Решение № 15340 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10453/2016 г.

Решение № 15340 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10453/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Е. Н. Г., С. Х. Г. и Н. Е. Г. от гр. С. против решение № 4667/04.07.2016 г., постановено по адм. д № 8016/2015 г. по описа на Административен съд С. град. О. неговата неправилност като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на закона и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и искат отмяната му. О. Д. за национален строителен контрол чрез процесуалните си представители в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. град се е развило по исковата молба на Е. Г., С. Г. и Н. Г., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ са предявили субективно съединени искове за обезщетяване на претърпени от всеки от тях имуществени вреди, пропуснати ползи, произтичащи от отменен по съдебен ред отказ на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район да се произнесе по подадена от тях жалба против изричен отказ на главния архитект на район "Красна поляна", Столична община, обективиран в писмо от 26.03.2015 г. Отказът на главния архитект е по направено от ищците искане за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект "Преустройство и промяна на предназначението на "Кафе - сладкарница със сладкарска работилница" в "Аптека за лекарствени продукти, с изключение на приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура". Вредите се основават на невъзможността да се ползва собствения им обект по предназначение аптека в посочения в исковата молба период. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователни и недоказани предявените искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди като е приел, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, но не са доказани претендираните вреди, като негова пряка и непосредствена последица. Решението в частта му, с която са отхвърлени предявените искове е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт на техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е изводът на първоинстанционния съд в обжалваното решение, че в случая не е установено наличието на всички законови предпоставки, при което предявените искове се явяват неоснователни. При претендирани вреди като пропуснати ползи вероятността от настъпването им следва да е несъмнена и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени и няма да бъдат получени твърдяните доходи. В случая това не е така. Доказана е по делото една от законовите предпоставки - отмяна по съдебен ред на незаконосъобразен акт на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район /РДНСК-ЮР/, но не и останалите, реално причинена вреда в пряка причинна връзка от отменения акт. Твърдяната в исковата молба невъзможност ищците да реализират доходи от собствения им имот, при ползването му като аптека, не произтича от отменения по съдебен ред отказ на началника на РДНСК- ЮР да се произнесе в установения в чл. 216, ал. 7 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ срок. Промяната на предназначението на притежавания имот може да бъде извършена с акт на главния архитект на района, но не и с акт на контролния орган по чл. 216, ал. 7 ЗУТ, при дадените му закона правомощия в чл. 216, ал. 6 ЗУТ. Началникът на РДНСК не решава спора по същество. Ако отмени разрешение за строеж или отказ за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж, той изпраща преписката за преразглеждане от компетентния орган - на главния архитект на общината /района/. Следователно от неговия акт не произтичат твърдяните от ищците последици, а именно неизвършване на исканата промяна на предназначението на обекта им. Както правилно е прието в обжалваното решение, тази промяна винаги е опосредена от акт на съответния главен архитект, в случая този на район "Красна поляна", Столична община. Още по малко неосъществените права може да произтекат от отменения в случая отказ на контролния орган да се произнесе в законоустановения срок. Единствена последица от тази отмяна е постановеното от съда връщане на преписката на същия орган за ново произнасяне по същество на обжалвания отказ, като от нея не следва основателност на исканата промяна на предназначението на притежавания имот. Претендираните последици, настъпването на твърдяните вреди не може да се презумират в исковото производство. Ищецът е този, който следва да докаже основателността на претенцията си, което безспорно в случая не е сторено. Предявените искове, като неоснователни, правилно са отхвърлени с обжалваното решение. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявените искове, тъй като вредите в претендирания размер не се основават на неполучен наем по представения по делото договор, а от невъзможността да ползват собствеността си по предназначение. Изрично в т. 3.1 от молбата за отстраняване на нередовностите на исковата молба е посочено, че ищците са лишени от възможността да получават доходи от имота си, с предназначение "аптека" в размер на 2000 евро месечно, съгласно чл. 2.1 от договора за наем от 01.04.2013 г. Основателна е касационната жалба в частта и, с която с обжалваното решение ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски по делото. В проведеното на 30.05.2016 г. съдебно заседание процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че не се претендират разноски по делото. Въпреки това с обжалваното решение разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение са присъдени на ответника. В тази му част обжалваното решение е недопустимо. Обемът на търсената защита се определя от страните по делото. В случая ответникът по делото не е отправил до съда искане да му бъдат присъдени разноски. Произнасяйки се по непредявено искане административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото в тази му част да се прекрати. В останалата му част като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение