Решение № 11 от 24.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2653/2018 г.

Решение № 11 от 24.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2653/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Линк 11" ЕООД против решение № 41/22.03.2018 г., постановено по в. гр. д. № 12/2018 г. от състав на Окръжен съд – Търговище. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 766/10.10.2018 г. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното е, следва ли претендиращият обезщетение във връзка с увреждане от ПТП да докаже вредите от произшествието, както и относно доказателствената сила на констативен протокол, съставен от участниците в ПТП. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съставът на ВКС приема следното: Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. Горното се отнася и за щетите, нанесени по превозните средства при произшествието, като тежестта от доказването на тези щети се носи изцяло от лицето, претендиращо обезщетение за същите щети. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за установяването на щетите изискват специални знания. В този смисъл е трайната практика на ВКС, отразена както в цитираното решение на ВКС № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., така и в решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др. Тази практика на ВКС се споделя и от настоящия състав. По касационната жалба, ВКС приема следното: Прието е за безспорно обстоятелството, че водачът на ответното дружество е нарушил правилата за движение, като при спирането в аварийната лента не е поставил необходимата сигнализация и е спрял, без да има аварийно състояние на автомобила. Прието е също така за безспорно, че е налице плащане на вредите. Във връзка с оспорването на размера на вредите, съдът е посочил, че на ремаркето действително е бил извършен ремонт, а описаните дейности по ремонта, отговарят на данните за нанесените вреди. Посочено е, че действително голяма част от сумата е за труд, но ноторно известно било на въззивния съд, колко по-високи са цените за подобни услуги в една от най-богатите държави в ЕС. Прието е, че тази сума е била заплатена от товародателя и той я е удържал от плащанията към ищеца, като по този начин са били уредени отношенията между товародателя и спедитора. Установено е по делото, че на 07.09.2015 г., при изпълнение на договора за превоз между ищеца и ответника, на територията на Б. е настъпило ПТП, при което е увредено ремарке на третото лице "СКАНФОР" – товародател. Ремаркето е било закачено за влекач на ответника. За произшествието е съставен двустранен констативен протокол от 07.09.2015 г., представен в заверен превод и по делото. От същия съдът е приел за установено, че водачът на товарен автомобил "В. ", с рег. [рег. номер на МПС], собственост на ответника, на 07.09.2015 г., в 12, 22 ч. спрял в аварийната лента на магистралата до [населено място], на път Е411, като не обезопасил превозното средство чрез поставяне на триъгълник, при което движещ се друг товарен автомобил се ударил с предната си дясна част в лявата задна част на ремаркето на "СКАНФОР", марка "K. " с рег. № Q. B, което било закачено за товарния автомобил(влекач) на ответника. В протокола водачът на автомобила на ответника е записал като причина за ПТП "доспа ми се, спрях да си измия очите за момент". Отразено е също, че на двата товарни автомобила са причинени видими щети от удара. Във връзка с ремонта на ремаркето е издадена инвойс фактура от страна на третото лице "СКАНФОР", сумата по която е била дължима от ищцовото дружество, с което третото лице е било в договорни отношения по извършвания превоз и е на стойност 5864, 05 евро, като с писмо от 01.11.2017 г. третото лице е потвърдило плащането на ищеца по тази фактура. С фактура № 124/03.11.2015 г. – издадена от ищеца на ответника, е фактурирана сумата за ремонта на ремаркето на третото лице, като е посочена сумата от 11469, 08 лв., начислено е и ДДС в размер на 2 293, 82 лв., при което сумата по фактурата е в общ размер от 13 762, 90 лв. С отговора на исковата молба, ответникът е оспорил твърдението на ищеца по исковата молба, че при настъпването на ПТП, причинените щети на ремаркето, за отстраняването на които са били необходими сумите, посочени в издадената инвойс фактура, като в тази връзка ответникът е заявил, че оспорва предявения иск. С доклада по делото, на ищеца е указано, че негова е тежестта да установи размера на претенцията си, т. е. да представи доказателства, че на ремаркето са нанесени щети, за чието отстраняване е била необходима сумата, изразяваща се в претендираната искова сума. По делото, като доказателство в тази насока е представен единствено протокола на ПТП, в който е записано "видим щети – удар отзад". От тези данни, съдът не е в състояние да определи както нанесените щети по ремаркето, така и стойността, необходима за отстраняването на тези щети. В тази насока не са представени други доказателства, като въззивният съд е приел, че размера на вредите е оспорен, но въпреки това е направил извод, че описаните дейности по ремонта, отговарят на данните за нанесените вреди. Този извод на съда не се подкрепя от събраните по делото доказателства, като съдът не е отразил с какво са обоснова този негов извод. Не са посочени конкретно доказателствата, от които са прави този фактически извод. Посочено е, че съдът се позовава на документи, писмени доказателства, приложени по друго гражданско дело – гр. д. № 1893/2015 г. по описа на Т. /л. 41-43/. Това гражданско дело е изискано от първоинстанционния съд служебно, с оглед направения отвод за сила на пресъдено нещо, като в определението е посочено, че делото се изисква "за послужване", като след като съдът е оставил без уважение отвод за сила на пресъдено нещо е постановил определение, с което прилага гр. д. № 1893/2015 г. по описа на Т. към настоящото дело, "ведно с съдържащите се в него документи". Искане за представяне на доказателства, съдържащи се в друго гражданско дело от страните не е правено, като отделен е въпросът, доколкото процесуалните правила допускат съдът да се позовава на писмени доказателства, представени по друго дело, без да е налице искане за приемането им като доказателства по делото, както и без да са приети от съда като доказателство, във връзка с направено от страна в процеса искане. Освен изложеното, съдържащия се в гр. д. № 1893/2015 г. по описа на Т. /л. 41-43 опис на щети и извършен ремонт не следва да се приеме като доказателство на първо място за щетите при ПТП, нанесени на ремаркето, предвид направеното оспорване от страна на ответника, като в хода на настоящия процес ищецът е следвало да представи доказателства за това, като за това са допустими всички доказателствени средства, в т. ч. свидетелски показания /както това е сторено по гр. д. № 1893/2015 г. по описа на Т., но които не са годно доказателствено средство за нуждите на настоящия процес/, автотехническа експертиза, каквато не е поискана от ищеца, но която би могла да даде заключение за размера на сумата, необходима за отстраняване на щетите едва след представяне на доказателства за вида на щетите. Ищецът е разполагал и с процесуалната възможност да изиска данни от сервиза за състоянието на ремаркето при постъпването му в сервиза /писмени доказателства, снимков материал и др. п., въз основа на които да се направи извод за това, кои са щетите от ПТП, както и с използуване на специални знания /в този случай и служебно от съда/ на вещо лице да са направи извод за размера на дължимото обезщетение, като едва след наличието на всички тази данни, съдът е следвало да направи извод и да съобрази сумата за труд, за която е посочил че му е ноторно известно, колко по-висока е тя в страната, в която е положен. Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът не е представил доказателства, установяващи какви по вид са щетите, нанесени на ремаркето, за чието обезщетяване претендира сумата, заплатена от него за ремонта. Фактът, че ответникът е осчетоводил издадената фактура и е ползувал данъчен кредит не доказват горните обстоятелства, нито представляват извънсъдебно признание на иска, доколкото в хода на процеса, в процесуалноустановените срокове ответникът е оспорил иска, като е заявил в какво се състои оспорването. Решението на въззивния съд е неправилно, като следва да се отмени и се постанови ново, с което се отхвърли предявения иск. В полза на ответника следва да се присъдят всички направени в хода на процеса съдебни и деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на 5970, 76 лева. Водим от горното, съставът на ВКС