Решение № 12004 от 7.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5998/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, както следва:

1. Първата касационна жалба е подадена от Ади Корпорейшън 2000 ЕООД, с ЕИК 203146158, чрез процесуалния представител адв. С. Желязкова, срещу Решение 1576 от 11.03.2024 г., постановено по адм. д. 7244 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2021 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение с рег. 32-157640 от 19.05.2021 г., издадено от директора на ТД Северна Морска (понастоящем ТД Митница Варна) и са присъдени разноски за производството на другата страна и

1. Втората касационна жалба е подадена от директора на ТД Митница Варна, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт А. Шулева, срещу Решение 1576 от 11.03.2024 г., постановено по същото дело на АССГ, в частта, с която е отменено Решение с рег. 32-157640 от 19.05.2021 г., издадено от директора на ТД Северна Морска (понастоящем ТД Митница Варна), в частта му по т. 1, с която са извършени корекции по митническа декларация (МД) 18BG002002Н0024738 от 15.02.2018 г. и в резултат на това са начислени и взети под отчет мито в размер на 12849,80 лв. и данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 31937,17 лв., съответно са установени за досъбиране мито в размер на 9994,28 лв. и ДДС в размер на 1998,85 лв., ведно с лихви за забава, и са присъдени разноски.

В първата касационна жалба се поддържа становище, че в обжалваната от този касационен жалбоподател част съдебното решение е неправилно, като в тази връзка са изложени доводи, които сочат на неговото противоречие с материалния закон и необосноваността му касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд не обсъдил наведените от дружеството доводи, че проби били взети единствено по три митнически декларации, а тестване на стоките по останалите седемнадесет декларации, предмет на административния акт, не било извършено. Смята, че при наличието на две противоречащи си единични експертизи съдът е следвало да назначи тройна такава за разрешаване на спорните по делото въпроси. Възразява срещу приложимостта към спора на решението по дело С-571/2012 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС). В тази връзка счита, че стоките, от които са взети проби, следва да са идентични на тези от предходните относими декларации, в това число по отношение на техния състав, а деклараторът има право да оспорва представителността на частично взетите проби, което било сторено в конкретния случай. Акцентира върху липсата на идентичен състав на стоките по конкретния казус. Оспорва извода на съда и митническия орган, че стоката е палмов шортънинг като излага в тази връзка доводи за характера на този продукт и разликата между него и палмовата мазнина. Твърди, че изследваните проби не са взети по надлежен ред. Поддържа становище, че по делото отсъствали доказателства мазнината да е претърпяла текстуриране. Отправя критики към вътрешната методика РАП 66, като смята, че чрез нея не може да се установи текстуриране на мазнината. По изложените съображения иска отмяната на съдебното решение в оспорената му част и уважаване на жалбата и в тази част.

В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа касационната жалба от негово име, а по същество моли да бъде уважена. Акцентира върху обстоятелството, че пробите са изследвани 3 години след тяхното вземане, без доказателства по какъв начин и при какви условия са съхранявани те. Подчертава и факта, че съдържащият се в тях продукт бил с изтекъл срок на годност с повече от 2 години, в резултат на което свойствата му са съществено променени и не могат да послужат за обективно изследване. Мотивира съображения, че изследващият орган по митническата експертиза не е независима акредитирана лаборатория, а лаборатория, подчинена изцяло на АМ. Отправя упреци към метода на изследване, който не бил сертифициран в България, изследването с пенетрометър не можело да докаже вида на мазнината, а само твърдостта и пластичността ѝ. Излага съображения, че заключенията на съдебно-химичната експертиза (СХЕ), приети по делото били категорични, че процесните стоки представляват чисто палмово масло, избелено, деодорирано и с непроменен химически състав. Претендира присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство съобразно представени доказателства и списък на разноските.

Във втората касационна жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната му от този касационен жалбоподател част поради постановяването му противоречие с материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се липсата на мотиви по въпроса за отмяната на определения нов тарифен код по МД от 15.02.2018 г., доколкото по отношение на останалите митнически декларации съдът приел, че направеното определяне на нов тарифен код е правилно. В този смисъл след отмяната на съдебното решение в оспорената от този касационен жалбоподател част, се иска оспорването на митническото решение в отменената от първоинстанционния съд част да се отхвърли. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение и се прави бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебното заседание пред настоящия съд вторият касационен жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание са постъпили писмени бележки по съществото на спора.

Тази касационна жалба се оспорва от ответника по нея Ади Корпорейшън 2000 ЕООД в съдебното заседание пред настоящия съд чрез представляващия дружеството адвокат, който по същество на оспорването моли оставяне в сила на съдебното решение в така оспорената му част.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби в представено по делото писмено становище по съществото на спора, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани от тях части, срещу акт, който подлежи на касационна проверка и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледани по същество - първата касационна жалба е основателна, а втората е неоснователна.

Производството пред АССГ е било образувано по жалба на Ади Корпорейшън 2000 ЕООД срещу Решение с рег. 32-157640 от 19.05.2021 г., издадено от директора на ТД Северна Морска (понастоящем ТД Митница Варна), с което въз основа правила 1 и 6 на Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура (КН) на Европейския съюз (ЕС) и Обяснителните бележки към Хармонизираната система (ХС) за описание и кодиране на стоките (ОБХС), както и на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., чл. 48 от същия, във вр. с чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 56 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., във вр. с чл. 5, т. 39 от същия, във вр. с чл. 77, пар. 1, във вр. с чл. 85, пар. 1, във вр. с чл. 101, пар. 1, във вр. с чл. 102, във вр. с чл. 103, пар. 3 б от този регламент, във вр. с чл. 54, ал. 1, чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 59 АПК, са коригирани данните по двадесет МД с MRN, както следва - 18BG002002H0024738 от 15.02.2018 г.; 18BG002002H0026512 от 20.02.2018 г.; 18BG002002H0027715 от 22.02.2018 г.; 18BG002002H0033002 от 08.03.2018 г.; 18BG002002H0035440 от 14.03.2018 г.; 18BG002002H0036311 от 15.03.2018 г.; 18BG002002H0039430 от 21.03.2018 г.; 18BG002002H0046921 от 04.04.2018 г.; 18BG002002H0046930 от 04.04.2018 г.; 18BG002002H0048790 от 12.04.2018 г.; 18BG002002H0056862 от 02.05.2018 г.; 18BG002002H0063301 от 14.05.2018 г.; 18BG002002H0077315 от 07.06.2018 г.; 18BG002002H0054681 от 25.04.2018 г.; 18BG002002H0123654 от 03.09.2018 г.; 18BG002002H0126848 от 10.09.2018 г.; 18BG002002H0132052 от 18.09.2018 г.; 18BG002002H0132079 от 18.09.2018 г.; 18BG002002H0135030 от 26.09.2018 г.; 18BG002002H0140521 от 04.10.2018 г. По отношение на всяка една от декларираните в тях стоки, с описание Рафинирана и деодорирана палмова мазнина Golden Rose Brand Palm Fat, с декларирана страна на износ и произход - Индонезия, е променен декларираният код по ТАРИК от 1511909900 на 1517909990, към който коригиран код е приложима по-висока ставка за мито от 16%, вследствие на което са начислени и взети под отчет нови задължения за мито и ДДС, като в тежест на Ади Корпорейшън 2000 ЕООД са установени публични задължения за досъбиране на мито в размер на 181659,93 лв. и за ДДС в размер на 36331,97 лв. или общо 217991,90 лв., ведно с лихви за забава.

По направено възражение от оспорващото дружество за изтекла давност за част от установените задължения първоинстанционният съд формирал извод, че действително част от декларациите били подадени в периода между 15.02.2018 г. 04.10.2018 г., а спорното митническо решение било издадено на 09.05.2021 г., която дата била след изтичане на тригодишния срок по чл. 103, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за част от декларациите. Съобразил обаче, че разпоредбата на чл. 103, пар. 3, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. предвижда спиране на тригодишния срок по пар. 1 за периода от уведомяване на длъжника по реда на чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. до момента на изтичане на предоставения на задълженото лице срок за становище по уведомяването. Като констатирал, че такова уведомяване било направено с писмо 32-42214 от 08.02.2021 г., а срокът за становище бил 30-дневен, решаващият състав на АССГ стигнал до извод, че единствено по отношение на МД 18BG002002H0024738 от 15.02.2018 г. е изтекъл тригодишния срок по чл. 103, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което начисленото по нея митническото задължение и задължение за ДДС били погасени по давност.

По отношение на останалите митнически декларации първоинстанционният съд приел, че спорният въпрос по делото бил дали декларираните в тях стоки следва да се тарифират по позиция 1511 от ОБ към КН на ЕС, която включва: Палмово масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени, или по позиция 1517 Маргарин, хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини или масла и техните фракции от 1516.

За да отхвърли оспорването в тази му част, първоинстанционният съд взел предвид тълкуването на СЕС, дадено в решение по дело С-292/22 г. като приел, че по неговия смисъл, за да се изключи класирането на разглежданите продукти в позиция 1511, е достатъчно да се определи дали съответните продукти са претърпели някаква друга обработка, различна от рафинирането, като например текстуриране, което съгласно съответната бележка към ОБХС се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта.

Съдът приел за безспорно, че продуктът по процесните МД представлява рафинирано палмово масло, като релевантният въпрос бил дали то е претърпяло някаква друга обработка съобразно посоченото тълкуване на СЕС. За да отговори на този въпрос, съдът споделил констатациите, заключенията и изводите, направени по приложените по делото три митнически лабораторни експертизи (МЛЕ), извършили анализ на три проби за проверка на тарифно класиране, взети от стоката по МД с номера 18BG002002H0024738 от 15.02.2018 г.; 18BG002002H0026512 от 20.02.2018 г. и 18BG002002H0027715 от 22.02.2018 г. При изследване на пробите чрез метод на пенетрация, извършена с пенетрометър по правилата на вътрешна методика - Работна аналитична процедура /РАП/ 66 на ЦМЛ, базирана на стандарт AOCS (American Oil Chemists Society) Cc-16-60, от митническата лаборатория било установено, че върху продукта била извършена обработка чрез текстуриране, която го квалифицирала като палмов шортънинг, от видовете, предназначени за приготвяне на различни видове теста.

Съдът формирал извод, че приетите по делото заключения на СХЕ не дават основания да се игнорират резултатите от МЛЕ, тъй като сметнал, че по същество не ги оборват. Отхвърлил заключенията на вещото лице К., че липсвали референтни стойности за доказване на палмов шортънинг и че с прилагането на американския стандарт AOCS Cc-16-60 не можело да се определи вида на мазнината, а само нейната твърдост. В тази връзка цитирал приложено към експертизата писмо от доц. К. от Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ), в което било посочено, че за установяване на разликата между палмова мазнина и палмов шортънинг е необходимо да се изследва консистенцията на продукта с пенетрометър, което в случая било извършено при МЛЕ.

Първоинстанционният съд не възприел и довода, че разработената от ЦМЛ и използвана при изготвянето на МЛЕ методика РАП 66 не отговаря напълно и точно на описаната методология по стандарт AOCS Cc-16-60. Ценил заключенията на изготвените МЛЕ, доколкото липсвал друга утвърден стандарт или методика, по която да може да се установи спорното обстоятелство, предвид правомощията и нормативно заложените функции на ЦМЛ, както и липсата на причина, която да поставя под съмнение обективността и надеждността на изследването. Отрекъл извода на вещото лице К. и поради необоснованост - тъй като не било посочено в каква насока би могла да се изрази неточността на изследването по отношение консистенцията на продукта, нито било дадено заключение, че посоченото несъответствие действително е довело до неточни резултати.

По така изложените мотиви, съдът направил извод, че внесената от Ади Корпорейшън 2000 ЕООД стока по процесните двадесет митнически декларации - палмово масло, рафинирано, избелено и деодорирано е претърпяло допълнителна обработка за промяна на консистенцията му, поради което стоката правилно е класирана в позиция 1517 с код съгласно спорното митническо решение, като в него правилно са определени и размерите на възникналите задължения за мито и ДДС.

По гореизложените съображения първоинстанционният съд отхвърлил оспорването на дружеството срещу процесното митническо решение, освен в частта му, с която бил определен нов код по ТАРИК за стоката по митническа декларация 18BG002002H0024738 от 15.02.2018 г. и били начислени съответни задължения за мито и ДДС, в която част отменил митническия акт. С оглед изхода на спора били присъдени и разноските на страните.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е неправилно поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон в частта, с която е отхвърлена жалбата на Ади Корпорейшън 2000 ЕООД срещу Решение с рег. 32-157640 от 19.05.2021 г., издадено от директора на Териториална дирекция Северна Морска и в частта на присъдените на АМ разноски, и правилно като резултат в останалата си част.

Правилно първоинстанционният съд е определил приложимото материално право и принципно приложимото към казуси като този, Решение на СЕС от 15.06.2023 г. по дело С-292/2022 г.

Практиката на СЕС сочи критериите за класиране на стоките по позициите от КН. Така според т. т. 27, 28 и 29 от Решение на СЕС (пети състав) от 11 януари 2007 г. по дело C-400/05 г. решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва по правило да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по КН, както и в забележките към разделите или главите. Предназначението на продукта може да бъде обективен критерий за класиране, доколкото то е вътрешно присъщо за този продукт, като последното трябва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. В същата посока е и решението по дело С-486/06 г. и т. 28 от решението по дело С-725/21 г.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на митническия орган в казуса е да установи характеристиките и качествата на внесената от дружеството стока, които я дисквалифицират от декларираната позиция 1511 и са основание за класирането й в позицията от разпоредителната част на решението му 1517, и за възникване на допълнителните публични задължения за мито и ДДС.

Съгласно текста на позиция 1511 от КН тя обхваща палмово масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени. Според обяснителната бележка към ХС за позиция 1511 от ХС, чийто текст съвпада с този на позиция 1511 от КН, палмовото масло е предназначено за разни цели, а когато е рафинирано, се използва в хранителната промишленост, в частност като мазнина за готвене и за производство на маргарин.

В обхвата на позиция 1517 от КН са маргарин; хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от 1516, а именно различни от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин. Според ОБ към ХС за позиция 1517 от ХС, чийто текст съвпада с този на позиция 1517 от КН, тази позиция обхваща по-специално продукти, чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани, разбити или предварително обработени чрез текстуриране или по друг начин. Понятието текстуриране е дефинирано в посочената обяснителна бележка към ХС като видоизменение на текстурата или на кристалната структура. Във въпросната бележка се уточнява, че тази позиция включва и препаратите, получени от една единствена мазнина или от едно масло, дори хидрогенирани, които са били обработени чрез някой от неизчерпателно изброените в тази обяснителна бележка способи, сред които фигурира текстурирането. Сред основните продукти, класирани в тази позиция 1517 са посочени изрично продуктите, наречени "shortenings" (шортънинги), които съгласно същата ОБ са получени от масла или мазнини чрез текстуриране.

По разясненията от т. 44 от решението на Съда по дело С-292/22 г. е видно, че ... основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517, е, че представляват смеси, а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък препарати, а именно продукти, получени от една единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС. Според обяснителната бележка към ХС от позиция 1517 са изключени несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно. Позиция 1511 обхваща както суровото палмово масло и неговите фракции, така и рафинираното палмово масло и неговите фракции, които са рафинирани, но не са химически променени. Следователно към тази позиция не спадат палмовите масла, претърпели обработка, различна от рафинирането. В това отношение е ирелевантен въпросът дали съответните продукти са били химически променени в резултат от тази обработка.

В т. 46 от решението на СЕС по дело С-292/22 г. се посочва, че за да се изключи класирането на разглежданите продукти в позиция 1511, е достатъчно да се определи дали те са претърпели някаква обработка, различна от рафинирането, например текстуриране, което съгласно съответната ОБ към ХС се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта.

С оглед тълкуването на относимите правни разпоредби и решението на СЕС по дело С-292/22 г., правилно първоинстанционният съд е определил, че основният спорен въпрос по делото е дали процесната стока е претърпяла допълнителна обработка, различна от рафинирането, в който случай, съгласно разгледаното решение на СЕС същата, следва да бъде класирана в позиция 1517 от КН. В тази връзка е съществено да се установи дали приложените в случая от митническите органи процедури и методи на изследване са подходящи да доведат до съответстващи на КН резултати, т. е. дали посредством тях могат да се установят обективните характеристики на стоката за целите на правилното й тарифно класиране.

Неправилно обаче решаващият състав на АССГ е споделил извода на митническия орган, че процесната стока представлява палмов шортънинг, който продукт се явява палмова мазнина, която е претърпяла допълнителна обработка по смисъла на решението на СЕС по дело С-292/22 г. Посоченият извод на първоинстанционния съд се основава на извършените в рамките на административното производство по издаване на оспорвания административен акт три МЛЕ, които обаче в случая се явяват негодни доказателствени източници, тъй като достоверността на получените от тях резултати е разколебана, тоест недоказана. Това в случая е решаващо при извършване на преценка относно правилността на изводите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на спорния митнически акт.

Основателно в тази връзка е оплакването на първия касационен жалбоподател, че лабораторните изследвания на МЛЕ са направени от ЦМЛ след като вече е бил изтекъл срокът на годност на продукта, от който са взети анализираните проби. По това обстоятелство няма спор между страните. Възражение в този смисъл е направено от Ади Корпорейшън 2000 ЕООД още в първоинстанционната жалба. Изтеклата годност на пробите към момента на изследването им се потвърждава и от вещото лице К., която в констативно-съобразителната част от основното заключение на втората СХЕ прави констатация, че изследваните от ЦМЛ проби са с изтекъл срок на годност към момента на изследванията, доколкото анализите на митническата лаборатория са проведени на 20.01.2021 г. (вж. стр. 5 от заключението). При преглед на придружаващите документи по трите МД, от които са взети проби, се установява, че стоката по тях е със срок на годност от една година, а по сертификатите че стоката е годна до декември 2018 г. Тоест, обосновано е да се приеме, че към момента на изследване на продукта и изготвяне на МЛЕ срокът на годност на изследваните проби е бил изтекъл в значителен период от време назад.

Погледнато принципно, обосновано на логиката и нормалните взаимовръзки между явленията е да се предположи, че изследването на хранителен (и не само) продукт с изтекъл срок на годност, може да даде различни лабораторни резултати спрямо тези, които биха били получени при изследване на същия продукт, който обаче е в срок на годност. Посоченото схващане е потвърдено по делото от вещото лице К., която в отговора на девети въпрос от основното заключение на изготвената от нея СХЕ посочва не е правилно да се изследват проби от храни или хранителни продукти за човешка консумация след изтичане на срока им за годност, поради очаквани промени в някои от показателите.

При така очертаната принципна постановка, доказано относимо и релевантно за разрешаване на настоящия спор, е изначално поддържаното от оспорващото дружество възражение, че резултатите от извършените МЛЕ не са меродавни, предвид констатираното изтичане на срока на годност на изследваните проби. В тази връзка, както се спомена по-горе, в тежест на митническата администрация е било да установи характеристиките и качествата на внесената стока, които да я дисквалифицират от позиция 1511 и съответно я отнесат към позиция 1517 от КН. Ако митническият орган е считал, че изтичането на срока на годност на стоката не влияе на нейните характеристики и на резултатите от проведените изследвания, предвид направеното оспорване в тази връзка е следвало да въведе такива нарочни твърдения и да ги докаже чрез допустими доказателства и доказателствени средства, което не е сторил. Следователно, за да обори направеното от страна на оспорващото дружество възражение срещу валидността и верността на резултатите на извършените МЛЕ, администрацията е трябвало да ангажира доказателства в рамките на процеса, които да установят категорично обстоятелството, че анализираните проби са били годни за проведените върху тях изследвания въпреки изтеклия срок на годност на съдържащия се в тях продукт. Администрацията не е проявила процесуална активност в тази посока и посоченият релевантен факт не е установен и доказан по делото. За установяване и доказване на фактическите основания на спорното митническо решение, разпределението на доказателствената тежест е било указано от първоинстанционния съд с Разпореждане от 17.08.2021 г., поради което непопълването на делото с релевантна информация и непровеждане на доказване в указаната по-горе насока не се дължи на грешка на съда, а на процесуалната пасивност на митническия орган, който следва да понесе последиците на своето процесуално бездействие. При така приобщените доказателства, от които безспорно се установява факта на изтичане на срока на годност на продукта към момента на изследване на пробите за целите на МЛЕ , първоинстанционният съд е следвало да направи извод за незаконосъобразност на спорното митническо решение като основано на изследвания на образци с изтекъл срок на годност само на това основание.

Всъщност, въпросът за влиянието на изтеклия срок на годност върху характеристиките на изследвания продукт все пак е поставен макар от Ади Корпорейшън 2000 ЕООД, и е изследван от вещото лице К.. Оспорващото дружество е формулирало в доказателствените си искания пред първата инстанция за назначаване на СХЕ следния въпрос номер 9 В съответствие с изискванията за правилност при провеждане на изследване ли е подлагането на изследване на проби, които са с изтекъл срок на годност? По какъв начин се отразява върху правилността и точността на резултата изследването на проби с изтекъл срок на годност? Срещу така зададения въпрос към експертизата процесуалният представител на митническата администрация даже възразява в своя молба от 27.06.2022 г. без да съобрази относимостта му към спора, респективно необходимостта от установяване на този факт, свързан с фактическите основания, на които се основава спорното митническо решение. В отговора на втората част от така поставения въпрос вещото лице посочва, че в конкретния случай се наблюдава промяна на перокисното число и в трите проби то е с много завишени стойности, но констатира, че всички други изследвани параметри са в допустимите гранични стойности. Така формулираният отговор на вещото лице не изяснява обаче в необходимата степен значението на изтеклия срок на годност, тъй като изводът на експерта е формиран въз основа на резултатите от възложените от него изследвания към външна лаборатория, което е недопустимо. Освен това, обхватът на извършената СХЕ от вещото лице К. се явява недостатъчен, за да се формират изводи по отношение значението на изтеклия срок на годност на процесния продукт, тъй като в заключението липсват констатации по отношение на влиянието на този факт върху съществената физическа характеристика на продукта консистенция, която именно е ключов параметър по вътрешната методика на ЦМЛ за квалифициране на продукта като палмов шортънинг. Именно консистенцията е решаващият за конкретния случай физически параметър на продукта. Както се посочи, тежестта да установи тези факти е била на митническия орган и доколкото по делото не е установено и доказано, че изтичането на срока на годност на продукта е без значение за резултатите на изследването, респективно, че не е оказало влияние върху тези резултати, първоинстанционният съд е следвало да оцени този факт като препятствие да бъдат зачетени резултатите от трите МЛЕ, въз основа на които е издадено спорното митническо решение.

Наред с изложеното, дори да бяха направени изследвания и да бяха формиран нарочни изводи по този параметър, същите биха попадали по-скоро в сферата на вероятностите, доколкото отсъстват контролни проби от същия продукт в срок на годност, с които да бъде направено сравнение, за да се удостовери категорично идентична или сходна консистенция.

С оглед изложеното следва да се приеме, че направеното от страна на Ади Корпорейшън 2000 ЕООД възражение срещу достоверността на извършените от ЦМЛ изследвания, предвид изтеклия срок на годност на продукта, е основателно. Върху митническия орган пада доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване достоверността на методите и процедурите, при чието приложение същият е направил извода си за настъпването на правопораждащия юридически факт осъществена обработка (различна от рафиниране) върху декларирания като палмова мазнина продукт. При недоказана надеждност на извършените от ЦМЛ лабораторните изследвания, заключенията на администрацията относно характеристиките и тарифната квалификация на стоката няма как да бъдат споделени.

Като е кредитирал изготвените МЛЕ, без да оцени правилно доводите на оспорващото дружество по отношение изтеклия срок на годност на продукта от пробите и без да съобрази иначе коректно извършеното от него разпределение на доказателствената тежест в тази връзка, първоинстанционният съд е достигнал до необоснован решаващ извод за неоснователност на жалбата срещу оспорвания административен акт в частта, касаеща деветнадесет от общо двадесетте МД - по точки от 2 до 20 на процесното митническо решение, който противоречи и на материалния закон. По тези причини в обжалваната от първия касационен жалбоподател част съдебното решение следва да се отмени, вкл. относно разноските, и спорът да се реши по същество, като жалбата на Ади Коропорейшън 2000 ЕООД бъде уважена и в тази част.

По изложените съображения, които са относими и към преценката на доводите, изложени във втората касационна жалба, тя се явява неоснователна. Принципно споделими са изложените в нея оплаквания срещу диспозитива на първоинстанционното решение, с които е отменено спорното митническо решение в частта му по т. 1 относно промяна на кода по ТАРИК, както и относно начисляването и вземането под отчет на задълженията по процесната МД 18BG002002H0024738 от 15.02.2018 г., за която декларация е констатирана от съда настъпила погасителна давност по реда на чл. 103, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Доколкото обаче изводите, направени по-горе в настоящото решение сочат на незаконосъобразно извършена промяна на тарифния код на стоките по всички двадесет декларации, първоинстанционното решение се явява правилно като резултат в тази му част относно МД 18BG002002H0024738 от 15.02.2018 г.

По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата до АССГ на първия касационен жалбоподател и вместо него да бъде постановено друго, с което спорното митническо решение да бъде отменено и в тази му част. В останалата част по съществото на спора първоинстанционното решение е правилно като резултат и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и неговото частично пререшаване с настоящия съдебен акт, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и в частта, с която Ади корпорейшън 2000 ЕООД е осъдено да заплати на АМ юрисконсултско възнаграждение в размер на 90,00 лв. С оглед заявената претенция от първия касационен жалбоподател, нему следва да се присъдят сторените разноски държавна такса за касационното производство в размер на 1648,00 лв. и за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 30000,00 лв. съобразно представените доказателства за договарянето и заплащането му. Направеното неаргументирано възражение за неговата прекомерност и то преди представяне на доказателства за размера му, е неоснователно с оглед правната и фактическа сложност на делото, положените усилия от адвоката и материалния интерес на делото. Освен това то не е мотивирано с конкретни твърдения, а е заявено бланкетно.

По съображения, свързани с пререшаването на спора по същество от настоящата инстанция, на първия касационен жалбоподател се следват и претендираните от него в първоинстанционното производство разноски в размер на 16750,00 лв., от която сума следва да се извади присъдената от първоинстанционния съд сума в размер на 940,00 лв. Предвид това, за първоинстанционното производство АМ следва да бъде осъдена да заплати на Ади Корпорейшън 2000 ЕООД разноски в общ размер на още 15810,00 лв., сторени в производството пред АССГ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо и предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение