Решение № 11356 от 28.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8593/2017 г.

Решение № 11356 от 28.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8593/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е във връзка с подадено искане на [фирма] представлявано от управителя Н. Т. Т. и със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица] подадено чрез адв. К. Иска се отмяна на допълнително решение № 1299/22.06.2016 г. постановено по адм. дело № 206/2014 г., в частта в която съдът не се е произнесъл по искането за отмяна на ревизионен акт № 161201389/28.05.2012 г. и на решение № 1975/16.02.2017 г. постановено по адм. д. № 2264/2015 г. на Върховния административен съд, в частта му с която ВАС е оставил без разглеждане касационната жалба на дружеството против решение № 2685 от 9.12.2014 г. по адм. дело № 206/2014 г. В искането за отмяна се твърди, че посочените по-горе решения си противоречат, което обуславя приложението на чл. 239, т. 4 от АПК. Ответникът – Директорът на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП в писмено становище изразява доводи за неоснователност на искането за отмяна. Твърди се, че не е налице посочената хипотеза на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като се подържа непълнота на решението от 22.06.2016 г., за което би могло да се иска допълване по реда на чл. 176 от АПК, и отмяна на второто решение в прекратителната му част, което не е било обжалвано от молителя. Поддържа се, че по делото не е налице решение, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия намира искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК от надлежна страна. Разгледано по същество е неоснователно. Отмяната на влязло в сила съдебно решение по искане на страна по делото е извънреден способ за защита срещу актове, които са неправилни, поради някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК основания. Основанията за отмяна са изрично и конкретно посочени от АПК, и тъй като се засяга стабилитета на съдебното решение те не могат да се прилагат разширително. Посоченото основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК е налице, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила съдебно решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В доктрината и съдебната практика се приема, че за да е налице това основание за отмяна, следва да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени решенията. В разглеждания случай визираните в разпоредбата предпоставки не са налице. С влязлото в сила решение № 1299 от 22.06.2016 г. постановено по адм. д. № 206/2014 г. на Административен съд - Пловдив на основание чл. 176 и 226 от АПК е отменен ревизионен акт № 161201389/28.05.2012 г., в частта относно начислен дължим ДДС, като съда е приел, че действително не се е произнесъл по законосъобразността на РА в частта относно задълженията по ЗДДС. В изпълнение на указанията на Върховния административен съд дадени с определение от 29.03.2016 г. по адм. д. № 2264/2015 г. е постановено това допълнително решение. С второто цитирано в искането решение № 1975 от 16.02.2017 г. по адм. дело № 2264/2015 г. Върховния административен съд е оставил без разглеждане касационната жалба на молителя поради оттеглянето й, след постановяване на допълнителното решение по същото дело и е оставил в сила в обжалваните части основното и допълнителното решение постановени по адм. д. № 206/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Няма спор по делото, че и двете съдебни решения, чиято отмяна молителя иска на основание чл. 239, т. 4 от АПК, са постановени в рамките на производството по делото в хода на касационното обжалване. С оглед на така установеното по делото, твърдението на молителя за идентитет между двете решение е неоснователно. Целта на разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК е да предотврати съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени с оглед белезите, които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. Не е налице основание за отмяна, когато противоречието е между две решения, постановени в рамките на едно и също съдебно производство, т. е когато противоречието съществува между първоинстанционното решение и касационното решение, постановено по жалба срещу първото, както и когато съществува противоречие между първоинстанционното решение, постановено при първото разглеждане на делото, и между касационното решение, постановено при повторното разглеждане на делото от касационна инстанция. В тази насока съдебната практика е непротиворечива. (виж. Коментар на АПК изд. 2003 г., стр. 1433). В конкретния казус дори и тази хипотеза не е налице. В случая няма две съдебни решения, които да си противоречат. Напротив молителят твърди, че е налице непълнота в допълнителното решение от 22.06.2016 г., което обуславя интереса им да искат отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК с оглед прилагането на разпоредбата на чл. 176 от АПК. От друга страна твърденията на молителя, че поради заблуждение е оттеглил касационната жалба също не изпълва цитираната хипотеза за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Както вече се посочи, недопустимо е разширителното прилагане на основанията за отмяна. И това е така, тъй като по същество основание за отмяна на влязло в сила решение не могат да бъдат пропуснати или неизвършени процесуални действия от страна по делото. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия: