Решение № 3589 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 851/2019 г.

Решение № 3589 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 851/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на М. Петров срещу Заповед рег. № 8121 К-10818/26.11.2018 г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата се посочва, че оспорваната заповед е неправилна и издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, както и в противоречие с целта на закона. Сочи се, че заповедта е немотивирана и не съдържа описание на конкретни действия или бездействия, с които жалбоподателят да е злоупотребил с доверие – чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), за да му се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. Твърди се, че в дисциплинарното производство не е установено, че Петров е извършил описаното в заповедта тежко нарушение на служебната дисциплина. Не са преценени и анализирани всички доказателства събрани в хода на дисциплинарната процедура, не е съобразена информацията за прекомерната му натовареност. Твърди, че заповедта му е връчена в период, когато полза отпуск по болест. Оспорва се отразеното в обстоятелствената част на заповедта, че на Петров е предоставена възможност да се запознае с Докладна записка № 8121 р. 20869/15.10.2018 г. и да представи писмени обяснения и, че е отказал да получи поканата. Сочи се, че в случая следва да се съобрази решение от 09.03.2017 г. по дело С-406/2015 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) и следва да се даде превес на уязвимото здравословно състояние на жалбоподателя. Моли оспорваната заповед да се отмени и да се възстанови на заеманата от М. Петров преди уволнението длъжност и по съображения изложени в писмени бележки, в които се преповтаря изложеното в жалбата. Не се претендират разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. Анева. Ответникът – Министърът на вътрешните работи оспорва жалбата. Твърди, че заповедта е издадена при спазване на процесуалните и материалноправните норми, в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, като са взети предвид всички използвани за периода (в който е наложено наказанието) платени отпуски и болнични. Моли оспорваната заповед да се потвърди, а жалбата да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. Бучкова. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените пороци на оспорения акт, след съвещание, намира следното: Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок – заповедта е връчена на 10.12.2018 г., а жалбата е депозирана на 20.12.2018 г., от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване административен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. От събраните по доказателства се установява следното: Видно от Кадрова справка рег. № 244 р-11453/20.06.2018 г. М. Петров към датата на издаване на оспорваната заповед е заемал длъжността полицейски инспектор V в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" към Второ районно управление (02 РУ) – Благоевград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Благоевград. На длъжността е преназначен със Заповед № 2443-779/26.03.2017 г. на директора на ОД на МВР – Благоевград. Длъжността е изпълнителска. Дисциплинарното производство е образувано, на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, със Заповед № 8121 К-6570/31.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи във връзка с писмо рег. № 244 р-8971/10.05.2018 г. по описа на ОД на МВР – Благоевград и предложение рег. № 244 р-8108/27.04.2018 г. за ангажиране на дисциплинарната отговорност на М. Петров за нарушения по време на предходно заеманата длъжност като старши разследващ полицай и във връзка със сигнали от Районна прокуратура – Благоевград, съдържащи данни за извършени дисциплинарни нарушения от служителя по възложени му за разследване досъдебни производства, конкретно посочени в заповедта – седем броя. Прието е, че с поведението си инспектор М. Петров е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение първо и т. 2 ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 8, предложение второ ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Определен е дисциплинарно разследващ орган (ДРО). М. Петров е запознат със заповедта на 05.06.2018 г., като е уведомен за правата му по чл. 207, ал. 8 ЗМВР. В хода на дисциплинарното производство са изискани от структури на МВР и от външни организации информация и материали имащи отношение по случая, вкл. материали от ДП посочени в заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Пред ДРО жалбоподателят е депозирал Сведение № УРИ 7852 р-13157/20.07.2018 г. Бездействието си по ДП посочени в заповедта за образуване на дисциплинарното производство е оправдал с натовареността си. Дисциплинарно наказващия орган се е запознал със сведението на 26.11.2018 г. ДРО е изготвил Обобщена справка рег. № 244 р-13581/23.07.2018 г, с която министърът на вътрешните работи се е запознал на 26.11.2018 г. В обобщената справка е посочено, че предвид събраните в дисциплинарното производство доказателства, ДРО не е установил инспектор М. Петров да е извършил деянието, за което със Заповед № 8121 К-6570/31.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, е образувано дисциплинарното производство и е дал предложение за прекратяване на дисциплинарното производство. Бездействията на инспектор М. Петров в качеството му на разследващ орган по всяко от ДП, посочени в заповедта за образуване на дисциплинарно производство, са преценени като нарушения на основни служебни задължения вменени му с длъжностна характеристика, с което е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 вр. чл. 201, ал. 1, т. 6 предложение второ ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание "Забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Изготвена е Покана рег. № 244 р-13583/23.07.2018 г. до М. Петров за запознаването му с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения и възражения, връчена на 23.07.2018 г. С Обобщената справка и с материалите от дисциплинарното производство жалбоподателят е запознат на 23.07.2018 г. На 24.07.2018 г. (рег. № 244 р-13672/24.07.2018 г.) М. Петров е депозирал Обяснение. Посочил е, че е написал и представил на комисията сведения във връзка с дисциплинарното производство. Няма какво да добави, няма възражения срещу изготвената справка и няма да дава допълнителни обяснения. ДРО е изготвил Становище рег. № 244 р-13761/25.07.2018 г., в което е посочено, че не са се събрали достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 2 ЗМВР, които да са съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Изразено е становище за наличие на установено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че М. Петров в качеството му на разследващ орган, в периода от 01.08.2017 до 13.03.2018 г., е извършил под формата на бездействие в условията на системност по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР вр. § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, за което на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 и т. 6, пр. 2 ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание "Забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". До министъра на вътрешните работи от директора на Дирекция "Човешки ресурси" е изготвена Докладна записка рег. № 8121 р-20869/15.10.2018 г., с която се предлага министърът за приеме, че при правилно установена фактическа обстановка, ДРО е направил неправилни и незаконосъобразни изводи за квалификацията на дисциплинарното нарушение и следващата се за това дисциплинарна отговорност. Да се отхвърли предложението на ДРО относно дисциплинарното наказание, което да се наложи и да приеме за безспорно установено нарушение на служебната дисциплина от инспектор М. Петров по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Изготвена е Покана за даване на писмени обяснения рег. № 8121 р-20874/15.10.2018 г. от дисциплинарно наказващия орган – министъра на вътрешните работи, до М. Петров. В поканата изрично е посочено, че приетото от дисциплинарно наказващия орган становище в Докладна записка рег. № 8121 р-20869/15.10.2018 г. се различава от изводите на ДРО и е отправена покана за запознаване и с докладната записка. Видно от Протокол № УРИ 7852 р-19204/26.10.2018 г. и Докладна записка № УРИ 7852 р-19350/31.10.2018 г. Петров е отказал да получи поканата за даване на писмени обяснения. Отказът е оформен с подписа на двама свидетели. Не са постъпвали обяснения от М. Петров, видно от писмо рег. № 244 р-20184/30.10.2018 г. и Протокол рег. № 7852 р-19394/01.11.2018 г. Към административната преписка е приложено Сведение № УРИ 7852 р-19205/26.10.2018 г. от д-р В. Попов. От Справка рег. № 244 р-18942/10.10.2018 г., Справка рег. № 244 р-15454/05.08.2019 г., болничен лист № Е20182058337, № Е 20181965274, № Е20181965329, № Е20181965303, № Е20181854290 се установява, че за периода 30.09.2016 г. – 10.12.2018 г. М. Петров е бил в платен годишен отпуск 47 календарни дни и 98 календарни дни отпуск за временна нетрудоспособност. Относно натовареността на М. Петров е представена Справка № УРИ 244 р-12739/27.06.2019 г. По делото, без оспорване от страните, е приета съдебно – икономическа експертиза (СИЕ), която съдът кредитира като обоснована и кореспондираща с останалите доказателства по делото. От СИЕ се установяват следните относими към спора факти: За периода 01.01.2016 г. 31.12.2017 г. общият брой на водените досъдебни производства в 02 РУ при ОД на МВР – Благоевград е 907. За периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. на М. Петров са разпределение 192 ДП. За периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. разследващите полицаи работили в 02 РУ при ОД на МВР – Благоевград са общо 11, от които петима за целия период от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г., а останалите шест за част от периода. Вещото лице е изготвило подробна справка в табличен вид за разпределението на делата – по производства за всеки един от разследващите полицаи за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. При съпоставка на броя ДП разпределени на Петров спрямо броя на ДП разпределени на разследващите полицаи работили през целия период 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. се установява, че на М. Петров са разпределени 192 броя ДП. На останалите разследващи полицаи са разпределение съответно 227, 214, 203, 121 ДП. След напускането на трима разследващи полицаи на М. Петров са разпределени 16 ДП, чийто брой е включен в общия брой ДП водени от М. Петров. Всички ДП водени от М. Петров са въведени в информационните носители на "Интегрирана регионална полицейска система" за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. М. Петров е приключил 118 производства. В устния си доклад вещото лице поясни, че колкото пъти се прехвърля разследващият полицай, толкова пъти се прехвърля и производството със същия номер. Освен това има ДП, които идват от различни места - Разлог, Сандански, Икономическа полиция и поради тази причина раздел ІV, стр. 4 от заключението не дава общия брой на ДП. В момента, в който разследващ полицай е разследвал едно ДП - то съществува, след това се прехвърля при друг и това е видно от самата система. ДП се води на двамата - и на този, който е предал и на този, който е приел, така се разбира кой от кого е приел. Затова общия брой ДП не съответства на сбора от ДП водени от всеки разследващ полицай. На 26.11.2018 г. е издадена процесната заповед, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3 от ЗМВР, чл. 203, ал. 1. т. 8, пр. 2, във вр. с чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗМВР, във вр. чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 204, т. 1 ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР на М. Петров е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Въз основа на така установените факти съдът, от правна страна намира следното: Заповедта е издадена от компетентен орган – министъра на вътрешните работи, предвид чл. 204, т. 1 ЗМВР и обстоятелството, че заеманата от Петров длъжност е изпълнителска. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, като същата отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. В акта са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Неоснователно в жалбата и в писмените бележки се поддържа, че заповедта е немотивирана, макар формално да отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). ППЗМВР е отменен - ДВ бр. 60 от 22.07.2014 г., в сила от 22.07.2014 г. Изискванията към формата на заповед за налагане на дисциплинарно наказание са посочени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. От изложеното в заповедта ясно и безпротиворечиво се разбира за какви дисциплинарни нарушения е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Дали фактическите установявания са подведени под съответстващата им правна норма е въпрос на материалната законосъобразност на административния акт. При издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тъй като е прието, че се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение" е спазена процедурата регламентирана в чл. 207 ЗМВР и Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкция № 8121 з-470/2015 г.). Издадена е заповед за образуване на дисциплинарното производство, с която Петров е запознат. Определен е ДРО, който е извършил всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. В хода на дисциплинарното разследване жалбоподателят е дал сведения, в които е посочил причините за бездействието си по ДП, по повод на които е започнало дисциплинарното производство. За резултатите от разследването е изготвена Обобщена справка, с която Петров е запознат. Обобщената справка отговаря на изискването на чл. 50 от Инструкция № 8121 з-470/2015 г. Същият е поканен да даден писмени обяснения след като се е запознал с обобщената справка. Депозирал е такива, като не е възразил срещу констатациите в справката. Изготвено е и становище от ДРО, с което същият е приключил дисциплинарното производство, като е спазено изискването на чл. 53 от Инструкция № 8121 з-470/2015 г. При издаване на заповедта са спазени преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, съгласно който за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В случая дисциплинарното нарушение, предвид нормата на чл. 196 ЗМВР, е открито на 25.07.2018 г. когато е депозирано становището на ДРО, с което предвид чл. 207, ал. 12 ЗМВР, ДРО приключва дисциплинарното производство. Обобщената справка е депозирана пред дисциплинарно наказващия орган на 23.07.2018 г. От доказателствата по делото се установи, че Петров е бил в непрекъснат отпуск за временна нетрудоспособност от 28.07.2018 до 28.10.2018 г., от 29.10.2018 г. до 20.11.2018 г. е бил в платен отпуск, а от 21.11.2018 г. до 10.12.2018 г. е бил отново в отпуск за временна нетрудоспособност. Съгласно чл. 195, ал. 3 ЗМВР сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Процесната заповед е издадена на 26.11.2018 г. От 28.07.2018 г. по правилото на чл. 195, ал. 3 ЗМВР двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание, е спрял да тече и към 26.11.2018 г. не е изтекъл. В процесната заповед са описани бездействия на М. Петров по седем ДП, заради което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. За всяко едно от тях е посочен периода на бездействие, за който е ангажирана отговорността на служителя. От доказателствата по делото се установи, че Петров в периода 30.09.2016 г. – 10.12.2018 г. е бил в платен годишен отпуск и отпуск за временна нетрудоспособност общо 145 календарни дни, поради което следва да се приеме, че е спазен и двугодишния срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Спазено е изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР изискващ преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган за изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. От доказателствата по делото се установи, че дисциплинарно наказващият орган е поканил М. Петров да даде писмения обяснения или да бъде изслушан, но той е отказал да получи поканата и не е депозирал писмени обяснения и не се е явил да бъде изслушан, за което е съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 52 от Инструкция № 8121 з-470/2015 г. Неоснователно в жалбата се твърди, че не е отправяна такава покана и Петров не е отказал да даде обяснения. При липсата на дадени писмени обяснения правилно дисциплинарно наказващият орган е възприел като писмени обяснения дадените в хода на дисциплинарното разследване Сведения № 7852 р-13157/20.07.2018 г. и е обсъдил същите. Неявяването на служителя да бъде изслушан или недепозирането от него на писмени обяснения, не може да се приеме като нарушение на чл. 206, ал. 1 ЗМВР от страна на административния орган, след като служителят е бил поканен и е отказал да приеме поканата. Следва да се отбележи, че в поканата за даване на писмени обяснения или изслушване изрично е посочено, че дисциплинарно наказващият орган не възприема становището на ДРО, а възприема становището на директора на Дирекция "Човешки ресурси" и Петров е поканен да се запознае с докладната записка на директора на Дирекция "Човешки ресурси". С това органът е осигурил възможност на служителя да организира защитата си. Дисциплинарното производство е образувано за деяние, което дисциплинарно наказващият орган е приел, че е съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 ЗМВР – злоупотреба с доверие и в хода на дисциплинарното производство служителят е имал възможност да се защитава срещу фактите за нарушенията, които му е вменено, че е извършил. Разликата в правната квалификация дадена от ДРО и от дисциплинарно наказващия орган не може да се приеме, че е представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила още повече, че органът е посочил, че е запознат със обобщената справка изготвена от ДРО, а не че я одобрява. Допуснатото съществено нарушение на административно производствените правила се изразява в това, че не е изискано предварително разрешение от Инспекцията по труда за дисциплинарното уволнение на жалбоподателя. От доказателствата по делото се установява, че Петров е лице с увреждане, което страда от заболяване посочено в чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда (Наредба № 5/1987 г.). С Решение от 9 март 2017 г. по дело С-406/15, Милкова, ECLI: EU: C: 2017: 198, Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване отправено от Върховния административен съд, приема, че "член 7, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, в светлината на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, която е одобрена от името на Европейската общност с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 година, и във връзка с основния принцип на равно третиране, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, която предоставя специфична предварителна закрила при уволнение на лица с определени увреждания, работещи по трудово правоотношение, но не предоставя такава закрила на държавни служители със същите увреждания, освен ако се установи нарушение на принципа на равно третиране, което запитващата юрисдикция трябва да провери. При тази проверка съпоставянето на положенията трябва да се основава на анализ, съсредоточен върху съвкупността от релевантни правила на националното право, което регламентира, от една страна, положението на лицата с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение, и от друга страна, положението на държавните служители, засегнати от същото увреждане, като се вземе предвид по-конкретно предметът на закрилата срещу уволнението, разглеждано по главното производство. В хипотезата, при която член 7, параграф 2 от Директива 2000/78, в светлината на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и във връзка с основния принцип на равно третиране, не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, задължението да се спази правото на Европейския съюз изисква приложното поле на националните правила за закрила на лица с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение, да се разшири, за да се ползват от тези правила за закрила и държавните служители със същото увреждане. ". С оглед решението на СЕС и изискването за равно третиране в областта на заетостта и професиите, следва да се приеме, че в хипотезата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда закрилата е спрямо всички лица, страдащи от определен вид заболявания, изброени в наредба на министъра на здравеопазването, независимо дали работят по трудово или служебно правоотношение и преди издаването на процесната заповед е следвало да се получи разрешение от Инспекцията по труда, така както би било ако Петров работеше по трудово правоотношение. Процесната заповед е издадена в нарушение на изискването на материалния закон. Деянията, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя не са съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 8, предложение второ от ЗМВР. При точно изяснена фактическа обстановка, дисциплинарно наказващия орган неправилно е квалифицирал бездействието на служителя по седемте броя ДП посочени в оспорваната заповед като злоупотреба с доверие. За да е осъществен фактическият състав на "злоупотреба с доверие" се изисква служителят, на който е възложено изпълнението на определени функции и задачи, да се възползва преднамерено и неправомерно от служебното си положение. Деянието, за което е санкциониран дисциплинарно следва да е насочено към извличане на определена облага – материална или нематериална за служителя или трето лице, към поставяне себе си или другиго в по-благоприятно положение чрез неправомерно използване на служебното положение или оказаното доверие. От субективна страна, реализацията на фактическия състав изисква наличието на умисъл, т. е. съзнателно предприети действия, респ. бездействия при осъществяване на служебните функции и задачи, които са извън очертаните правомощия на служителя, с цел постигане на желания резултат. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 5883 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8536/2018 г., Решение № 497 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11381/2017 г., 5-членен с-в, Решение № 13924 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9753/2018 г., 5-членен с-в, Решение № 15625 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8170/2019 г. В случая установените данни по административната преписка, посредством събрания доказателствен материал, послужили като основание за издаването на обжалваната заповед, не обосновават извод за укоримо поведение на служителя, субсумирано в хипотезата на злоупотреба с доверие. Описаните в заповедта действия на Петров не водят пряко до цитирания резултат, поради което не биха могли да бъдат подведени под хипотезата на тази правна норма. С оглед изложеното жалбата, в частта с която се оспорва заповедта на министъра на вътрешните работи се явява основателна и следва да се уважи. Налице са отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Жалбата в частта й досежно претенцията за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане и производството в тази част да се прекрати, тъй като възстановяването се осъществява по силата на законова разпоредба - чл. 232 ЗМВР, съобразно посочените в нормата условия. Жалбоподателят не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение