Решение № 8339 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7897/2015 г.

Решение № 8339 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7897/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на РИОСВ - С., подадена чрез пълномощник, срещу решение № 2631 от 15.04.2015 г., постановено по адм. дело № 4278/2014 г. по описа на Административен съд С. - град, с което по жалба на "П." АД е отменено издадено от длъжностно лице на касатора предписание от 17.12.2013 г., обективирано в Констативен протокол № УООВП-ЕМ-90 от същата дата. Иска се отмяна на съдебното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "П." АД, чрез управителя си оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, който въпрос е разрешен с определение № 11484 от 30.09.2014 г. по адм. дело № 11522/2014 г. на ВАС, пето отделение. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е изяснил е релевантните за спора факти. При проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. За приетото фактически и правно се е обосновал. Вярно е, че в случая не е наложена принудителна административна мярка, а на дружеството е дадено предписание по чл. 155, ал. 2 от ЗООС при упражнен от административния орган текущ контрол. Тази част от мотивите на АССГ обаче не влияе върху резултата по делото, както и допуснатата ЯФГ, която е поправена. Административният орган не е изложил мотиви за дадените предписания. От материалите по делото не се установява, че намерените при проверката вещества са отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от ЗУО. По този начин не може да се направи извод какво конкретно нарушение е извършено и каква е непосредствената опасност за околната среда. Направени са единствено констатации за налични предмети (стъкленици, колби, контейнери и вещества, съдържащи се в тях), за които се споменава, че са с неясен състав и произход. Изяснено е обаче, че наличните предмети и инвентар не са собственост на "П." АД, а на "А." ООД, който е наемател на няколко склада и производствени помещения в базата. Обстоятелството, че договорът е прекратен поради неизпълнение, не прави ответното дружество притежател на неговото имуществото. Освен това върху това имущество е наложен запор от ЧСИ по изпълнително дело срещу "А." ООД. Последното е било и в производство по несъстоятелност, което е приключило. Вместо да бъде упражнена държавната принуда спрямо него, РИОСВ необосновано твърди, че тъй като представител не може да бъде открит, то за освобождаването на терена следва да отговаря "П." АД като собственик. Игнориран е факта, че управителят на това дружество от 2011 г. насетне постоянно сигнализира пред компетентните органи за съществуващите проблеми, като обяснява усложненията около активите на наемателя си, от които не може противоправно да се освободи. Видно от кореспонденцията между страните, самият орган приема, че "описаните в сигнала опасни химически вещества са събрани и съхранени в закрити складови помещения, които са с ограничен достъп на външни лица и не са изоставени или нерегламентирано изхвърлени". Но само поради обстоятелството, че складовите помещения са притежание на "П." АД и за вещите на "А." ООД е прието, че са отпадъци и то опасни, без да е доказано това, които отпадъци се намират "във владение" на ответника, отговорността за обезвреждането/оползотворяването им е вменена на него, което не кореспондира със закона и целта му. Административният орган в лицето на РИОСВ би следвало да използва правомощията си да разреши ситуацията по разумен начин, добросъвестно и справедливо в съответствие на принципа за съразмерност на чл. 6 от АПК. Предвид изложеното правилно съдът е приел и обосновал, че обжалваното предписание в Констативен протокол № УООВП-ЕМ-90/17.12.1013 г. е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила при липса на касационните основания по чл. 209 от АПК. Съобразно този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на разноски, като предвид възражението за прекомерност на касатора, правната и фактическа сложност на спора и липсата на активно процесуално поведение на ангажирания от "П." АД пълномощник възнаграждението му за касационното производство следва да се редуцира от 1000 лева на 450 лева, платими от РИОСВ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,