Решение № 4805 от 18.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител юрск. К. Недялкова, против решение 215/31.05.2021г., постановено по адм. дело 612/2020г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е обявен за нищожен негов Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-2600/4840/27.08.2020г. Представя се ново писмено доказателство заповед за делегиране. В касационната жалба се развиват доводи за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се и разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Тобако Продакшън ООД, чрез процесуалния представител адв. И. Илиева, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение на първа колегия, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по подадена от Тобако Продакшън ООД жалба против АУПДВ 01-2600/4840/27.08.2020г. на П. Славчева - зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". С него дружеството е изключено от подпомагане и му е установено публично вземане в размер на 21 592,476лв., съставляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013, 2014, 2015 на основание чл. 14, ал. 1, т.3 от Наредба 11/03.04.2008г.. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г. С обжалваното решение, административният съд е обявил нищожността на оспорения пред него АУПДВ, като издаден от некомпетентен орган. Приел е, че компетентен да издава актове издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания в областта на подпомагането на земеделските производители, по силата на чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ е изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", за периода това е лицето Ж. Живков. За да може този административен орган да предоставя временно и частично част от своите правомощия на друго длъжностно лице или орган, това предоставяне, трябва да е допуснато от закона, което по силата на чл. 20а, ал. 5 и ал.6 ЗПЗП / в сила от 28.06.2019г./ е предвидено делегирането на това правомощия с нарочна заповед на зам. Изп. Директори на фонда или на директорите на областните дирекции на фонда. не предвижда такава възможност. Издателят на акт е зам. Изп. Директор на ДФЗ П. Славчева, избрана за зам. Изп. Директор с решение на УС на ДФЗ по протокол 114/15.06.2017г. С оглед на представената пред него заповед за делегиране на правомощия /л.18/ от 27.06.2017г. съдът е приел, че същата е издадена преди законовото изменение на чл.20а ЗПЗП и не съдържа изрична делегация на правомощието за издаване на АУПДВ по мярка 211 от Наредба 11/2008г. Въпреки дадената процесуална възможност органът не е представил по делото друга нарочна заповед за делегация, поради което съдът е приел, че издаденият АУПДВ е нищожен поради липса на компетентност на издателя му. Така направените изводи на съда са правилни в съответствие със събраните пред него доказателства. Пред съда не е била представена нарочна заповед за делегация, съдържаща изрично оправомощаване за издаване на АУПДВ със съдържанието като на акта, обжалван пред АС Стара Загора. В касационната инстанция и за установяване на заявените касационни основания е представена като писмено доказателство и е приета заповед 03-РД/2891/23.07.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която по силата на т.19 от нея се делегира на зам.-изпълнителния директор на фонда П. Славчева да издава и подписва АУПДВ по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и/или изключване от подпомагане по чл.14,ал.1 от Наредба 11/03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 от ПРСР за периода 2007г.-2013г. С оглед на така представеното доказателство обжалваното първоинстанционно решение се явява валидно и допустимо, но неправилно, тъй като правният извод за нищожност на АУПДВ поради липса на компетентност на издалия го орган противоречи на материалния закон. Съгласно представената заповед от 23.07.2019г., издадена след изменението на чл.20а ЗПЗП и при действието на новата ал.2 на чл.20а ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на зам. Изп. Директор на ДФЗ правомощието си по издаване на АУПДВ по Наредба 11/03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211, поради което издаденият на 27.08.2020г. АУПДВ се явява издаден от надлежно оправомощен орган, при наличие на материална, времева и териториална компетентност за това. Неоснователно е възражението в отговора, че щом дружеството е кандидатствало по програмата /ПРСР/ през 2013г., попада в схемата за 2014.-2020г., по която програма не са предоставени правомощия на зам. Изпълнителния директор със заповедта от 23.07.2019г. Делегирането на правомощия е за издаване на АУПДВ по чл.14,ал.1 от действащата и приложима Наредба 11/2008г., по който ред е и издаден обжалваният АУПДВ. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че заместник изпълнителният директор на ДФЗ е притежавал материалната компетентност да издаде обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане. Първоинстанционният съд е изложил възприета от него фактическа обстановка по делото, но предмет на съдебната проверка в решението е единствено компетентността на издалия акта орган, в противоречие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК. Липсват мотиви относно всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, а именно, дали оспореният административен акт е издаден при спазване на установената от закона форма, в съответствие с приложимия материален и процесуален закон, и съобразен ли е с целта на закона. По изложените съображения съдебното решение, с което е обявен за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон. В нарушение на изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК в обжалваното решение липсват мотиви относно приложението на закона към приетото като фактическа обстановка, при което настоящата инстанция не може да разгледа спора по същество. Решаването на спора по същество в случая от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Разноски не се присъждат като на основание чл.226,ал.3 АПК въпросът за разноските ще се разреши при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд като се съобрази, че касаторът с поведението си - непредставяне на относимото писмено доказателство своевременно в първата инстанция - е станал повод за постановяване на обжалваното решение и за образуване на касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,