Решение № 9325 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11979/2011 г.

Решение № 9325 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11979/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ/Агенцията), подадена чрез процесуалния му представител - юрк. Григорова, срещу решение № 3557 от 18.07.2011 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 1638/2011 г. по описа на същия съд. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът незаконосъобразно е възприел заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ) без да го е обсъдил с останалите доказателства по делото и без да събере и други доказателства относно релевантните факти. Твърди, че към момента на постановяване на акта са били налице посочените в него фактически и правни основания за отнемане на разрешението, а именно - че процесното рекламно съоръжение е било технически неизправно и застрашаващо безопасността за движението на пътни превозни средства (ППС) и хора. Моли за отмяна на решението и за постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт. Претендира присъждане на деловодните разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Домейн Менада" ЕООД, гр. Стара Загора чрез пълномощника му - адв. Диклиева, в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на атакуваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за основателна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил заповед № РД-11-62/27.01.2011 г. на директора на Дирекция "ЕПРПМ" към АПИ, издадена на основание чл. 26, ал. 9 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 7, ал. 1 от Наредбата за специалното ползване на пътищата, с която е отнето разрешение № 590/7.05.2009 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение (РС), разположено в обхвата на Път II - 99 "Бургас - Созопол - Царево", км. 2+865 - дясно, с площ 12 кв. м., собственост на "Домейн Менада" ЕООД и е осъдил Агенцията да заплати направените от жалбоподателя "Домейн Менада" ЕООД съдебни разноски. Според установеното по делото от фактическа страна при извършена на 02.12.2010 г. проверка на състоянието на експлоатираното от "Домейн Менада" ЕООД рекламно съоръжение, е констатирано, че същото е със скъсан винил, поради което е технически неизправно. Констатацията на длъжностните лица е отразена в констативен протокол № 1 от 02.12.2010 г. С писмо изх. № 1790/07.12.2010 г. на и. д. директора на ОПУ - Бургас дружеството е уведомено, че експлоатираните от него РС не отговарят на изискванията да бъдат поддържани в техническа изправност, добър естетически вид и в безопасно за движението на ППС и хора състояние, като му е предоставен 14-дневен срок да ги приведе в изискващото се състояние с предупреждение, че при неизпълнение на това задължение разрешението за специално ползване ще му бъде отнето, а РС - демонтирани за негова сметка. Към писмото са приложени снимки на процесното РС. На 14.01.2011 г. е извършена повторна проверка на съоръжението и е съставен констативен протокол № 2а, видно от който РС продължава да е със скъсан винил. Със заповед № РД-11-62/27.01.2011 г. на директора на Дирекция "ЕПРПМ" към АПИ е отнето издаденото на "Домейн Менада" ЕООД разрешение № 590/7.05.2009 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение. Като правно основание за прилагане на тази мярка е посочена разпоредбата на чл. 26, ал. 9 ЗП, а като фактическо такова - неизпълнение на писмо изх. № 1790/07.12.2010 г. на и. д. директора на ОПУ - Бургас за отстраняване на техническата неизправност на РС, което неизпълнение е в нарушение на т. 1 от горепосоченото разрешение. Заповедта е мотивирана с това, че дружеството-титуляр на разрешението не полага грижaта на добър стопанин, не поддържа съоръжението в техническа изправност и в безопасно за движението на ППС и хора състояние. За да отмени процесната заповед съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата форма и съдържание, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. Посочил е, че липсата на конкретизация на нередностите в изпратеното до дружеството писмо за привеждане на РС в изискуемото състояние, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обуславя незаконосъобразност на акта. Счел е обаче, че визираните в заповедта фактически основания за издаването й не съответстват на действителните такива. Според приетото по делото заключение на СТЕ скъсаният винил на РС не влияе на неговата техническа изправност, нито на безопасността му за движението, но засяга естетическия му вид. Видно от същото заключение, независимо от скъсания винил, процесното РС е технически изправно, годно е за експлоатация и е безопасно за преминаващите ППС и хора. Въз основа на становището на вещото лице съдът е приел, че процесното съоръжение е технически изправно, без корозирали елементи и не създава опасност за движението по пътя, в близост до който е монтирано, поради което не са налице посочените в заповедта основания за отнемане на разрешението. Обосновал е извод, че скъсаното винилово покритие, което служи за рекламно пано, разваля естетическия му вид, но не компрометира неговата техническа изправност и безопасност. Според решаващия съд лошият естетичен вид би могъл да бъде предпоставка за отнемане на даденото разрешение, но в конкретния случай отнемането е извършено на друго фактическо основание - неподдържане на съоръжението в техническа изправност и в безопасно за движението състояние, а не поради лошия му вид. С тези мотиви съдът е приел заповед № РД-11-62/27.01.2011 г. на директора на Дирекция "ЕПРПМ" към АПИ за незаконосъобразна. Решението е неправилно. Изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на атакувания административен акт са необосновани и в противоречие с материалното право. От установените фактически обстоятелства и анализа на приложимата нормативна уредба се налага извод, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с процесуалните правила и с материалноправните разпоредби и е съобразен с целта на закона. Републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура", която съгласно чл. 21, ал. 3, т. 10 от ЗП издава разрешения за специално ползване на пътищата. Разпоредбата на чл. 26, ал. 7, т. 2 от ЗП изисква разрешенията да се издават при условие, че са спазени изискванията на Закона за движение по пътищата, този закон, подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и нормите за проектиране на пътища. Съгласно чл. 26, ал. 9 ЗП, разрешенията се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях. Няма спор, че "Домейн Менада" ЕООД е било притежател на разрешение № 590/7.05.2009 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, разположено в обхвата на Път II - 99 "Бургас - Созопол - Царево", км. 2+865 - дясно, с площ 12 кв. м. В т. 1 на издаденото му разрешение на дружеството е вменено задължение да полага грижата на добър стопанин, да поддържа съоръжението в техническа изправност и в добър естетически вид, в безопасно за движението на пътните превозни средства и хора състояние. От извършените проверки на експлоатираното от "Домейн Менада" ЕООД рекламно съоръжение, предмет на разрешението, е безспорно установено, че същото е със скъсан винил. Доказателствата по делото сочат, че въпреки дадените на дружеството указания за привеждане на РС в надлежен вид и състояние, то не е изпълнило задължението си по т. 1 от горепосоченото разрешение. Към писмото, с което дружеството е уведомено, че процесното съоръжение не отговаря на изискванията по т. 1 в разрешението и му е определен срок за отстраняване на несъответствието, са приложени снимки на РС, от които е видна неизправността, а именно - скъсано рекламно пано, която е следвало да бъде поправена. В тази връзка съдът правилно е приел, че липсата на връчване на дружеството на съставените при проверките констативни протоколи не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не нарушава правото на защита на заинтересованото лице в административното производство, тъй като от описаните в уведомлението задължения на титуляря на разрешението и изпратения му снимков материал става ясна по несъмнен начин конкретната нередност по РС, чието поправяне дружеството дължи. Цитираните констативни протоколи не съдържат информация, различна от тази в уведомителното писмо и визуализирана на снимките, поради което обстоятелството, че дружеството не е запознато изрично с тях не сочи на допуснато процесуално нарушение при издаване на заповедта, което да съставлява основание за отмяната й. Неправилни са изводите на съда за противоречие на процесната заповед с материалноправните разпоредби. Спорът в случая се свежда до въпроса за наличието или липсата на фактическото и правно основание, послужило за издаване на административния акт, а именно - налице ли е неизпълнение от страна на "Домейн Менада" ЕООД на условията в издаденото му разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение. Настоящият касационен състав намира, че са осъществени материалноправните предпоставки за отнемане на разрешението на "Домейн Менада" ЕООД. Непрецизните формулировки при мотивирането на административния акт не променят крайния извод за неговата материална законосъобразност. Съдържанието на заповедта, в която е визирано и писмо изх. № 1790/07.12.2010 г. на и. д. директора на ОПУ - Бургас, води на извод, че разрешението е отнето поради неизпълнение на заложените в него условия по т. 1, т. е. поради неспазване на задълженията на дружеството да полага грижата на добър стопанин, да поддържа РС в техническа изправност, в добър естетически вид и в безопасно за движението на пътните превозни средства и хора състояние - основания за отнемане по смисъла на чл. 26, ал. 9 ЗП. За да са изпълнени целите на закона и приложен точно неговия смисъл, рекламното пано не следва да се възприема като отделен, самостоятелен, независим от съоръжението компонент, за който изискванията по т. 1 от разрешението не се прилагат, а като неразделна съставна част на рекламното съоръжение, формираща неговата цялост. В този смисъл нарушената цялост на винила представлява техническа неизправност на съоръжението, респективно - носи съответен риск за движението по пътя. Скъсаното рекламно пано и непоправянето му въпреки дадените указания за това безспорно сочат на липса на полагане от дружеството на грижата на добър стопанин по отношение на експлоатирания обект. Не е спорно по делото и че съоръжението е в лош естетически вид. Фактът на нарушената цялост на паното, състоянието му към момента на проверките и оценката на причините, довели до това състояние, поставят под съмнение техническата изправност на цялото съоръжение, както и безопасността за движението на ППС и хора. В тази връзка, заключението на вещото лице относно безопасността на съоръжението със скъсан винил касае въпрос, на който експертизата не би могла да отговори категорично и еднозначно. Поради това съдът необосновано и незаконосъобразно е приел, че не са налице визираните в заповедта фактически основания за отнемане на разрешението. Скъсаният винил на съоръжението и липсата на предприети действия по отстраняване на неизправността обуславят извод за лошо стопанисване на РС от "Домейн Менада" ЕООД в нарушение на задълженията на дружеството по т. 1 от разрешението, поради което е налице хипотезата на чл. 26, ал. 9 ЗП. Като е отнел разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС, административният орган е приложил правилно закона и е издал законосъобразен акт, който съдът неправилно е отменил. Що се отнася до оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция намира същото за неоснователно. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Обсъдени са обективно и изчерпателно доводите на страните. По делото са събрани достатъчно и годни доказателства, установяващи релевантните за спора факти, въз основа на които съдът е могъл да се произнесе по съществото на спора с краен съдебен акт. Заключението на вещото лице по назначената от съда експертиза не е оспорено от страните. Същото е ценено от съда съобразно изискването на чл. 202 ГПК. Процесуалният представител на касатора е упражнил правото си по чл. 200, ал. 2 ГПК да задава въпроси при изслушването на вещото лице за изясняване на даденото от него заключение. С оглед данните в административната преписка и наличието на СТЕ, от които се установяват спорните факти, несъбирането на допълнителни доказателства относно същите факти, в частност - свидетелски показания на длъжностните лица, съставили констативните протоколи, се явява безпредметно и не сочи на допуснато процесуално нарушение в първоинстанционното производство, каквото се претендира в касационната жалба. Съображенията на първоинстанционния съд, изложени в негово протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 30.06.2011 г., за липса на необходимост от изслушване на служебно допуснатите свидетелски показания са законосъобразни и се споделят от настоящия състав. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна. Обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което подлежи на отмяна като неправилно. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като се отхвърли жалбата на "Домейн Менада" ЕООД срещу заповед № РД-11-62/27.01.2011 г. на директора на Дирекция "ЕПРПМ" в Агенция "Пътна инфраструктура". С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на деловодните разноски, в полза на административния орган се дължат направените такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, "Домейн Менада" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на АПИ сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, възлизащо в размер на 150 лева за всяка инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - седмо отделение,