Решение № 12250 от 13.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5977/2017 г.

Решение № 12250 от 13.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5977/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Б. Н. - Личева, от гр. Б. ул. "Т." №..., чрез процесуалния й представител адв. Димитрова, против решение № 2686 от 6.03.2017 г. постановено по адм. дело № 10765/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата и против заповед № РД-26-199/30.06.2015 г. на министъра на отбраната, както и искането на жалбоподателката за поправка на основанието за прекратяване на служебното и правоотношение, от министъра на отбраната в служебната й книжка, чрез вписване на друга дата, от която е прекратено правоотношението й. В жалбата са наведени доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК - нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - Министъра на отбраната, чрез процесуалния си представител юрк. Благоева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображеншията на страните, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред тричленния състав на Върховния административен съд - пето отделение, е била заповед № РД-26-199/30.06.2015 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради съкращаване на длъжността и във връзка с Устройствен правилник на министерството на отбраната, изм. и допълнен с ПМС № 123/2015 г. обнародван в ДВ. бр. 37/2015 г. и утвърдено ново длъжностно разписание № АМ - 250, в сила от 01.07.2015 г. е прекратено служебното правоотношение на В. Б. Н. - Личева на длъжност "старши инспектор" в отдел "Контрол на административното дейност и противодействие на корупцията, Инспекторат на министерство на отбраната", с ранг II младши, считано от 1.07.2015 г. От доказателствата по делото съдът е установил, че в действалото щатно и поименно разписание преди издаване на оспорената заповед № АМ-248, в сила от 1.02.2014 г. в отдел "Контрол на административната дейност и противодействие на корупцията" е имало 8 щатни бройки - началник отдел - 1, държавен инспектор - 2, главен инспектор - 4, старши инспектор - 1, последната заемана от жалбоподателката. Незаета щатна бройка е била една от бройките за държавен инспектор. Видно от цитираното в оспорената заповед ново щатно разписание № АМ - 250, в сила от 1.07.2015 г., в отдела вече са предвидени 7 щатни бройки, като няма предвидена длъжност "старши инспектор". В поименното разписание от 1.07.2015 г. на свободната до момента щатна бройка за "държавен инспектор" е назначен държавен служител, който според приетото, неоспорено от страните и кредитирано от съда заключение на вещото лице, преди тази дата е бил на длъжност "началник отдел" в друга дирекция на министерство на отбраната. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, спазени са всички изисквания на процесуалните правила и материалният закон е приложен правилно. В тази насока е изложил и доводи, че оспорената пред него заповед е издадена при спазване на материалноправните предпоставки, визирани в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на заеманата от служителката длъжност. В следствие на влизане в сила на промяната в длъжностното разписание от 1.07.2015 г., бройката за длъжността "старши инспектор" е закрита и длъжността е премахната като нормативна позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. При анализ на длъжностните характеристики за длъжността "държавен инспектор" и "главен инспектор" сравнени с отпадналата длъжност, съдът е приел, че същите имат някои общи задължения и изисквания, доколкото в тях също като в длъжностната характеристика на жалбоподателката има предвидена контролна дейност по отношение на прилагане на законодателството. От друга страна в длъжностните характеристики на "държавен инспектор" и "главен инспектор" има аналитични функции и произтичащите от тях задължения, които липсват в длъжностна характеристика на жалбоподателката за длъжността " старши инспектор". Длъжностите "държавен инспектор" и "главен инспектор" са и с по-високо длъжностно ниво и по-високи изисквания за заемане в сравнение с длъжността "старши инспектор". С оглед изложеното съдът е приел, че с новото длъжностно разписание не е създадена длъжност, чиито функции, задължения и изисквания да са същите или еднакви в преобладаващата си част с тези на жалбоподателката. Относно обстоятелството, че към момента на издаване на оспорената заповед, на В. Б. Н. - Личева е било разрешено ползване на неплатен отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст /родено на 8.08.2008 г./, считано от 30.06.2015 г. до 29.12.20015 г., видно от заповедта на л. 35., съдът е изложил доводи, че това не противоречи по - никакъв начин на разпоредбата на чл. 167а, ал. 8 от КТ, тъй като цитираната разпоредба единствено приравнява времето на използване на отпуска по чл. 167а КТ на трудов стаж. С оглед изложеното съдът е приел, че заповедта е законосъобразна при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й. Решението е правилно. По делото няма спор за факти. Съдът правилно е установил фактическата обстановка и е стигнал до правилни и обосновани изводи. За да бъде реализирано законосъобразно визираното в чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл правомощие на органа по назначаването е необходимо да е установено по безспорен начин, че е налице съкращаване на съответната длъжност. Както правило е прието от тричленния състав белезите на понятието "длъжност в администрацията" са определени като: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже пред съда, че тази длъжност вече не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. От доказателствата по делото е безспорно, че в организационната структура, в която е работила жалбоподателката в министерството на отбраната са извършени по надлежния ред устройствени промени. В резултат на тези промени е безспорно установено, че длъжността "старши инспектор" не фигурира в новото длъжностно разписание в сила от 1.07.2015 г (л. 187) от делото, като нормативно определена позиция. При анализ на относимите доказателства съдът правилно е установил, че длъжността не съществува и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. С оглед изложеното тричленният състав е направил правилен и обоснован извод, че е налице реално съкращаване на длъжността на касаторката т.е., налице са законовите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за издаването на заповедта. При така установеното настоящата инстанция счита, че посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което жалбата против оспорения административен акт е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, предвид което и съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение, в размер на 150 (сто и петдесет) лева, Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия