Решение № 1456 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15626/2009 г.

Решение № 1456 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15626/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Йордан Драганов Гаврилов от гр. Кюстендил срещу Решение № 13248 от 6.11.2009 г. по адм. д. № 7743/2009 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да се уважи първоначалната жалба и да се присъдят направените разноски за двете инстанции. Ответникът Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Петчленен състав, като съобрази доводите на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Йордан Драганов Гаврилов от гр. Кюстендил срещу Заповед рег. № К-409 от 29.01.2009 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 268, ал. 1 и ал. 3 от ППЗМВР е прекратено служебното правоотношение на главен инспектор Йордан Драганов Гаврилов, началник на сектор в отдел "Опазване на обществения ред и превенция" към Областна дирекция на МВР - Кюстендил, категория В, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. По делото са събрани всички относими към спора доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. Фактическите и правни изводи са обосновани и законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. Заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган при спазване на установената форма и съдържа реквизитите по чл. 269 от ППЗМВР. Издадена е след мотивирано предложение до органа по назначаването, съдържащо съображения относно възрастта и осигурителния стаж на служителя в МВР, като по този начин са изпълнени изискванията на чл. 268, ал. 1 и чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР. При издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е придобил право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, в която хипотеза по инициатива на органа по назначаването и по негова преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, служебното му правоотношение е прекратено. Като е приел, че не са налице основанията за оспорване по чл. 146 от АПК, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав