Решение № 2448 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11775/2011 г.

Решение № 2448 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11775/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против решение № 1072/17.06.11 г., постановено по адм. д. 2260/09 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 260900311/09.10.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Хасково, потвърден с Решение № 801/26.11.2009 г. на ДД "ОУИ", в частта относно допълнително определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 25399,40 лв., заедно с лихви за просрочие в размер на 18718,49 лв. и лихви за невнесени в срок авансови вноски в размер на 0,40 лв. за 2003 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и събраните по делото доказателства - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументи в подкрепа на становището си касаторът излага в касационната жалба и иска отмяната съдебното решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ЕТ "Мишелини - Михаил Вълчанов", редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1072/17.06.11 г., постановено по адм. д. 2260/09 г. по описа на АС-Пловдив е прогласен за нищожен РА № 260900311/09.10.2009 г., на ТД на НАП - Хасково, потвърден с Решение № 801/26.11.2009 г. на ДД"ОУИ", в частта относно допълнително определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) на ЕТ "Мишелини - Михаил Вълчанов" за 2003 г. в размер на 25399,40 лв., заедно с лихви за просрочие в размер на 18718,49 лв. и лихви за невнесени в срок авансови вноски в размер на 0,40 лв. за 2003 г. Частта от РА, с която са определени задължения за лихви за невнесени авансови вноски за 2004 г. в размер на 1,50 лв. не е оспорена от ЕТ "Мишелини - Михаил Вълчанов" пред АС-Пловдив, поради което и не е налице произнасяне от административният съд, поради което следва да се приеме, че неправилно в касационната жалба е определен правния спор с включване и на данъчен период 2004 г. С оглед изричното изявление в касационната жалба за обжалване на съдебното решение и липсата на правен интерес от тълкуването или допълването му от страна на ДД"ОУИ" следва да се приеме, че ВАС е сезиран само с процесуално допустима касационна жалба на решението на АС-Пловдив в обема, в който е определен правния спор от този съд. Административният съд е приел, че РА е нищожен в атакуваната пред него част, с която допълнително е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) на ЕТ "Мишелини - Михаил Вълчанов" за 2003 г. в размер на 25399,40 лв., заедно с лихви за просрочие в размер на 18718,49 лв. и лихви за невнесени в срок авансови вноски в размер на 0,40 лв. за 2003 г., за който период има и издаден ДАПВ № 808/31.03.2004 г. и декларираната сума е реално възстановена на данъчнозадълженото лице. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Съдебното решение е съобразено с относимите действащи правни норми на процесуалния закон и трайната съдебна практика. Няма спор между страните по делото и се установява от приетия като писмено доказателство ДАПВ № 808/31.03.2004 г., че с него се възстановява надвнесен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. т. е. налице е идентичност с данъчното задължение, определено и с прогласения от АС-Пловдив за нищожен РА. ДАПВ е влезли в сила като необжалваем, поради което за изменение на данъчното задължение, което е негов предмет, е предвиден специален ред и изчерпателно изброени основания. Не се спори и за това, че заповедта за възлагане на ревизията и заповедта за определяне на компетентен орган, въз основа на които е издаден РА, предмет на обжалване пред съда, са издадени от орган по приходите - началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП - Пловдив на основание чл. 112, чл. 113 и чл. 119 от ДОПК. При тези данни правилни са изводите на първоинстанционния съд за некомпетентност на органа, издал актът за възлагане на данъчната ревизия, при наличие на влязъл в сила ДАПВ за същите ревизиран период и данъчно задължение. Настоящият съдебен състав, с оглед задълженията на ВАС да осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България, се присъединява към изразеното в съдебните решения становище на мнозинството състави на ВАС, разглеждащи данъчни дела - а именно, че преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ, бр. 108/2007 г. влезлите в сила ДАПВ по ДПК (отм.) (и АПВ по ДОПК) се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права. Действително по отношение на този въпрос е налице противоречива съдебна практика, която следва да бъде преодоляна при приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2011 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Установената съдебна практика по казуси относно същата фактическа обстановка, но при действието на ДПК (отм.) приема, че ДАПВ е акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и при влязъл в сила такъв, изменението на установените с такъв акт данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условията на чл. 115 и по реда на чл. 116 от ДПК (отм.). ДПК (отм.) е действащо законодателство към датата на издаване на ДАПВ, а съгласно действащата по време на издаване на РА редакция на чл. 133 от ДОПК, уреждаща изменение на установени данъчни задължения, изрично е вписано, че такива следва да се считат само тези установени с влязъл в сила ревизионен акт. Тъй като в случая правото на данъчен кредит е установено с ДАПВ, издаден при действието на ДПК (отм.) при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлите в сила актове за прихващане или възстановяване, които се отнасят се за същия данъчен период и от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 115 или чл. 116 от ДПК (отм.) респективно чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Според последните разпоредби единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като в случая заповедта за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган, който следва да издаде РА, е издадена от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен. Обосновано АС-Пловдив е приел, че от правно значение за правните характеристики на ДАПВ, правните последици, които поражда ДАПВ и неговия стабилитет са правните норми, действащи към датата на издаване на ДАПВ, а не на заповедта за възлагане на ревизия. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед правилата за определяне действието на правните норми във времето правните последици от издаването на ДАПВ следва да бъдат преценявани с оглед действащите към датата на издаването му правни норми, а не спрямо последващи изменения на закона, на които не е придадено изрично обратно действие. Изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК в сила от 19.12.07 г. ограничава правните последици на издадените след тази дата АПВ, но не променя правния характер на издадените преди това и влезли в сила АПВ. Този анализ следва да се извършва при преценката по какъв ред и от кой орган следва да се възлага извършване на ревизия на данъчни периоди и задължения, за които има издадени АПВ, а не да се установява компетентния орган в зависимост от това преди или след 19.12.07 г. е издадена ЗВР. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Не е налице вътрешно противоречие в мотивите на съдебното решение, както се твърди в касационната жалба - съдът е изложил всички аргументи и правни съображения в подкрепа на направените от него правни изводи, които съответстват и на трайната съдебна практика. Не е допуснатото и процесуално нарушение на чл. 173, ал. 1 от АПК, изразяващо се в неразглеждане и необсъждане на РА по същество. Разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК съответства на чл. 173, ал. 1 от АПК, а съгласно § 2 от ДР на ДОПК само за неуредените в ДОПК случаи се прилага АПК. Фактите, констатирани по настоящото дело от АС-Пловдив, а именно актът е нищожен поради некомпетентност, осъществяват хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК и съдът не е компетентен да реши спора по същество, а с оглед спецификата на данъчното производство няма правомощия да възлага данъчна ревизия. По изложените съображения административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на искане за присъждане на разноски от ответната страна, разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение