Решение № 13997 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13651/2015 г.

Решение № 13997 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13651/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. Б., гражданка на Украйна, чрез процесуалния й представител адв. О. П. против решение № 6524/28.10.2015 г., постановено по адм. дело № 6557/2015 г. по описа на Административен съд - С. град /АССГ/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка Л. Б. не се явява. Представлява се от адв. О. П., която поддържа касационната жалба, ангажира писмени доказателства, а по същество твърди неправилност на атакуваното с жалбата съдебно решения по съображения, подробно изложени в касационната жалба и устно в хода по същество. Ответникът, заместник - председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез юриск. Д. Славова по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно - за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Л. Б., гражданка на Украйна, против решение № 4790/10.06.2015 г. на зам. председател на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлена молбата й за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че изложените причини за напускане на страната на произход на чужденката не съставляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец. Прието е, че видно от изявленията на Л. Б., същата не е била преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Съдът е изложил мотиви, че посочените причини за напускане на Украйна - наличието на произвол в Луганска област, престрелки и лоши икономически условия, не налагат обоснован извод за наличие на преследване, съставляващо нарушаване на основните човешки права или съвкупност от действия, които да водят до нарушаването им. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ спрямо чужденката, съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не са констатирани нарушения на административната процедура, които да са ограничили правото на участие на търсещата закрила или да са довели до неизясняване на факти от бежанската й история. Съдът е заключил, че посочените от Баранова причини за напускането на страната й по произход не са сред основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Обсъдена е актуалната обстановка в Украйна по приложените справки от отдел "Информация и анализи", дирекция "Международна дейност" при ДАБ и е прието, че въз основа на тази обществено -политическа обстановка не може да се направи извод за наличие на реален риск от посегателства спрямо търсещата субсидиарна закрила по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС - С. град. О. АССГ е заключил, че административният акт е издаден от компетентен при условията на делегиране на правомощия административен орган, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и при спазване на разписаната административна процедура - разясняване правата на чужденката, провеждане на няколко поредни интервюта с участие на преводач и др. Правилно решаващият съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от съда, е приел, че не са налице материалноправните основания за предоставяне статут на бежанец на касационната жалбоподателка, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Л. Б. факти не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/ или убеждение, който да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Нещо повече- видно от изложените от чужденката факти и твърдения в бежанската й история, същата не твърди, че тя лично е била обект на преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, нито пък е била изложена на реално опасност от тежки посегателства по реда на чл. 9 от ЗУБ. Чужденката осланя опасенията си от преследване или наличие на реална опасност от посегателства спрямо нея единствено на факти и обстоятелства, касаещи съпруга й Ю. Б., а не на такива, отнасящи се лично до нея. Тези причини за търсене на закрила по ЗУБ се явяват неоснователни и на допълнително, установено от съда при служебна проверка в системата на ВАС, обстоятелство: наличието на окончателно решение № 13334/07.12.2016 г. по адм. д. № 13880/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решението на АССГ по адм. д. № 6555/2015 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ю. Б. срещу решение № 4791/10.06.2015 на зам. председателя на ДАБ с постановен отказ за предоставяне на същия на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Обосновано съдът е заключил, че в конкретния случай не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителката по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ - вероятност за нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Украйна и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в държавата на произход на чужденката. Правилно и обосновано първостепенния съд е приел, че независимо от наличието на стълкновения в Луганск, няма пречка Баранова да се пресели в други сигурни части на Украйна, където живеят нейни роднини /гр. П., гр. К./, в които е налице мирна обществена атмосфера, липсва етническо и политическо напрежение. В допълнение към изложеното от административния съд следва да се посочи, че в Украйна към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. АССГ, базирайки се на информацията в справка № 01-1964/18.02.2015 г., и справка № 01-9180/11.09.2015 г. за актуалната обстановка в Украйна, както и с оглед споделената бежанска история на чужденката, правилно е приел, че не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение