Решение № 13110 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5625/2020 г.

Решение № 13110 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5625/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Кирково срещу Решение № 20/23.01.2020 г. постановено по адм. д. № 424/2019 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отменен негов мълчалив отказ да се произнесе по молба вх. № 94-00-5982/24.10.2019 г. за издаване на заповед за учредяване на право на преминаване до собствения на С. Сали поземлен имот № 19, през ПИ № 18, кв. 4 по Кадастрален план на [населено място], [община]. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът в нарушение на принципа за непосредственост е кредитирал заключение на вещо лице по предходно административно дело между същите страни. Сочи се, че същото нарушение е направено и по отношение на приетите от съда свидетелски показания. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да се постанови ново с което жалбата срещу мълчаливия отказ на Кмета на Община Кирково да бъде отхвърлена. В с. з. касаторът не се явява и не се представлява. Ответната страна С. Сали не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание. От процесуалният му представител е представено писмено становище, в което се излагат възражения за неоснователност на касационната жалба и се претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Кърджали е бил мълчалив отказ да се произнесе по молба на С. Сали с вх. № 94-00-5982/24.10.2019 г. за издаване на заповед за учредяване на право на преминаване през чужд имот с пл. № 18 за достигане до собствения му имот пл. № 19 по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения мълчалив отказ, като е препратил към заключението на вещо лице и показанията на разпитаните по адм. д. № 43/2019 г. на Административен съд – Кърджали, което е било образувано по оспорване на жалбоподателя на предишен отказ на кмета за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Единствено с тези мотиви и показанията на един разпитан свидетел са обосновани изводи за незаконосъобразност на мълчаливия отказ. Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Видно от данните по делото, при разглеждането му е проведено едно съдебно заседание, на което жалбоподателя пред първата инстанция е поискал назначаване на съдебно-техническа експертиза, с оглед изясняване на въпроса кои са възможните и най-икономични варианти за достъп до имот пл. № 19. Съдът се е произнесъл по доказателственото искане като не е уважил същото мотивирайки се, че този въпрос е изяснен с приетата по адм. д. № 43/2019 г. по описа на Административен съд-Кърджали съдебно-техническа експертиза. При постановяването на съдебния си акт съдът се е позовал на тази експертиза, както и на събраните по соченото административно дело гласни доказателства. По този начин съдът е постановил решението си въз основа на доказателства, които не са включени състезателно във фактическия и доказателствен материал по делото. Всяко доказателство, на което съдът основава акта си, трябва да бъде събрано в съдебно заседание, при редовно призовани страни, за да се гарантира принципа на непосредственост- чл. 11 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. По доказателствата-както тези представени от административния орган и явяващи се фактически основания за издаване на оспорения административен акт, така и тези представени от жалбоподателя или събрани въз основа на негово искане, съдът следва с нарочно определение в производството, което разглежда да се произнесе по приемането им, за да може въз основа на така приетите доказателства да постанови акта си. Следователно принципът на непосредственост регламентира в чл. 11 ГПК и намиращ приложение в административното производство по силата на чл. 144 АПК изисква експертизата с която съдът мотивира заключението си да е изготвена от вещо лице, назначено от съда, който разглежда конкретното дело и който я е възложил според приложимите процесуални правила. Същото се отнася и до изслушването на свидетели. В конкретния случай административния съд не е възложил изготвянето на съдебно-техническа експертиза по конкретното дело, с оглед установяване на релевантните факти спрямо приложимата норма на чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Цитираният текст регламентира правото на преминаване през чужд имот, когато не е постигнато съгласи между собствениците на поземлени имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Вярно е, че законодателят с разпоредбата на чл. 171, ал. 1 АПК е определил, че доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, като по преценка на съда свидетелите и вещите лица могат да бъдат изслушани непосредствено от съда. Следователно съдът може да се позове директно на тези доказателства, без отново да ги събира и това е така тъй като административната преписка е част от делото. Но сочената разпоредба не касае събраните доказателства по друго съдебно производство. Допустимо е позоваването на влязло в сила съдебно решение между същите страни и за същия спор в хипотеза на оставяне без разглеждане на жалба по реда на чл. 159, т. 6 АПК, както и на влязло в сила съдебно решение което има преюдициален характер по отношение на висящия пред съда правен спор, но тези хипотези не са налице в конкретния случай. Решението постановено по адм. д. № 43/2019 г. по описа на Административен съд-Кърджали е с различен предмет-предходен изричен отказ на кмета да издаде заповед по чл. 192, ал. 2 ЗУТ, нито това решение има преюдициален характер за настоящото производство. Предвид на изложеното, настоящата инстанция счита, че при постановяването на съдебния си акт, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените норми, тъй като е нарушено правило което е гаранция за истинността на фактическите констатации на съда и допускането му създава вероятност, че засегнатите от нарушението фактически констатации са неистински, а в случая това са всички фактически констатации на съда. Така допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила е основание за отмяна на съдебното решение Същото следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. След обсъждане на всички събрани доказателства по образуваното пред него дело, съдът следва да прецени законосъобразността на оспорения мълчалив отказ като изложи собствени мотиви в тази насока по събрани от него доказателства. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение