Решение № 15469 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5460/2013 г.

Решение № 15469 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5460/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 985 от 14.02.2013 г., постановено по адм. д. № 9126/2012 г. по описа на Административен съд - София- град, с което по жалба на Раде Димитров Радев от гр. Костинброд е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ, кампания 2011 г. с изх. № 02Ч230-6500/3435 от 21.07.2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" РА, с което е постановен отказ от изплащане на субсидии по директни плащания за референтната кампания, по заявените схеми и мерки съответно в размер на 5039,31 лв. по НР1 и 4440,02 лв. по СЕПП. Обстоятелствено са релевирани доводи, че решението е неправилно като постановено при нарушение на приложимия материален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради които се претендира отмяната му и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата. Твърди се, че в уведомителното писмо са посочени правните и фактическите основния за постановения отказ, като същият е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основания за допустимост на подпомагането. Ответната страна - Раде Димитров Радев чрез процесуален представител мотивира становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните норми и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 122е, ал. 1 от ЗОП 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Раде Димитров Радев срещу уведомително писмо изх. № 02-230-6500/3435 от 21.07.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което е отказано финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, във връзка с проведеното административно производство: неспазване на задълженията на административния орган, визирани в конкретни разпоредби на АПК - чл. 26, 28, 34, 36 и 36; нарушение на основни принципи, регламентирани в чл. 12 и 13 от АПК за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост; както и безкритично приемане на данните от т. нар. специализиран допустим слой, изготвен и предаден от страна на МЗХ, при извършването на окончателната административна проверка преди оторизация, без да бъдат извършени други подходящи проверки, включително и на място. Приел е също, че уведомителното писмо, е издадено при съществено нарушение на процесуалния закон, довело до нарушаване правото на жалбоподателя да вземе пълноценно участие в административното производство. Решението е неправилно, тъй като изводите на съда не съответстват на фактите по делото и действителното правно положение. В качеството си на земеделски производител ответникът по касация Радев е подал заявление за подпомагане за 2011 г. УИН 23/260511/51489 от 13.05.2011 г, като е кандидатствал по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и за плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински район /НР1/, заявявайки 2 БЗС в землището на с. Цръклевци. По това заявление административния орган е извършил всички следващи се проверки, като с оспореното процесно писмо е постановил пълен отказ от изплащане на субсидии, досежно заявените две БЗС-та с № 78553-36-2-2 и № 78553-76-14-2, индивидуализирани като площ, местонахождение и начин на трайно ползване. Отказа е мотивиран с това, че първият от заявените имоти с площ от 3.47 ха, в землището на с. Цръклевци, заявен по СЕПП и НР1, е възприет като изцяло недопустим за финансиране, в резултат на извършена специализирана теренна проверка, за резултатите от която е съставен и оформен по надлежния ред протокол от 16.09.2011 г., подписан от съответните длъжностни лица, в кръга на правомощията им. По делото са ангажирани писмени доказателства, включително и официално становище от страна на МЗХ, изслушано е и прието без оспорване от отв. Радев заключение по СТЕ, както и са събрани гласни доказателства. Относно втория заявен парцел в същото землище с площ от 16.35 ха, е деклариран по СЕПП, НР1 и Натура 2000, същият е счетен за изцяло допустим за финансиране. По отношение на него административният орган е отчел обстоятелството, че попада в защитена зона по Натура 2000, която мярка е сравнително нова по същата се изплащат субсидии едва от 2011 г. По съществото си тя е компенсаторна мярка, чиято основна цел е обезщети земеделския производител, затова, че имотът му попада в защитена зона и по същество на терена върху него могат да се извършват агромероприятия, само ако не са в разрез с наложените забрани от МОСВ. Тези обстоятелства не са коментирани в обжалваното съдебно решение от решаващия съдебен състав. Предмет на спора и понастоящем е само първият, заявен БЗС с площ от 3.47 ха, който административният орган е преценил, че е недопустим за финансиране и като такъв е изключен от установената допустима за подпомагане площ, т. е. третиран е като наддеклариран. От изслушаното заключение по СТЕ, вещото лице след като е извършило необходимите проверки, анализирало е наличната информация в МЗХ и ДФЗ-РА, е обосновал извод, аналогичен на този, до който е достигнал административния орган, ползвайки резултатите от окончателния вариант на допустимия слой за 2011 г., изготвен от МЗХ в рамките на законовите му правомощия и задължения в тази насока. Както вече стана ясно, МЗХ от своя страна е ползвало данните и резултатите от извършената на 16.09.2011 г. теренна проверка на ФБ, в който попада заявеното от Радев БЗС. Констатацията на експерта в тази насока е, че при теренната проверка е извършено замерване със специално за тази дейност устройство, като е установено, че "затворения контур /полигон/ за допустима за подпомагане площ е изцяло с променена граница на допустимата за подпомагане площ спрямо границата на заявения парцел". Тоест, в конкретния случай е установено неправилно очертаване от страна на жалбоподателя при подаване на заявлението за финансиране, което рефлектира върху изключването на имота от калкулациите при изчисляване размера на субсидията. В тази връзка е неправилен извода на съда за непосочването на конкретната причина за изключването му в протокола за извършената проверка. Спорът не се свежда до това полагани ли са необходимите агро-технически и земеделски мероприятия върху имота, като косене или обработка, а до това, че отв. Радев при очертаването е изместил границата на парцела, като същата попада извън актуалния за кампанията слой. Необосновани с оглед доказателствата по делото са изводите на съда относно това, че адм. орган безкритично е приел данните по слоя, тяхната незадължителност и обстоятелството, че не са проведени всички необходими проверки, дори и на място. По делото е представен официален свидетелстващ писмен документ - протокол от специализирана теренна проверка, издаден от съответните длъжностни лица в кръга на функциите им, ползващ се в процеса с пълна материална и формална доказателствена сила, който не е оспорен по надлежния ред. Впоследствие съда в решението си в нарушение на процесуалните правила не го е обсъдил, като относно установените с него обстоятелства недопустимо е допуснал установяването им с гласни доказателствени средства - разпит на свидетел. Нарушението е съществено, тъй като е повлияло при формиране крайните изводи на съда относно законосъобразността на оспорения ИАА. Необосновано е решението и при обсъждане правомощията на МЗХ и ДФЗ и техните структурни поделения, във връзка с изготвянето и приемането на слоя и ежегодната му актуализация. В случая се касае за обвързана компетентност на административния орган, която в този случай изключва възможността за преценката му относно това да откаже или не изплащане на субсидията, когато е налична официална информация, че заявените от жалбоподателя площи попадат извън специализирания за подпомагане слой. Посредством ИСАК, ДФЗ-РА единствено ползва въведените от МЗХ данни в СИЗП при определяне на допустимостта на заявените парцели чрез съпоставяне на наличните данни с тези в СИЗП. Независимо от това, фактическата обстановка по делото е изяснена и поради това спорът може да бъде решен от настоящата инстанция при полагащата се отмяна на съдебното решение, още повече, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че административният акт е немотивиран по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В тази връзка следва да се посочи, че за преценката на правните и фактическите основания (мотивите) на административния акт следва да се съобрази, че ако има такива, те да позволяват да се упражни ефективен правораздавателен контрол на формираното властническо волеизявление. В случая по подаденото заявление относно БЗС-та с № 78553-36-2-2 с площ от 3.47 ха в землището на с. Цръклевци, заявен по СЕПП и НР1, по надлежния ред и установено, че е наддеклариран и поради това изцяло недопустим за финансиране и правилно е изключен от установената допустима за подпомагане площ. По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Раде Димитров Радев против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ, кампания 2011 г. с изх. № 02Ч230-6500/3435 от 21.07.2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" РА. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,