Решение № 2354 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13347/2009 г.

Решение № 2354 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13347/2009 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производство по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по подадената касационна жалба от началника на Митница Столична чрез процесуалния му представител юрк. Попгеоргиева срещу решение № 39 от 29.05.2009 г. на Административен съд София - град по адм. д. № 541/2009 г., с което е отменено решение № К 47-0318/30.04.2008 г. на началника на Митница София в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по ЕАД № 07ВG005003Н000083/07.03.2007 г. за ДДС в размер на 16022 лв. е определена законна лихва, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че е неправилен изводът на съда за липсата на мотиви в оспорения акт, че не са посочени фактическите и правни основания за дължимост на лихвата. В решението на началника на митницата подробно са изложени фактическите обстоятелства, във връзка с които е променена митническата стойност и е определено задължение за внасяне на ДДС. Посочено е правното основание за определяне на началната дата на дължимост на лихвата, а именно чл. 201, ал. 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността, предвиждащ възникване на митническото задължение от момента на приемане на митническата декларация за процесната стока. От този момент възниква и задължението за лихва в изпълнение на чл. 211, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците /ЗМ/. Това задължение е акцесорно, обусловено от изискуемостта и свързано с размера на главното задължение. Моментът на възникване на главното задължение се определя от самия закон - чл. 201, ал. 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, чл. 199 от ЗМ и чл. 58, ал. 2 от ЗДДС и заедно с него възниква и задължението за заплащане на лихва. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД) оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Йорданова. Претендира присъждане на разноски. Заинтересованата страна - директорът на Агенция "Митници" не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, я намира за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София - град е било Решение № К47-0-0318/30.04.2008 г. на началника на Митница София в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по ЕАД № 07ВG005003Н000083/07.03.2007 г. за ДДС в размер на 16022 лв. е определена законна лихва, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. Спорът между страните е само относно размера на дължимата законна лихва от дружеството, в зависимост от датата, от която тя би следвало да се дължи. За да отмени решението в оспорената му част, първоинстанционният съд е приел, че при издаването му е нарушено изискването за форма на административния акт, представляващо отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. В него липсват мотиви - посочване на фактическо основание за дължимост на лихвата и на какво правно основание е определено това задължение. Не е посочена датата, от която органът счита, че се дължи лихва. Съществува неяснота по отношение характера на лихвата - компенсаторна по смисъла на чл. 214, § 3 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността или за забава по смисъла на чл. 232, § 2, б. "б" от същия. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, така постановеното решение като краен резултат е правилно. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: С ЕАД № 07ВG005003Н000083/07.03.2007 г. е оформен от дружеството режим "допускане за свободно обращение с едновременно освобождаване за крайно потребление" на стока меден концентрат със страна на произход Македония. Митническата стойност в ЕАД е определена на базата на провизорна фактура № 932.07.1.08/F/ 02.05.2007 г. При извършен последващ контрол по реда на чл. 84а, ал. 1 от ЗМ и чл. 78, § 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета е била представена финална фактура с по-висока стойност. На основание чл. 35, ал. 1 от ЗМ и чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета митническият орган е определил нова митническа стойност и задължение за ДДС. Преди издаването на оспореното решение дружеството е било уведомено за задължението на 08.02.08 г. В оспореното пред съда решение № К47-0318/30.04.2008 г. на началника на Митница София са посочени фактическите и правни основания за определянето на нова митническа стойност и задължение за ДДС в размер на 16022 лв. по ЕАД № 07ВG005003Н000083/07.03.2007 г. Посочени са правните основания на чл. 58, ал. 2 от ЗДДС, чл. 201, чл. 214, чл. 218, § 2 и чл. 221 от Митническия кодекс /МК/. Посочено е, че ДДС се дължи заедно със законната лихва, считано от датата на възникване на задължението до датата на заплащането на главницата. С оглед на изложеното, не може да се приеме, че в частта относно лихвата, няма изложени фактически и правни основания. Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, че решението на началника на Митница София правилно е отменено като незаконосъобразно в оспорената част, поради следните съображения: Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. В чл. 59, ал. 2 от ЗДДС е предвидено, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. По чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета Митнически кодекс на Общността (МКО), вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217, § 1 от МКО постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни, и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на основание чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По чл. 222, § 1, б. "а" от същия пряко приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Процесният митнически акт е мотивиран от правна страна с разпоредбите на чл. 201, 214, 218, § 2 и чл. 221 от МКО. Съдът на Европейския съюз с Решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. дело № 6077/2009 г. на ВАС, с предмет аналогичен на процесния казус, е дал задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, буква а) и § 2 във връзка с чл. 214, чл. 222, § 1, буква а) и чл. 232, § 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Съгласно т. 27 от мотивите на това Решение, самият текст на разпоредбата на чл. 232, § 1 "б" МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221, § 1 от МКО. По т. 32 и 33 от мотивите на решението "съгласно чл. 232, § 1, буква б) от Митническия кодекс лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице. Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание членове 202 - 205, 210, 211 и 220 от Митническия кодекс, всички случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, както Митническият кодекс, така и Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение (в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, точки 19 и 23). От мотивите на СЕС по втория преюдициален въпрос става ясно, че разпоредбата на чл. 214, § 3 МКО е неприложима за случая, тъй като тя се отнася за стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос, какъвто процесният случай не е. Отговорът на третия преюдициален въпрос е категоричен, че общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя твърдението, че такава разпоредба в Закона за митниците съществува и това е тази на чл. 211, ал. 1, т. 2 вр. чл. 199, ал. 1, т. 1 от закона. Тази разпоредба гласи: "Когато размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи събират законната лихва върху размера на митните сборове". Тя изцяло възпроизвежда тази на чл. 232, § 1, б. "б" МКО, за която заедно с останалите разпоредби на Кодекса и на Регламента за прилагане изрично в мотивите на СЕС е прието, че не съдържат обсъжданите санкции. В точка 23 от мотивите на цитираното в мотивите на Решението на СЕС по дело № С-546/2009 г., Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, е казано, че "митническият кодекс и регламентът за прилагане трябва да се тълкуват в смисъл, че те не противоречат на правна уредба, която предвижда едно увеличение на митническото задължение в случай на възникване на митническо задължение по смисъла на членове 202 до 205 или 210 или 211 от митническия кодекс на общността или в случай на събиране a posteriori по смисъла на чл. 220 от същия кодекс, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет или също, в случай на събиране впоследствие по смисъла на чл. 220 от МКО, между датата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет, при условие, че лихвеният процент бъде определен при аналогични условия на тези, които преобладават в националното право за нарушения от същото естество и същата тежест и които придават на санкцията характер на ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект." Посоченият извод става ясен като се съобрази обсъжданата по дело № С-91/2002 г. разпоредба на австрийското национално право. Тя гласи следното: "Когато, с изключение на посочените в § 2 случаи, е възникнало митническо задължение по силата на членове от 202 до 205 и от 210 до 211 от митническия кодекс, или в случай на събиране на митническо задължение на основание на чл. 220 от митническия кодекс, едно увеличение на митническото задължение трябва да бъде заплатено, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет, а също, в случай на събиране a posteriori /впоследствие/ на основание на чл. 220 от митническия кодекс, което съответства на лихвите за забава които биха били дължими за въпросния период между дата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет. Съществува задължение за плащане на административни такси на основание на чл. 105". При липса на подобна национална уредба обаче, подобно санкционно увеличение на публичните задължения е недопустимо. Неоснователен е доводът на касатора, че длъжникът изпада в забава без покана, тъй като срокът за плащане съвпада с датата на възникване на задължението, която пък е тази на подаването на ЕАД. Това е така, защото разпоредбата на чл. 54 ЗДДС обвързва момента на данъчното събитие при внос с "датата, на която възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове", а не тази на възникване на митническо задължение, определено при последваща проверка. При това, липсата на покана за плащане би довела изобщо до недължимост на лихви за забава. С оглед на така изложените съображения, обжалваното в настоящото касационно производство съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в частта му, в която е отменено решение № К 47-0-0318/30.04.2008 г. на началника на митница София в оспорената част, касаеща дължимост на лихва и да бъде отменено само в частта му, в която е върната преписката на органа. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящото съдебно производство в размер на 109.53 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение