановената собственост не обхваща територията на процесната сграда и тя не е отразена на този картен материал. От заключението на вещото лице е видно, че в общината е наличен кадастрален план на базата на лесопарк "Росенец" от 1989 г., в който план са отбелязани големите почивни станции, но процесната сграда няма нанесена. В констативния акт е посочено, че в поземлен имот с идентификатор 07079.831.94-публична държавна собственост по КККР на гр. Бургас е изпълнен строеж "двуетажна сграда". Тази сграда с идентификатор 07079.831.94. 3 след изменение на кадастралната карта вече е сграда с идентификатор 07079.831.359. 1 с площ от 76 кв. м. По делото, включително и от заключението на вещото лице, не се установява идентичност на процесната сграда с някоя от сградите, описани в стар имот с № 090043 по картата на възстановената собственост. Нещо повече, имотът, в който се намира процесната сграда и имот 43 нямат обща граница, като двата имота не са се застъпвали и през годините, тъй като имот 43 е с площ от 9 декара и е бил по-на север от процесната сграда, поради което тя никога не е попадала в реалните граници на имот 43. Предвид тези установявания се налага изводът, че процесната сграда не е включена в имуществото на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, образувано чрез акта на преобразуване на Нефтохим АД. Тази сграда не фигурира в сградите по нотариален акт № 198 по нот. дело № 1154/1999 г., с която Нефтохим АД е признат за собственик на недвижими имоти и сгради на територията на парк Росенец. Поради това правилно решаващият съд е отрекъл твърденията на жалбоподателя, че по силата на правоприемство между него и праводателя му "Лукойл Гарант-България Доброволен пенсионен фонд" е придобил собственост върху процесната сграда. Предвид това заключение неоснователна е и поддържаната от жалбоподателя теза, че сградата е построена през 1978 г. и била част от активите на "Нефтохим". В тази връзка едва през 2020 г. "Стрейтлайн" АД декларира двуетажен обект като своя собственост, предмет на местното облагане. Този факт, както адекватно е приел и първоинстанционният съд, също сочи на липса на идентичност между сградите, които са били собственост на жалбоподателя и процесната сграда, предмет на обжалваната заповед. В случая безспорен е фактът, че за процесната постройка не са налице строителни книжа. Тази характеристика на изградения строеж сочи на незаконен такъв в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, каквото правно основание е посочено и в обжалваната заповед. Характеристиката на незаконен строеж е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконния строеж са налице предпоставките за търпимост на същия по пар. 16 ПЗР на ЗУТ или по пар. 127 ПЗП на ЗИД на ЗУТ. В случая, както се посочи, с изменението на ККР от 2020 г., засягаща имот с идентификатор 07079.831.94 се нанася имот 07079.831.359-крайбрежна плажна ивица, в който имот се намира процесният незаконен строеж, а нанасянето на процесната сграда е въз основа на заповед № КД-18-10307/29.11.2018 г. на началника на СГКК Бургас. След като сградата попада в крайбрежна плажна ивица-имот публична държавна собственост, то тя не може да бъде търпим строеж, тъй като е недопустимо придобиването на ограничено вещно право на строеж в публична държавна собственост. Освен това не са налице предпоставките на пар. 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, тъй като липсва приет и действал подробен устройствен план, поради което процесната постройка не е и предвидена в такъв. Същата не е декларирана пред одобряващите органи по смисъла на пар. 16, ал. 2 и ал. 3 ПЗР на ЗУТ. По делото няма данни сградата да е построена преди 2006 г., тъй като първите картографски данни за наличие на обект, находящ се в позицията на спорния, са едва от 2006 г., което е извън времевия период на възможните хипотези на пар. 16 ПЗР на ЗУТ и на пар. 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Въпреки това решаващият съд е проследил възможностите за застрояване в хипотезата на земеделска земя съобразно нормативната уредба, действаща от 1967 година до днес, като изводът му за нетърпимост на постройката поради невъзможността за застрояване със сграда като процесната се споделя и от настоящата инстанция. На последно място твърдението в касационната жалба за разлика в площта и обема на констатираното незаконно строителство с реалното такова е недоказано. Заповедта е издадена въз основа на конкретен констативен акт, чиито констатации не са оборени пред първата инстанция. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,