Решение № 14126 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7510/2011 г.

Решение № 14126 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7510/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Йонкова Стоил Димитров Николов е направил искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК на влезлите в сила решения от 14.03.2009 г. по адм. д. № 637/2008 г. на Добричкия административен съд и от 23.06.2010 г. по адм. д. № 6661/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В искането се твърди, че са налице нови писмени доказателства и нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му. Стоил Димитров Николов обжалва с частна жалба определение от 24.11.2010 г. по адм. д. № 6661/2009 г. на Върховния административен съд, III отделение. Моли да бъде отменено поради нарушение на материалния закон. Ответниците по искането за отмяна и частната жалба не са взели становище. Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди доводите за отмяна и установи следното: С решението на Добричкия административен съд, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на Стоил Димитров Николов срещу заповед № 48 от 19.07.2007 г. на полицейски орган при РПУ Тервел. Върховният административен съд, трето отделение, с посоченото по-горе решение е оставил в сила решението на Добричкия административен съд. Като нови доказателства, които установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото са представени удостоверение от 4.07.2006 г. на община Тервел и нот. акт№ 41/2010 г. За да е налице хипотезата по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязло в сила решение е необходимо да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тази хипотеза не е налице. Представеното удостоверение на община Тервел установява, че по силата на договор за замяна от 2001 г. "Белрим" ЕООД София е собственик на изброените в удостоверението имоти. Представеният нотариален акт установява сключване на сделка между две търговски дружества. Установените с тези доказателства обстоятелства нямат отношение към тези, които са от съществено значение за решаване на делото. С обжалваната пред Добричкия административен съд заповед на РПУ Тервел на молителя е наложена принудителна административна мярка за нарушение по чл. 63, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Установено е, че молителят съзнателно е попречил на полицейски орган да изпълни служебните си задължения, след като устно е бил предупреден за това. Полицейският орган е оказвал съдействие на частен съдебен изпълнител за осъществяване на въвод във владение, което съдействие е било дължимо съгласно чл. 15 от Закона за частните изпълнители. В имота, в който е следвало да се осъществи въводът е бил заварен молителя, който е извършил действия за осуетяване на въвода и е попречил на полицейските служители да изпълнят служебните си задължения. Представените доказателства нямат отношение към посочените обстоятелства. Полицейският служител е осъществявал съдействие по силата на Закона за частните съдебни изпълнители и той няма правомощие да проверява дали изпълнителното производство и изпълнителното основание страдат от някакъв порок. Такова правомощие не е имал и молителя при осъществяването на въвода, тъй като изпълнителните действия и основания се атакуват по друг процесуален ред. Съществени са обстоятелства, че след като устно е бил предупреден, молителят е попречил на полицейският служител да изпълни служебните си задължения по закон, поради което му е била наложена принудителната административна мярка. По частната жалба., С обжалваното определение Върховния административен съд, III отделение е оставил без разглеждане искането на Стоил Димитров Николов за тълкуване на решението от 23.06.2010 г. по адм. д. № 6661/2009 г. Съдът е приел искането за недопустимо, тъй като решението е изпълнено и тъй като с него се иска пререшаване на спора с нов резултат, а а не отстраняване на съществуваща неяснота, която налага тълкуването му. Определението е законосъобразно. Искането е недопустимо поради това, че решението е изпълнено. С молбата за тълкуване се иска отново произнасяне по касационната жалба с нов резултат, а не отстраняване на неясноти в решението, които да налагат тълкуването му. Искането за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Определението на Върховния административен съд, трето отделение от 23.06.2010 г. по адм. д. № 6661/2009 г. следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, петчленният състав на Върховния административен съд