Решение № 4460 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2000/2016 г.

Решение № 4460 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2000/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Надежда Тодорова Куюмджиева, подадена чрез пълномощника й - адв. Тренев, против решение № 11582 от 4.11.2015 г., постановено по адм. дело № 7104/2015 г. по описа на Върховния административен съд - шесто отделение. По поддържаните оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът - Висш съдебен съвет, представляван от юрк. Михов, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът Христо Динев - градски прокурор, административен ръководител на Софийска градска прокуратура, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира становище, че съдебното решение не страда от пороци и следва да се потвърди. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакуваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Надежда Куюмджиева - следовател в Следствен отдел в Софийска градска прокуратура, срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 37 от протокол № 25 от 14.05.2015 г., с което й е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за извършени в периода 30.11.2013 г. - 22.04.2014 г. дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 5 ЗСВ, изразяващи се съответно в продължително бездействие по досъдебно производство (ДП) № 100/2012 г. по описа на СО-СГП (пр. пр. № 10080/2011 г. по описа на СГП) и в неизпълнение на служебните задължения по изпращане на досъдебното производство на наблюдаващия прокурор въпреки дадените изрични указания в тази насока и изпратените две нарочни напомнителни писма от 24.03.2014 г. и от 17.04.2014 г. За да постанови този резултат съдът е формирал решаващ извод за законосъобразно реализиране на дисциплинарната отговорност на магистрата, преценявайки обжалваният административен акт като издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 5 ЗСВ. Счел е, че актът е надлежно мотивиран, т. к. фактическите и правните основания за постановяването му се съдържат в протокола от проведеното заседание на ВСС и в доклада на дисциплинарния състав. Осъществяването на фактическия състав на неоправдано забавящо производството бездействие, тричленният състав е обосновал с безспорно установеното по делото неизвършване от следовател Куюмджиева на дължимите действия по разследване по преразпределеното й на 20.03.2013 г. ДП № 100/2012 г. по описа на СО-СГП за времето след изтичане на удължения срок - 30.11.2013 г. до отстраняването й като водещ разследването следовател на 4.06.2014 г. По същото досъдебно производство е констатирано и друго нарушение на служебните задължения на магистрата - неизпълнение на конкретни указания на наблюдаващия прокурор от 17.01.2014 г. за подреждане на съдържащите се в преписката материали и връщането й в СГП в 20-дневен срок, като едва след двукратно изискване незабавното изпращане на делото на 24.03.2014 г. и на 17.04.2014 г., Куюмджиева го е изпратила на прокурора на 22.04.2014 г. - със закъснение от над два месеца и половина и без да са изпълнени горепосочените указания. Съдът е възприел като подкрепящо се от събраните по делото доказателства становището на дисциплинарнонаказващия орган, че поведението на следователя, проявено в продължително бездействие, забавило развитието на процеса и в неизпълнение на задължителните указания на наблюдаващия прокурор, сочи на пълна дезинтересираност относно хода на разследването по ДП № 100/2012 г., предвид липсата на каквито и да било процесуално-следствени действия по делото. Изведено е заключение за правомерно ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателката с оглед данните за натовареността й през процесния период - от още 10 разпределени й ДП Куюмджиева е била отстранена по две от тях поради бездействие, а по трето се е самоотвела непосредствено след възлагането му. Според съда, неприлагането на копие от висящото ДП № 100/2012 г. по дисциплинарната преписка не разколебава фактическите констатации на органа по случая. Преценено е, че бездействието на други магистрати, работили по досъдебното производство преди поемането му от следовател Куюмджиева и твърдяната липса на координация, не са основание за освобождаването й от лична дисциплинарна отговорност за извършени нарушения по ЗСВ. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 203, ал. 1 НПК, съдът е приел, че непосочването от ВСС на дължимите от водещия разследването действия по преписката не съставлява порок на обжалвания акт. Наличието на обуславящо дисциплинарната отговорност на магистрата виновно поведение е обосновано с отсъствието на пречки от обективно естество, които да са възпрепятствали изпълнението на служебните задължения в предвидения в закона обем и срок. Мотивирайки извод за съразмерно наложено дисциплинарно наказание "порицание", съобразено с обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, тежестта им и поведението на нарушителя, тричленният състав е отрекъл основателността оспорването. Решението е правилно. Касационната проверка констатира липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на спора от първата инстанция. Съдът е ценил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е изводи по доказателствения материал и по релевираните от страните съображения, обсъдил е обстойно фактите от значение за правилното разрешаване на правния спор. Решението е надлежно мотивирано, спазени са изискванията на чл. 168 и чл. 172а АПК. Несподелима e защитната теза на оспорващата за непълнота на дисциплинарната преписка, респ. - на доказателствения материал, поради неприлагане на копие от процесното ДП № 100/2012 г. по описа на СО-СГП. По делото са налице достатъчно и годни за изясняване на случая данни. По отношение на доказателства за факти извън предмета на спора (развитието на ДП предхождащо възлагането му на следовател Куюмджиева и следващо отстраняването й), решаващият съд не дължи събиране на такива поради неотносимостта им към казуса. В тази връзка позоваването на жалбоподателката на отсъствие на данни за поведението на работилите по преписката преди и след нея магистрати е несъстоятелно, т. к. този въпрос не е елемент от обхвата на осъществявания съдебен контрол. Неприобщаването на ДП към доказателствения материал не може да се квалифицира като съществен съдопроизводствен пропуск, компрометиращ постановения от съда правен резултат, тъй като дисциплинарно наказаното лице не въвежда твърдение за конкретно проявена от него процесуално-следствена активност, доказателства за която да се съдържат в материалите по ДП № 100/2012 г. Поради това, противно на оплакванията на касаторката, съдебният акт не е засегнат от процесуален порок. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с точно установените фактически обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за законосъобразност на оспореното решение, като мотивите му се възприемат изцяло от касационния състав. Наведените в касационната жалба твърдения по същество преповтарят инвокираните в първоинстанционната фаза на процеса оплаквания, на които в атакувания съдебен акт е даден правно обоснован отговор. Кореспондираща на доказателствата по делото и на приложимия закон е преценката на тричленния състав за извършени от следовател Куюмджиева дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 5 ЗСВ. Оспорващата не отрича факта на установено процесуално бездействие по ДП № 100/2012 г. за времето, в което е била водеща разследването. От доказателствата по делото е видно, че през релевантния период касаторката не е провела нито едно процесуално-следствено действие по разпределената й преписка (такова с процесуална стойност), нито е изпълнила указанията на наблюдаващия прокурор, като с поведението си неоправдано е забавила развитието на наказателното производство, в нарушение на процесуалните срокове по НПК. Обстоятелства от обективен характер, изключващи дисциплинарната отговорност на магистрата, в случая не се установяват. Липсват данни за висока персонална натовареност или за продължително отсъствие на законово основание (ползване на отпуск), а укоримото бездействие не е изолиран случай в дейността на жалбоподателката - същата е отстранена от други две досъдебни производства отново поради непредприемане на действия по тях. Не води на друг извод по същество възражението, че в периодите 9.01.2014 г. - 21.01.2014 г. и 23.04.2014 г. - 4.06.2014 г., през които се е намирало при наблюдаващия прокурор, ДП обективно не е било на разположение на разследващия орган. Вторият визиран от оспорващата времеви отрязък е неотносим, т. к. релевантният период обхваща времето от 30.11.2013 г. до 22.04.2014 г., а първият е незначителен, бидейки съотнесен към целия процесен период, през чието времетраене жалбоподателката е имала възможност да прояви дължимата служебна активност, което не е сторила. Налице е виновно неизпълнение на регламентираното в процесуалния закон задължение на разследващия орган да обезпечи надлежно разследване, което да приключи в законоустановените срокове. Съдържанието на това задължение е дефинирано в разпоредбата на чл. 203 НПК, която изисква разследващият орган да вземе всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, като в най-кратък срок събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, ръководейки се от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора. В този смисъл и с оглед отсъствието на каквато и да било процесуална активност, изцяло лишено от законова опора е твърдението, че неуказването от дисциплинарнонаказващия орган на конкретно дължимите от следователя действия, за неизпълнението на които е санкциониран, компрометира законосъобразността на административния акт. Противно на доводите в жалбата, бездействието на предходните разследващи по преписката, не отрича наличието на неправомерно забавяне от страна на Куюмджиева, която носи отговорност за собственото си поведение за времето, когато е била водеща разследването. Дисциплинарната й отговорност е ангажирана за лично бездействие, поради което развитието на ДП преди и след нейната работа по него е ирелевантно за предмета на спора. Неизпълнението на служебните й задължения в качеството й на разследващ орган по ДП № 100/2012 г. обуславя извод за законосъобразно наложено дисциплинарно наказание "порицание". Съответно на разпоредбата на чл. 309 ЗСВ е заключението на тричленния състав, че наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ отговаря на нормативните критерии за индивидуализация, като правилно при определянето му е отчетено умишленото бездействие при средна натовареност на следователя и безкритичното му отношение към деянието, което не е инцидентна проява. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което проверяваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия