Решение № 4915 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9571/2009 г.

Решение № 4915 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9571/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Танко Запрянов Тодоров и Областна служба "Изпълнение на наказанията" гр. Пловдив към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министерство на правосъдието против решение по адм. д. № 990/2008 г. по описа на АС - Пловдив.

Жалбоподателят Танко Запрянов Тодоров оспорва решението в отхвърлителната част относно размера на присъденото обезщетение като твърди, че не е спазен принципът на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД.

Жалбоподателят Областна служба "Изпълнение на наказанията" гр. Пловдив към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министерство на правосъдието оспорва решението в осъдителната част с доводи за незаконосъобразност, тъй като не са налице незаконосъобразни действия и бездействия на служители към министерството на правосъдието, които да са в причинна връзка със забавянето на изпълнение на определение от 18.08.2005 г. по ЧНД № 453/2005 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено определение на Пловдивския окръжен съд и постановена вместо мярка за неотклонение "задържане под стража" мярка за неотклонение "подписка".

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, III отделение, като извърши служебна проверка по допустимостта на касационните жалби, намира, че подадената от Танко Запрянов Тодоров касационната жалба е в срока по чл. 211 от АПК и поради това е допустима.

1. По касационната жалба на Областна служба "Изпълнение на наказанията" гр. Пловдив към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министерство на правосъдието.

Същата е недопустима, тъй като е подадена от жалбоподател, който не е бил страна пред първоинстанционния съд и освен това не е правосубектен. Първоинстанционното производство е по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е по исковата молба на Танко Запрянов Тодоров против министерството на правосъдието с доводи за незаконосъобразни бездействия на служители към затворническата администрация, вследствие на което е забавено освобождаването му в периода от 18.08.2005 г. до 22.08.2005 г., на която дата е освободен от затвора. Съдебното производство е проведено с участието на Министерството на правосъдието като юридическо лице и спрямо него като ответник е постановено осъдително решение. Касационната жалба е подадена на 5.06.2009 г., към който момент действа Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража /Обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г./, като съгласно чл. 12 Главната дирекция "Изпълнение на наказанията", представлява юридическо лице и осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, а областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и не са правосубектни. Няма правна норма, въз основа на която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да е правоприемник на министерство на правосъдието по висящи дела. Освен това областната служба, от името на която е подадена касационната жалба, освен че не е участник в първоинстанционното производство, не е правосубектна, тъй като не е юридическо лице и следователно не е носител на граждански права и задължения, не притежава и право на касационна жалба. Затова в тази част съдебното производство пред настоящата съдебна инстанция следва да бъде прекратено на основание чл. 215, т. 1 от АПК.

2.По касационната жалба на Танко Запрянов Тодоров.

С решение № 700/25.05.2009 г. по адм. д. № 990/2008 г. по описа на АС - Пловдив е осъдено министерството на правосъдието да заплати на ищеца обезщетение в размер на 500 лева с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ заради бездействие на служители към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", звено към Министерството на правосъдието по чл. 19 от ЗИН /отм. със ЗИНЗС, ДВ, бр. 25/3.04.2009 г./, в резултат на което не е бил освободен в периода от 18.08.2005 г. до 22.08.2005 г., въпреки определение на Пловдивския апелативен съд, определил по-лека мярка за неотклонение "подписка" вместо първоначалната "задържане под стража". Отхвърлен е искът - по пълния му размер от 2000 лв. като недоказан. Установено е по делото, че с присъда № 407/1.12.2005 г. по НОХД № 1275/2005 г. по описа на ПОС жалбоподателят е осъден на 17 години лишаване от свобода за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК - убийство с особена жестокост, оставена в сила с решение № 265/16.10.2006 г. по ВНД № 371/2006 г. по описа на АС - Пловдив и решение № 298/30.05.2007 г. по НД № 1064/2006 г. по описа на ВКС, II н. д.

Жалбата е неоснователна, а решението, в отхвърлителната част следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, приложим съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, е морално-етично понятие и включва съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията. Осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още икономическият растеж, стандартът на живот, средностатистическите показатели за доходи и покупателни възможности в страната към датата на увреждането, в случая към м. август 2005 г. Размерът трябва да е съобразен с характера, изражението и обема на вредите, но принципът на справедливост изисква размерът на вредата да не представлява източник на обогатяване. Съдът е определил сумата от 500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на човешко достойнство за четири дни, през които жалбоподателят е останал в затвора. Размерът е съобразен с чл. 52 от ЗЗД, предвид личността на касационния жалбоподател, обема на вредите, икономическия стандарт на хората в страната към 2005 г. и ангажираните доказателства.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 е чл. 215, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,