Решение № 8552 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12982/2010 г.

Решение № 8552 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12982/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мария Петкова Кръстева, от гр. Ботевград, против заповед № РД05-1324/27.08.2010 г. и заповед № 4-НА/РД 05-1348/01.09.2010 г. на министъра на здравеопазването. От изложеното в жалбата може да се направи извод, че жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на оспорените заповеди като постановени в нарушение на материалния закон. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й съдът прие за установено от фактическа страна следното: От събраните по делото доказателства е установено, че с разрешение № 4-НА/14.08.1995 г. министърът на здравеопазването е разрешил на Мария Петкова Кръстева да открие аптека в гр. Ботевград. Разрешението е издадено на основание чл. 75, ал. 2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (отм.) На 14.12.2009 г. жалбоподателката е подала молба за регистрация на аптеката по реда на § 66, ал. 3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. На 13.01.2010 г. Висшия съвет по фармация е разгледал заявлението, като е изразил становище, че срокът за пререгистрация е изтекъл. Посочено е, че ако Мария Кръстева желае да продължи дейността на аптеката следва да доплати такса и представи всички документи за издаване на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека. С молба от 19.05.2010 г. жалбоподателката е посочила, че към документите за първоначалната регистрация е представила и удостоверение за актуално състояние на ЕТ "Мария Кръстева" и е получила разрешение в качеството й на едноличен търговец, поради което счита, че не следва да се пререгистрира. На 02.06.2010 г. Висшия съвет по фармация отново е разгледал заявлението на жалбоподателката и е потвърдил становището си от 13.01.2010 г., след което министърът на здравеопазването е издал оспорените заповеди. С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд направи следните правни изводи: Обжалваните заповеди са издадени от компетентен орган съгласна чл. 229, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) и в предписаната от закона форма, като са изложени фактическите и правни основания за издаването им. При постановяването им не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедите са издадени и в съответствие с материалноправните норми на ЗЛПХМ. Разрешението въз основа, на което жалбоподателката е осъществявала търговия на дребно с лекарствени продукти е издадено на 14.08.1995 г. при действието на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, в редакцията му от 18.04.1995 г. В чл. 68, ал. 1 от този закон лимитативно са изброени лицата, които имат право да откриват аптека, а именно: фармацевти; събирателни и командитни търговски дружества, собственост на фармацевти, и кооперации на фармацевти; болнични заведения; общини. В случая законодателят изрично е изброил търговските дружества, които имат право да откриват аптеки, сред които не е едноличния търговец. С промяната на закона от 04.02.2000 г. се дава възможност на търговците, регистрирани съгласно Търговския закон да извършват търговия на дребно с лекарствени средства. Следователно на жалбоподателката е разрешено да открие аптека като физическо лице, а доводите й, че разрешението е издадено в качеството й на ЕТ, са неоснователни. Съгласно § 66, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗЛПХМ (ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) магистър-фармацевти и помощник-фармацевти, които са получили разрешение за откриване на аптека като еднолични търговци, лечебните заведения, както и общините, получили разрешение за откриване на аптека по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, осъществяват дейността си въз основа на издадените им разрешения. Нормата на § 66, ал. 3 регламентира, че извън случаите по ал. 1 заварените към влизането в сила на този закон лица, получили разрешение за откриване на аптека, привеждат дейността си в съответствие с изискванията му в срок до една година от влизането му в сила, като ал. 4 изброява необходимите документи, които следва да бъдат приложени към заявлението за пререгистрация. Едногодишният срок по § 66, ал. 3 е изтекъл на 12.08.2009 г., поради което законосъобразно административният орган е приел, че подаденото на 14.12.2009 г. искане за пререгистрация е просрочено, поради което оспорените заповеди са постановени в съответствие с материалноправните норми на ЗЛПХМ. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваните заповеди са издадени от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални правила за постановяването им, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно Върховният административен съд, пето отделение,